Лудогорец е най-добрият български отбор в момента. Тимът на Кирил Домусчиев може дори да стигне до групите на Шампионската лига. В Разград имат изграден тим, а на всичкото отгоре са много агресивни на пазара. Доказателствата за това са много. Последното е Абел Анисе, а преди месеци отправиха дръзка оферта за Гари Родригес, който тогава беше звездата на Левски. По-рано пък прибраха Мишел Платини от ЦСКА. Лудогорец се държи арогантно, когато си хареса някой, без да искаме да вложим нищо толкова лошо в тази дума. 

На фона на всичко това привличането на юношата Стивън Петков минава между капките. И все пак Лудогорец взе футболист на Левски от третия опит. Гари Родригес искаше при „зелените“, но публиката спря Батков от тази сделка. Публична тайна е, че шампионите си бяха заплюли Гаджев, но той остана верен на Левски. Юношата Стивън Петков избра друг път. Излишно е да го съдим, всеки прави своя избор. Футболните закони са такива, че Левски ще прибере пари от своя кадър. Сумата вероятно ще е в пъти по-добра от тази, която „сините“ биха взели с трансфер на Петков в този момент. Дали са изпуснали диамант...времето ще покаже, но на „Герена“ със сигурност има и по-големи таланти. 

Братя Домусчиеви имаха „не“ от двама в сегашната селекция на Левски. Още преди да подпише със „сините“, Божинов беше изкушен от шампионите, които мачкаха в Европа. Валери отказа, а заплатата е била поне два пъти по-добра от тази на „Герена“. Бившият нападател на солидни тимове в Европа също избра своя път. От едната страна, имаше силен проект, класен отбор и доста пари, а от другата, славно име и публика. Божинов има такава визитка, изкарал е толкова пари, че може да си позволи поне едно нещо. Да играе футбол за удоволствие. 

Другият, който обърна гръб на евентуалното участие в Шампионската лига е Владимир Гаджев. Твърд титуляр в националния тим, той мечтаеше за трансфер в голямо първенство. На този етап не се получи и Владо предпочете да е лоялен към „сините“. Отказът му едва ли ще разбърка драматично плановете на Стойчо Стоев, но е сигурно, че този ход щеше да отчае конкуренцията. Това вече е демонстрация на сила. Лудогорец опитва да се направи на Байерн Мюнхен, който прилапва всичко, което си хареса от съперниците в Бундеслигата. По този начин ставаш по-силен, а същевременно отслабваш другите. Липсата на вътрешна конкуренция обаче в един момент почва да се превръща и в твой проблем. 

Да, ама не. Не всички футболисти са готови да отидат на спринт до Разград. Лудогорец е основен фаворит за шампион, може дори да стигне до групите на Шампионската лига. За справка, нито Божинов, нито Гаджев са играли на този етап в най-големия турнир, но предпочетоха да останат в Левски. Това показва, че въпреки притеснителното финансово състояние на „сините“, те още предизвикват интерес в добрите футболисти. Това важи и за другия грохнал гранд – ЦСКА.

Все още има хора, които могат да обърнат гръб на оферта от Лудогорец, за да защитават „синята“ идея. В Левски трудното тепърва предстои. Пътят е дълъг, гради се нов и млад отбор, а Георги Иванов и Мурсия ще го правят без пари. За тази кауза се изискват футболисти, които да са отворени за идеята да играят в Левски. 

Да се върнем на Стивън Петков. Този трансфер е странен. Не ми се вярва, че Луму, Мисиджан и Мишо Александров са се разтреперили за своите позиции в Лудогорец от последната сделка. Може да е Стивън, но не е Джерард. В момчето има хляб, но остава впечатлението, че обърна гръб на Левски, където със сигурност щеше да има много повече шансове за изява. Конкуренцията е по-слаба, клубът е поел курс за съкращаване на бюджета, което е шанс за младите играчи. 

Вероятно идеята на Лудогорец е да се сглоби добър юношески тим за младежката Шампионска лига. Това отново говори за високо самочувствие от страна на „зелените“. От друга страна, Лудогорец най-сетне „проби“. Взе играч на Левски. Успя от третия опит. Като не стана с Родригес и Гаджев, получи се със Стивън Петков. Младокът приключи кариерата си на „Герена“ със седем мача за първия тим. В тях записа 405 минути, не вкара гол, удари две греди, спечели една дузпа /срещу новия си тим/. След една година ще сравним статистиката му в Разград с тази на „Герена“. Цифрите не лъжат.