В днешния ден България играе срещу Албания и би трябвало да коментираме предстоящия мач. Пожелаваме успех на нашите, но ще обърнем внимание на една друга тема, докато не е станало късно.

В неделя от 17.00 часа на 200 метра разстояние в центъра на София Левски посреща Марек, а ЦСКА – Рилски спортист. Пълно безумие, откъдето и да го погледнем, но вече се уморихме да повтаряме колко са недомислиците при съставянето на програмата за първенството. Това обаче е едно от най-големите, защото крие в себе си огромен риск от сблъсъци между запалянковците.

От една страна, вечното дерби е вече съвсем близо и това допълнително покачва градуса на емоциите, а от друга – от началото на пролетния полусезон се забелязва повишаване на интереса у феновете, което разбира се е похвално. Но когато двата ни гранда играят по едно и също време и по около десетина хиляди привърженици от двете враждуващи фракции се изсипят около Орлов мост, няма как да не бъдем притеснени.

Не издържат на тези наши притеснения нито обещанията за буферна зона от страна на полицията, нито оправданията, че и в двата ни водещи отбора има много национали.

Първо – едно е полицията да охранява вечното дерби, когато всяка агитка си знае мястото, а пък и когато то е на един и същи стадион, по-лесно е да се охранява. Съвсем друго е да пазиш Васил Левски и Българска армия плюс центъра на столицата. Що се отнася до националите – хайде да не преиграваме. От сряда до събота има предостатъчно време те да се възстановят. А пък нали Левски и ЦСКА не срещат Барса и Реал, а скромните Марек и Рилски спортист. Да, вярно, че и двата съперника са им поднасяли изненади, справка дори преди седмица в Самоков, но чак пък такава презастраховка…

Така че най-добре е Левски и ЦСКА да проявят джентълменство и един от грандовете да премести мача си в събота. Ако ли не – в неделя да има поне 4 часа разлика в началото на двата мача – единият от 14.30, а другият от 18.30 на осветление. А и БФС да не се крие зад прякото телевизионно предаване на Локо Сф – Черно море от 15 ч.

В България всеки ден се нарушават правила и регламенти, няма да е прецедент нов компромис, още повече, ако е в името на разума.