Григор Димитров, Цветана Пиронкова, продължаващите вълнения в Левски, представянето на Лудогорец в Лига Европа, публичното предлагане на акции на ЦСКА, Байерн Мюнхен - шампион и още много…Март месец 2014-а година предложи пъстра гама от емоции на спортните фенове, които станаха свидетели и на възходи, и на падения…но всичко по реда си…
Още в първия ден на женския месец ракета номер 1 на българския тенис Григор Димитров зарадва България, класирайки се за финала на турнира в Акапулко. Гришо обърна Анди Мъри от 0:1 сета до 2:1, след което спечели два тайбрека срещу шотландеца и си осигури мач с Кевин Андерсон на финала. А малко след това България полудя! Григор Димитров успя, спечелвайки най-голямата титла в кариерата си. Родният талант се наложи със 7:6(1), 3:6, 7:6(5) в мач, продължил точно 3 часа и превърнал се в триумф на издържливостта, спиращата дъха игра и виртуозните умения.
Малко по-късно и женската ни първа ракета Цвети Пиронкова даде повод за гордост. Чаровната пловдивчанка се класира за първи път в кариерата си за третия кръг на силния турнир в Маями, като победи номер 26 в света Сорана Кърстя с 6:3, 6:3. Пиронкова си осигури мач с Анджелик Кербер, но там силите не ѝ стигнаха. Пиронкова обаче заслужи своето „Браво“ от българската публика, която и без това е зажадняла за успехи на родните състезатели…
И като казахме успехи, в комбинация със солидна доза положителни емоции донесе шампионът Лудогорец на футболната сцена и по-конкретно на европейската такава. След много усилия, последователна и професионална работа разградчани постигнаха една от целите си и записаха изключително достойни представяне в Лига Европа. Щом излязоха от групите на втория по престиж европейски клубен турнир, „орлите“ продължиха да опияняват с лудостта си и така след вълнуваща елиминация на Лацио, стигнаха до Валенсия. Коравият испански тим като че ли се оказа „голяма хапка“ за тогавашната селекция на Стойчо Стоев, след като в първия мач, който се състоя на националния стадион „Васил Левски“, „прилепите“ се наложиха с 3:0 и в известен смисъл обезсмислиха реванша (Валенсия победи с 1:0). Но въпреки пораженията и последвалата елиминация (след общ резултат 0:4), лудогорци се сбогуваха с Лига Европа с прекрасни чувства и запазиха вдъхновяващи спомени, които в последствие ги мотивираха за Шампионската лига – най-престижния на европейски клубен турнир.
И докато Лудогорец, който бе провъзгласен от английските анализатори за изненадата във втория по значимост турнир на Стария континент, се радваше попътен вятър и продължаваше да надгражда поставената добра основа от последните години, не така стояха нещата в Левски, където колебанията продължаваха с пълна сила. „Сините“ не можеха да открият себе си, редуваха надежди с разочарования…и така до поредните два мача срещу ЦСКА за първенството, в които играчите на тима от „Герена“ записаха нови две загуби с по 0:1 от вечния си съперник. Това наля нова капка катран в чашата, а последвалото отпадане от турнира за Купата на България от Ботев Пд доведе до поредни кадрови промени на „Георги Аспарухов“. Антони Здравков напусна треньорския пост, а Елин Топузаков и Викторио Павлов поеха кормилото до края на сезона. Христо Йовов също се сбогува с дома си и поста спортно-технически директор. Нескрита тъга излъчваше погледът на Бижутера, който си тръгна отново от Левски и то отново по неособено подобаващ начин. Дори остана впечатлението, че Йовов бе поредният „употребен“ в последните години от основните ръководни фактори на „Герена“.
