Странно нещо е футболът. Левски изигра общо 300 минути срещу ЦСКА тази есен, вкара нула гола и накрая със седем дузпи ще празнува Синя Коледа. Малко радост и малко спокойствие на „Герена“.
Левски поне завърши полусезона във възходяща линия. Заздрави отбраната, показа повече хъс и дисциплина, елиминира ЦСКА, победи Лудогорец, Литекс и Ботев. Все е нещо, пред онова, което беше. Не е малко, но само на фона на ужаса преди това. Но това е само една нелоша база за опит да бъде направена коренна промяна. Защото 100-годишният Левски заслужава друг, достоен юбилей.
Седем е добро число за Левски и седемте реализирани дузпи се вписват в тази „синя“ митология. Но да не забравяме, че в историята си Левски е вкарвал два пъти по седем на вечния си съперник и то в рамките на игровите минути.
А ЦСКА? Вярно е, че ЦСКА през лятото беше с един крак и половина в гроба, откъдето се вдигна и достигна пика си при шампионатното 3:0 срещу Левски. Вярно е също, че „червените“ фенове искаха с основание от своите тогава да размажат вечния си съперник с петица, шестица, седмица...“Сините“ бяха готови, но „червените“ не го направиха. Прави са също в мнението си, че Левски нямаше да пропусне подобна възможност. После и ЦСКА не вкара 210 минути срещу Левски. Вчера създаде седем положения срещу само едно за второто мижаво 0:0. Какво като са създали седем положения, като седем пак беше добро число за опонента? ЦСКА показа леко превъзходство, главно заради физиката си, играта с глава и статичните положения. Оказа се крайно недостатъчно. „Армейците“ стигнаха до едно равнище през полусезона и после започнаха да тъпчат на едно място. Не – тръгнаха леко надолу със загуби от Черно море, Ботев и отпадане от Левски.
Индулгенцията „оздравителна година“ и „вдигане от гроба“ за пред феновете обаче бяха дотук. През пролетта ЦСКА трябва да се опита да бъде по-близо до еталона за ЦСКА. Такъв, какъвто го искат феновете.
