Като че ли това бе всичко за този шампионат. Поне по отношение на битката за шампионска титла. Но чувството от събота вечер е, че ЦСКА загуби не само тази битка. Сякаш ЦСКА загуби цялата война! Спортна война, разбира се. Такива, каквито съществуват на много места по света. Защото да загубиш с 0:4 е унизително, но още по-унизително е победителите да те хвалят заради това, че си загубил с 0:4! Като в час на класния всички по веригата – от боса Домусчиев, през треньора Дерменджиев, та до капитана Дяков се скъсаха да хвалят „този ЦСКА”. Като наблягаха на това, че това лице на ЦСКА вече им харесвало. „Такъв ЦСКА” искали да гледат. Прекалено се набиваше в изказванията, как се слагаше разделителна линия – между сегашния ЦСКА и предишния. Сега, след като определени лица ги няма в ЦСКА, червените вече са симпатяги. Които ги понатупваме с 4:0 – между другото, ей така между другото, най-рекордната загуба за новия век. Нека приключим тази тема, пък и картинката веднага стана ясна на мнозина фенове.

Не Стойчо Младенов бе големият проблем на ЦСКА. Проблемът бе, че Стойчо единствен и на висок глас сочеше какъв е Проблемът!

Битката ли, войната ли бе приключена и с дейното участие на Георги Йорданов! Рядко по българските терени се е случвала по-скандална свирка! Усещате ли колко безпредметно вече става да коментираме каквото и да е. След дъжд – качулка! Пък и странно, но тази тишина се поддържа и от двете страни. Румънският Брус Ли можеше като нищо да изкорми Николич, но в крайна сметка, електронните медии, които минути след ситуацията бяха пълни със заглавия и фотоси от този момент, увиснаха като прани гащи, тъй като никой от ЦСКА не ги подкрепи! Това, че Моци тръгна да се мери работата, може би по някаква динамовско-стяувска линия с черногореца от ЦСКА, се стори напълно обикновен детайл. Да не говорим, че това далеч не бе единствената лоша свирка или липса на такава от страна на Йорданов, най-вече през първото полувреме. Нищо, тишина!

Кофти за Галин и Владо. По принцип, подобен дебют има точно тези два вероятни изхода. Или правиш чудо, започваш с гръм и трясък, срещу когото трябва или, уви, записваш рекордна за целия век загуба. Упрек към новия треньор може да бъде единствено бягството му от огневата линия след мача. Не е сериозно да се изтъпанва бате Сашо, за да ни анализира този мач. Не че не разбира, напротив, просто няма пряко отношение към процеса, той е само лицензо-носител в случая. Но Галин Иванов вече е треньор на ЦСКА, това е голяма тежест, голяма отговорност. И в ролята си на такъв, трябва да бъде най-отпред, да води, да дава пример! Винаги! А иначе дори и да е имало една-две грешки в титулярния състав, те двамата с Манчев най-малко трябва да бъдат винени за каквото и да било. Тях дори не ги викнаха „на пожар”. Пожарът бе преминал, те завариха пепел. Трите седмици, предшестващи този уж така важен мач, преминаха в Борисовата градина под знака на щуротиите.

Защо цялата тази дандания не се случи по време на зимната пауза? Да не се отразява на отбора. Защо тези прословути 50 бона премия не се използваха за да бъдат платени част от вече изработените десетина премии, които Томов протакаше като задлъжнял купувач в селската бакалия? Бас ловя, че играчите щяха да са много по-доволни. Абсурди, които навяват въпроси, а всеки сам вече трябва да си отговори на тях. Като съм сигурен, че отговорите ще бъдат в широк спектър и диапазон. Защото именно това уби ЦСКА през тези седмици – разединението! Разделянето на групи, на лагери, на тези, на онези, на Стойчовисти, на анти-Стойчовисти, на всякакви други под-групи, на нови, на стари, течения, брожения и т.н. Ето това се случи всъщност! Дали някой отвън е запалил фитила, дали вътрешното самоизяждане надделя – факт е, че станахме свидетели на куп грешки, на куп изговорени неща. А в същото време един сбор от футболисти трябваше да тренира, да играе мачове. Няма как да стане. ЦСКА бе упоен, приспан след уморителните битки, които водеше със...себе си! И затова след 0:4 в Разград, хайде лека нощ! Бе пропилян, бе проспан още един чудесен шанс. И както е тръгнало, докато се разберат на „Армията” кой крив, кой прав, кой на кого е човек, току-виж проспали и следващия, и по-следващия сезон. А събуждането ще става все по-трудно, все по-невъзможно...

--------------------------------------------------------

Следвай Ники Александров в личния му профил във Фейсбук