Как се бият грандовете в българския футбол? Тази тема беше популярна и в изминалия кръг от „А“ група. Класата на отборите сега е доста по-изравнена, в сравнение с преди години. Това е ясно на всички. С равнението към по-слабите в елита изненадите неслучайно са актуални през целия сезон. Доказаха го по няколко пъти „средните“ отбори като Пирин, Берое и Миньор. Класическите грандове Левски и ЦСКА, както и смятаният за фаворит за титлата от почти всички Литекс се огънаха неведнъж срещу „златната среда“. В някои случаи се измъкнаха, но в доста изгубиха точки и дори мачовете. Всъщност, трудно ли е да се бие гранд в сегашната ситуация в българския футбол? Аз си мисля, че не е. Необходимо е само „малките“ да подходят умно и да изпълнят няколко условия.

Първото условие е да се вложи максимум агресия, да се прилага преса, а всичко това е подточка на добрата мотивация и концентрация, която имат отборите от второто ниво при дразнители срещу себе си. Тази агресия, съчетана и с принципната благосклонност на реферите към по-големите, доста често води до червени картони. Но какво от това? Интелигентни треньори като Стефан Грозданов, Илиян Илиев и Тони Велков сгъстяват собствената си защита и подсилват средната линия. Българските тимове по принцип противодействат много трудно срещу такъв тип игра. В подобна ситуация срещу, да речем, отстъпващия им по класа Спортист Своге, самите Пирин, Берое или Миньор не се чувстват комфортно. Третият компонент е играта на контри. В Пирин и Берое ,особено, са майстори в тази област. Разполагат с бързи и маневрени нападатели, които се нуждаят само от пространства. А отбори от ранга на Левски, ЦСКА и Литекс по презумция трябва да атакуват и да гонят победата. Добре дошло за съперника!

Тъй че да не се учудваме толкова на резултати от сорта на ЦСКА – Миньор 0:3, Левски – Берое 0:1, Берое – Литекс 3:0 или Пирин – Литекс 4:1. Или на доста други мачове като Локо Сф – Ботев 2:2, в които по-слабите на хартия измъкват ремита или са на крачка от успеха. Обяснението е много просто - „слабаците“ следват този модел на поведение и печелят.

Какво може да е противодействието в тези случаи? И тук нещата са прости, но трябва да се спазват от големите.

1. Мотивацията и агресията трябва поне да се доближават до тези на съперника. Излязат ли като баби и с настройката, че другите сами ще се бият, грандовете са почти обречени. При приблизително равновесие по този компонент все пак на преден план излизат малко по-добрите индивидуални и отборни качества на „сини“, „червени“ и „оранжеви“ или „червено-черни“.

2. Не е нужно да се играе подчертано нападателно от първата секунда, особено на чужд терен. Търпение му е майката срещу здрава защита. Оголването отзад пък си е рискован момент, както в живота, така и във футбола...

3. Използването на статичните положения е едно от класическите решения. Ето тук трябва да се притежава майсторство в повече от това на съперника. При пряк обстрел на вратата, при заучени комбинации и при играта с глава нещата могат да станат.

И тук всичко е просто. Въпросът е доколко силните на деня спазват подобна линия на поведение.