Какво си позволява ЦСКА?

Да, това сякаш е най-натрапчивият въпрос от седмица насам. Какво си въобразяват тези в червените фланелки? Как така си позволяват да бият Спартак Вн с 3:2? А после и да не могат изобщо да победят последния в класирането. Ами за мен отговорът е много прост. ЦСКА СИ ПОЗВОЛЯВА КАКВОТО СИ ИСКА! Защото е достигнал до такъв етап в надпреварата, че да си прави и позволява абсолютно всичко. А подобен статут се извоюва.

Така както в Германия Байерн си позволява да загуби от ГеДеРе-йския тим на Пелето и Рангелов, без това по никакъв начин да наруши лидерството му. Или пък както във Франция където устремилият се към седма поредна титла Олимпик Лион пуска фитилите на преследвача Бордо за кратко, след което отново помпа дистанцията си като културист на ударен анаболен режим. В Испания ми е трудно да повярвам, че скоро Реал Мадрид ще слезе от върха, но от време на време си позволява поредици от бая пропилени точки. Ей така – за спорта.

В България както винаги всичко е наопаки. Не само когато трябва жестомимично да кимнем с глава за „Да” или „Не” – обратно на целия свят. По стечение на обстоятелствата отсъствах няколко дни, точно когато ЦСКА би Спартак Вн, а Левски пак падна от Литекс, този път в шампионатен мач. И записа нулев актив срещу ловчанлии за целия сезон. Ако бях устискал да не научавам резултатите от поредния кръг в А група, а бях заложил единствено на коментарите за попълване на бялото си петно, то по никакъв начин нямаше как да разбера, че „армейците” са увеличили с още три точки преднината си пред вечния съперник. Този съперник, който винаги е бил и ще бъде единствената база за сравнение между двата ни родни гранда.

 Без да се омаловажава напъна на Локо Сф в момента или проблясъците преди години на Славия, Локо Пд и Литекс, то за феновете на „сини” и „червени” е важно единствено представянето и на другия. Много често, дори то е далеч по-важно от собственото. Всъщност проблемът изцяло е с адрес „Драган Цанков” № 3. Там е разположена пощенската кутия на ЦСКА. След края на мача миналия петък наново онази вечно нажежена и таяща недоволство фенска лава заля алеите на Борисовата градина, със скоростта на новогодишна софийска мъгла над летището. Част от ръководството също не остана извън хора на мърморковците. Добре, че на другия ден дойде поредният „мач на забавлението” на Герена и в известна степен на „Армията” се окопитиха и сякаш се стреснаха: „Абе глей кво правят другите, какво повече да искаме”. Лично баш босът Александър Томов, преспал две-три нощи, подчерта, че има разлика в нагласата и мисленето между двата гранда, и се усети, че преди година, малко след навлизането си в „червените” футболни владения едва ли е мечтал чак пък за такъв точков превес спрямо вечната мерителна единица Левски.

Още преди края на втората третина на първенството ЦСКА е с една дузина по-напред. А замечтаните в сътворяването и раждането на евентуално най-силния „син” тим във футболната история, нещо което лаиците така и не могат да прозрат, остава единствено да разстелят надлъж и на шир теорията си, че ставаме свидетели на най-долнокачественото издание на А група от основаването й. Пошло, слабо, безобразно, отблъскващо – нали така беше?

Предишните два бяха футболна поезия, някак си Шекспир и най-популярната игра си бяха дали среща за две години, обичаха се, феновете из цяла България пък нямаха търпение да дойде уикендът и да изприпкат до близкия стадион, за да поемат поредната доза спортна емоция, чиста и неопетнена, като че ли извираща от най-дълбокия минерален извор. Изведнъж от август насам някаква черна мантия обгърна А група, демоните на злото и на порнографската продукция засенчиха родния футболен небосклон, а правещият също почти чисто нов отбор ЦСКА стана олицетворение на Луцифер. За херувимите останаха местата от второ до четвърто, като те често се лутат между тях.

Всъщност дайте да се разберем веднъж завинаги. Дойде кръг, в който никой от челната тройка не успя да победи. И това бе повод за поредните апокалипсиси. Ако ЦСКА, Левски и Локо Сф бяха победили, то поне в два от трите мача щеше да се съзре договорка. Няма среден вариант, няма мърдане. Или си смешник, който не може да победи или си купил мача. Повече опции не се предлагат. Въздигнатият доскоро до небесата Станимир Стоилов стана по-кьопав и от млад е ненадежден кандидат за треньорска школа.

 Ами извинявам се, ама Мъри постигна повече от прилични успехи в локален и европейски мащаб, за нивото на българския футбол в последните години. Е да, не може постоянно да записва победи и определено последните десетина месеци не е израснал кой знае колко в треньорското поприще. Но изведнъж да стане некадърник – някак си не се връзва. Колегата му Стойчо Младенов е на път да донесе втора титла по време на втория си престой начело на „червените”. Но и той вече бил свършил с футбола, според специалистите. Отборът му играел предпазливо, страхливо, грозно и т.н. Е, води с некви си там 12 точки пред Левски, ама кво толкова. Младенов на два пъти подпечата титлата си с две категорични надигравания над вечния противник. Онова 3:0 и сегашната победа, при която все още настоящите шампиони не можаха да шавнат. А обожествяваният от част от сектор „Г” Миодраг Йешич сложи генералските пагони и изобщо получи шанс да играе с Ливърпул благодарение най-вече на шокиращо неразумния шпагат на Елин Топузаков. Но за топлата връзка между сърбина и „армейските” фенове вече е казано предостатъчно.

Стигаме и до Стефан Грозданов. Човечецът с магическа пръчка успя да направи в последните няколко сезона Локомотив от разпадащ се тим в постоянен евроучастник и дори претендент за титлата. Но привържениците от „Надежда” нагло не са доволни от него, въпреки, че миналата година когато посрещнаха Левски в пряк двубой за първото място бяха около хиляда бройки. И май бай Гроздан, както неуважително те го наричат, трябва да е недоволен от тях. За това, че продължава да ги няма на стадиона.