Съвместна публикация на в-к Тема Спорт и Gong.bg

Преди години с лозунга „Всеки ден ще е така – до победата!” до никъде не я докарахме. Този рефрен стопляше единствено премръзналите ни тела, прекарали часове наред по барикадите. Вярно, вече сме в Европейския съюз, преди това влязохме и в НАТО, нямаме визи за голяма част от Европа, но кога точно се случи тази победа и дали изобщо тя дойде, остана колебанието в нас. Сега си имаме поредните футболни драми. Ако непосветен изведнъж попадне сред тях – ще се уплаши. Голяма олелия, голямо вайкане. Вой до небесата за нещо, което всъщност не е новост. Имало някаква тенденция, което в българския футбол си е синоним на друга дума – директива. Ами да – има. Имало натрупване на съдийски грешки в една и съща посока. Да бе, да – има. Ние, една част от хората в медиите това си го знаем, за него говорехме, писахме, ама кервана се оказа глух. Ситуацията сега ми прилича, все едно в Щатите да се съберат пред Белия дом в знак на протест, че един от президентите Бил Клинтън уронва престижа на институцията, след като е мърсувал със стажантката Моника Люински. Или в Афганистан да се дигнат на масови митинги против настаняването на съветските войски там. Айде, да не е с такова закъснение в реакцията, ама защо в момента се претопля манджата? И затова, ние от т.нар. „червен медиен фронт”, израз от който сериозно ме напушва смях, ще използваме създалата се наново пушилка, за да си подърдорим още малко по всичко това. В барикадно-протестен стил ще си скандираме „Всеки ден ще е така – до победата!”, въпреки много добре да знаем, че тук не става въпрос за някаква победа, а за нещо много по-голямо, нещо много по-значимо.

Скъсахме се да обвиняваме кой ли не в ЦСКА миналата година за изпуснатата титла. Не че Стойчо Младенов няма своята вина. Или пък Присо, не успял от седем метра да уцели вратата в Разград. Че дори и любимецът Мораес, играл слабо в Перник и пропуснал дузпа. Грамадна е вината и на собствениците от Титан, през изминалия сезон правиха рокади, бъркаха със селекцията, имаше неуредици. Всеки с нещо е виновен, но щеше ли някой да помни техните персонални грехове за провала, ако героят на миналата седмица Таско Тасков не бе свирнал чистата като 100-градусов спирт дузпа през първото полувреме на въпросния мач в Перник, придружена със задължителния червен картон на Чворович? Не, никой нямаше да се сеща за това кой с какво е виновен, тъй като на ЦСКА щеше да предстои една приятна, майска шампионска разходка на обновения стадион в Разград. Дори Мораес да не бе вкарал и в онзи хипотетичен момент, ваденето от игра на титулярния вратар на „жълто-черните“ в толкова ранен стадий, автоматично обръщаше параметрите на мача. Ами, поревахме си ние тогава от „червения медиен фронт”, то времето си мина и замина, тази и другите няколко анти-феърплей ситуации, една от които отново с адрес Перник, отминаха без да се създава и една десета от сегашният обществен тайфун. Само дето тези дни не чух всички налични камбани, принадлежащи към храмовете на Българската Патриаршия да забият тревожно, тъй като нещо нередно се случва в българския клубен футбол. Тогава, в края на пролетта и Херо порева малко, ама едва сега се присетиха, че и той е бил борец за правда. Айде сега да се уточним – Стойчо ли е ревльо, Херо ли, тези от Ботев ли са ревльовци или Батков е ревльо, най-малкото в периода му преди да седне в ложата в Разград в стил „Тато-Льонята” до доскорошния си противник Домусчиев.

Дойде и новият сезон, започна и турнира за Купата на страната за този същия сезон. И пак от ЦСКА пуснаха кръв, пак нещо си замънкахме ние от „червения медиен фронт”, тъй като друг юнак – Ристосков прояви категорична несправедливост спрямо „червените“. Стойчо и той по инерция си каза приказката и толкоз. После пък наложиха една от най-безумните глоби в цялата история на футбола у нас, затова че няколкостотин момчета издигнаха един транспарант. И никой не надигна глас, никой не заяви, че се потъпква свободата на словото. От български Хелзинкски комитет например бяха излезли във ваканция ли, що ли? Ако обаче някой обиди на криво крадлив ром, ще скочат като ужилени. Преди две години когато от ЦСКА обявиха проекта си за нов стадион в Борисовата градина, се надигнаха едни еко-активисти, едни чудеса, едни бранители за свободата на летежа на пеперудите в парка, само и само ЦСКА да не си стегне стадиона. Сега обаче нищо. Тишина на фронта. До миналата седмица.

Ако още не сте разбрали за какво иде реч – за това, че през ЦСКА-призмата всичко това, на което сме свидетели в момента изглежда смешно. Всеки един участник във вакханлията изглежда нелепо. Навремето в соца използвахме лафа за „албанския реотан”. Албански, албански, ама и той вземе, че загрее за десетина минути. Ама да загрееш за цели десетина месеца си е абсолютен рекорд. Какъв бе този дълбок зимен сън за будната съвест на мнозина, какво бе това чудо? Нещата които се случват в родния ни футбол те удрят през лицето, като да си провесил врат през прозореца на бързо движещ се влак, ти обаче се правиш на три и половина, докато бодилото не ти влезе в гащите. И изведнъж започваш да се изявяваш по католик от Папата. Ясно е, че скоро всичко ще утихне. Един-два уикенда футболни емоции в България за 2012 и започва дългата, студена пауза. Ще си говорим за трансфери, за идването на поредната порция абсурдни чужденци в родните клубове. Но сега почвата бе подгрята, а на пролет ще започне отрано голямото дебнене. Най-малката съдийска грешка ще се превръща в значима футболна конспирация. Нищо чудно да станем свидетели на крайно любопитни действия и мерки, взети от част от футболните клубове. Ще разберем, засега само ще завършим с поговорката: Да би ЦСКА слушало, не би чудо видяло!