Съвместна публикация с вестник "7 Дни Спорт".

"От днес имам вече нови панталонки, в джобчето ми дрънкат семки и бонбонки" - едва ли има някой, който да не е чувал или пял тази детска песничка. В сряда обаче на базата на ЦСКА в Панчарево в джобовете на червените нямаше дори семки и бонбонки. Те ги бяха обърнали наопаки демонстративно, за да се види, че са празни. Е, допускаме да е останала някоя непокорна семка, но това не променя ситуацията. Всъщност не е никак удачна асоциацията между ЦСКА и новите панталонки. Може би от времето на управлението на Любослав Пенев до днес това е клубът, който има перманентни проблеми с екипировката. Не са един или два комичните случаи, в които сме били свидетели на липса, забавяне и дори преправяне на спортните екипи.

Но да се върнем на темата от сряда. Футболистите на Стойчо Младенов най-напред закъсняха за тренировката, а след това я проведоха с извадените навън джобове. Трябва да им признаем поне едно - в демократичните времена на България това бе един нестандартен, оригинален и влизащ директно в историята начин на протест. "Джобовете" вкараха в джоба си протестите с тиганите, тенджерите, клаксоните и други разни социално-битово-политически примери от новата ни история.

Странно на пръв поглед, но от тихия бунт на Панчарево има един изключително положителен факт за лидера в "А" група. А той е, че всичко това се случи повече от месец преди подновяването на първенството. И кой е крив, кой прав - да се изяснят в Борисовата градина имат доста време. При положение че пиесата бе разиграна в навечерието на мача с Литекс последиците щяха да станат неконтролируеми. Евентуална загуба щеше да засили ЦСКА като бобслей по добре познатия от края на "ерата Йешич" улей. А там думата "титла" не съществува. Какви са сега шансовете? Например да пристигне първият транш от Китай за Чиликов. Или пък, о, чудо, Прамод Митал също да си обърне джоба и от там да изпадне някой паунд за да се закърпят панталонките. Мисълта ме връща към 2 декември - дата, оказала се двузначна за червените. Чисто спортно-технически с победата над Левски те почти подпечатаха 31-ата си титла. В еуфорията Александър Томов бе щастлив да обяви премии от по 10 бона на калпак, които са в основата на еднодневната стачка от сряда. Стигаме и до болната за Стойчо Младенов и за всички, свързани с армейската идея теми за зимната селекция. Именно сега бе моментът да започне градежът на тим, който би могъл поне да опита да се представи прилично в квалификациите за влизане в груповата фаза на Шампионската лига. За преодоляването на този етап тези дни ми се струва нелепо да се говори. Какво обаче се случи? Амунике пръв си би камшика в посока Швеция. Панамецът Гарсес реално все още не е направил и една тренировка с отбора. Никой не би заявил със сигурност какво е бъдещето му. Междувременно си тръгна и Георги Чиликов. Дискусионно е в каква степен му бе даден шанс - според едни той го е притежавал, но не се е възползвал, според други - трябвало му време и пролетта. Най-вече и заради видимото изоставане в производствения план на голмайстора Неи. Тези примери не са толкова фатални. Поне преди да бъдат сложени на кантара на трансферите в обратна посока - към Армията. Завърна се Емил Гъргоров, който ще получи в началото пълен картбланш от наставника си. Дали това ще е достатъчно да се компенсират дългите месеци отсъствие от терена за един футболист в зряла професионална възраст? Няма никаква гаранция. Освен това след края на сезона тепърва предстоят нови преговори със Страсбург за Бадема. Казано по друг начин - той няма да притежава чувството, че е пълноценна част от градежа на отбор за няколко години напред. Дойде и Беконо.

С него и без него - все тая.

Присъствието на иначе талантливия камерунец като пост не променя схемата на проблема. Беше изпуснат нелепо Здравко Лазаров, още по-нелепо Робърт Попов, бе пропуснат шанс вечният враг да бъде прободен в сърцето с привличането на Христо Йовов. Не се направи нищо и относно желанието на Младенов да бъде върнат Владо Манчев. И още - не бе купен най-исканият от Стойчо чуждестранен играч Иван Стеванович. В момента се чака неговото мнение за подхвърлените му Тон, Настич и Гайовия брат. Вероятно ще вземе поне един от тях, колкото да не е без хич. Това всичко очертава липсата на каквато и да е селекционна програма, платформа или поне някакъв план с годинка накрая, както стана модерно напоследък. Каквото е имало по джобовете онзи ден, това има и като идея за бъдещето. До края на май се разчита на огромната амбиция на треньора, на евентуалната още по-голяма сработка между играчите в сравнение с есента, на грамадния за родните мащаби точков аванс и на някаква съдбовна намеса, че по случай 60-годишния юбилей ЦСКА едва ли не е орисан да стане шампион. За второто полугодие тепърва ще се мисли.

Би ли се случила тази скромна стачка по друго време и на друго място? Познавайки реалността в родния футбол, поне сред водещите тимове това почти е изключено. Не е за подценяване и конюнктурата в ЦСКА в момента. Томов е слаб, тъй като на няколко пъти не изпълнява мъжката си дума пред играчите. Тук се изкушавам да си представя непознатата в световен мащаб драма, ако армейците бяха заработили двата милиона лева обещана премия за титла миналия сезон. Не обърнати джобове, ами едноседмични кълбета напред пред НДК да бяха правили играчите, щяха да си харчат по време на летните си ваканции от старите спестявания. Протести при Гриша Ганчев, Николай Гигов, шефовете на Славия, в Левски или в ЦСКА по времето на Васил Божков - забравете! Малко мрънкане под мустак и толкоз! Сега, осъзнавайки, че реалния собственик го е грижа за клуба, колкото вас за кутията с прах за пране в килера, а наместникът явно не може докрай да удържи юздите на мощните финансови вълни, които произлизат от марката ЦСКА, най-редовата прослойка в системата, а именно футболистите, реши да надигне своя глас. По някакво невероятно стечение на обстоятелствата те го сториха няколко часа след работниците от "Кремиковци", чиято мишена отново бе дуетът Митал-Томов. И което автоматично пак ги поставя на второ място в списъка за разрешаване на текущи проблеми от страна на въпросния тандем. Лош късмет.

От обръщането на джобовете до обръщането на целия хастар има тънка и чуплива граница. И тогава на главния шивач ще бъде изключително трудно да се справи с кръпките.