В тази безнадеждност лек окуражителен знак за измъчените фенове на Левски дойде от Варна. От там тогава действащият треньор на Черно море Георги Иванов – Гонзо засвидетелства готовност за пореден път да се върне в напечен момент и да опита „да вади кестените от огъня“. Легендарната деветка на „сините“ обаче можеше да се завърне едва от лятото, тъй като трябваше да изпълни договора си с „моряците“. Новината разкри самият Гонзо след нулевото равенство, което направиха варненци с ЦСКА.
На фона на тези нерадостни събития Левски се готвеше да посрещне и своя 100-годишен юбилей, за чиято организация готовност засвидетелства треньорът на БК Левски Константин Папазов. Сърцат, винаги с бушуващи чувства и истински, по този начин Папазов постави старт на мащабната организация, която в последствие доведе до успешен край.
Нещо повече на фона на мрачните облаци, които бяха надвиснали над „Герена“, именно момчетата на Папазов отсрамиха футболистите. Баскетболистите на „сините“ грабнаха Купата на България (с победа над Черно море Порт Варна със 100:97 (27:23, 21:18, 19:22, 33:34) на финала и спечелиха първи трофей от 2010-та година насам) именно през март, а примерът им бе последван и от Левски БООЛ.
По ирония на съдбата с Тити Папазов бе свързан и един от скандалите в баскетбола. Невъздържаното поведение на темпераментния специалист по време и след преиграването на полуфиналния мач за Купата с Рилски спортист коства на Папазов наказание от 4 мача от Дисципа, а широкият негативен отзвук доведе и до оставката му като селекционер на националния тим.
Въпреки всичко това Тити продължи да работи успешно на два стана – в БК Левски и по организацията на юбилея, а в ЦСКА ситуацията изглеждаше доста по-спокойна. „Армейците“ се бяха обединили около идеите на Александър Томов за стабилизиране на тима, като се впуснаха в иновативна за родните стандарти инициатива. „Червените“ стартираха публично предлагане на акции на клуба, с цел привличане на средства, както и вкарване на феновете в управлението. Идеите на Томов вдъхновиха преди всичко най-верните привърженици, но така и не успяха да привлекат солидни инвеститори, на каквито се надяваше още от самото начало мажоритарният собственик на тима от „Армията“, въпреки че някои депутати се сдобиха с ценните книжа.
И докато в България двата утвърдени родни гранда бяха отстъпили от обичайните си позиции, в Германия Байерн Мюнхен показа какво значи пълна доминация.
Баварците станаха шампиони на Бундеслигата по рекорден начин – през март. Седем кръга преди края момчетата на Хосеп Гуардиола победиха с 3:1 Херта и останаха недостижими в челото. По този начин тогава действащият европейски клубен шампион счупи пореден рекорд, превръщайки се в първия тим в историята на немския футбол, печелил титлата толкова рано. Головете за този исторически успех бяха реализирани от Тони Кроос, Марио Гьотце и Франк Рибери, а постижението в голяма степен остави без почва критиците на наставника на тима Хосеп Гуардиола.
Същевременно в Испания футболистът на Реал Мадрид и национал на „Ла фурия роха“ Серхио Рамос засвидетелства едно пророческо желание: „Предпочитам Десетата, пред втора световна титла с Испания“. В последствие така и се случи. Та както се казва, внимавай какво си пожелаваш…
Със сигурност обаче нежелано бе състоянието, в което се намираше седемкратният световен шампион на Формула 1 Михаел Шумахер. След инцидента със ски, който претърпя Шуми във френските Алпи в края на 2013-а, състоянието му бе стабилизирано, но медицинските специалисти продължиха да дават противоречиви прогнози за възстановяването му.
За финал можем да заключим, че здравият труд невинаги е гаранция за успех, но поне е важна предпоставка. Непоследователността, на свой ред, води до хаотичност на мислите, действията, а от там и на резултатите. Примери и в двете насоки не липсваха през март. А понякога е нужна и просто доза късмет, и Божие намигване…
Весела Коледа и незабравяйте, че април предстои…;)
Коментирай