Станалото - станало, но просто нямаше как да не се случи. Левски изживява исторически срам и в годината след отбелязването на юбилея си, ще трябва да се черви и да копае още дъното. "Сините" ще завършат седми или осми този сезон, а дори и десети да са, едва ли има някакво значение. 

Факт е, че от известно време един от най-обичаните български клубове се намира сякаш в движещи се пясъци и тъкмо, когато феновете си помислят, че по-зле няма как да стане и дъното е достигнато, то започва да се срива под краката им и да се пропада още повече. 

Този сезон славният "син" клуб в най-добрия случай ще повтори най-ниското класиране в историята си - седмото място отпреди близо 80 години. Но тогава правилата са съвсем други, форматът на първенството - също. А и вековен клуб да се връща почти до създаването си, за да търси подобно лошо класиране като сравнение, е доста неловко. 

Горчивата чаша е налята, остава само да се изпие до дъно. И това трябва да се случи, за да има нов, по-силен Левски. Сега е моментът да се покаже, че в този отбор има хора, които умеят да се учат от грешките си и да извличат максимума от обстоятелствата. 

Да, "сините" ще играят във втората шестица. Но пред тях има два пътя. Единият е да затънат докрай в блатото и да се надяват, че някакси, по някакъв чудодеен начин, ще усетят някакво дъно в плаващите пясъци. Което е почти невъзможно.

Другият е да се доберат до някой от спасителните пояси, които са им останали и подобно на Барон Мюнхаузен, да се хванат сами за косата и да се издърпат от това пусто блато на посредствеността и срама, в което така здраво са наджапали.

Сега най-лесно е на "Герена" да настъпи самосъжалението. Всички могат да се оставят на течението и да започнат да се тюхкат за загубения сезон, за поредния проигран шанс. Умишлено дори няма да споменавам Купата на България. Но не! Има и друг вариант.

Въпросната втора шестица дава едни 10 шанса на наставника Стойчо Стоев, когото факторите на "Герена" няма да пипат, ако мислят трезво, да обиграе състава си на спокойствие. Нали постоянно се говори, че в този клуб се работи под напрежение и то не може да позволи на треньорите да разкриват потенциала си?

Е, какво напрежение да има сега. Левски не може да отпадне, каквото и да става, а дали ще е седми или десети, не вълнува дори и гаргите около стадиона. Така че Стойчо Стоев ще има десет контроли, в които да обиграе състав, който да е доста по-конкурентоспособен за следващия сезон. 

Ще има време да види кои са най-невралгичните му постове, за които ще трябва подсилване през лятото. Ще разбере кои от сегашните му играчи са просто излишна плява и ще може да ги освободи. Ще може да даде така жадувания от феновете шанс на младите момчета, за да се прецени в игрова обстановка стават ли за мъжкия футбол или са още прекалено зелени. Това са все шансове, които не трябва да се изпускат. 

И в този вариант пътищата са пак два - тези на Берое и Славия. Миналата година, когато имаше две седмици, старозагорци и "белите" се озоваха в т.нар. битка за оцеляване. На всички беше ясно, че тези два тима няма как да изпаднат в онази компания. Важен е обаче пътят, който тези тимове избраха. 

Беройци заложиха на обиграването на състава, който през лятото подсилиха на точните постове и сега са сред големите фаворити за Топ 3. А пък ако свличането на ЦСКА продължи, защо не и по-нагоре. 

Докато славистите направиха поредната си чистка през лятото, смениха всичко - от треньора до 90% от играчите - и пак си играха Ганкиното хоро. Което пак ги отведе до позицията точно над чертата на изпадащите, но пак без никаква вероятност да изпаднат. 

Та от Левски зависи дали ще избере пътя на Берое, или този на Славия за следващия сезон. Защото и на най-великите се случва да паднат, дори да паднат толкова тежко, че да заболи всички от това. Но само умните и силните ще се изправят и ще се поучат повече това да не се случва. 

Точно затова следващите месеци ще ни покажат останаха ли умни хора на "Герена" или от блатото излизане няма да има. Този шанс не е за пропускане. Трябва само да се запомни, че най-добрите лекарства доста често са и най-горчивите. А горчивата чаша със съдържимото вече е изпита, трябва да разберем само дали е с цяр, или е с отрова. Решението е в ръцете на самите "болни".