Съвместна публикация на вестник "7 дни спорт" и Gong.bg

Все още е трудно да се определи, дали ако наистина в ЦСКА са решили да залагат на импровизацията като стил за предстоящия сезон, това е за добро или за лошо. Но кардинално в структурата на клуба, нещата трябва да бъдат разделени на две части – организационна и спортно-техническа. Ясно е, че когато се спомене термина „импровизация” всички го асоциират с присъствието на Димитър Пенев, при това в положителен аспект, но преди Стратега да заеме водещото място на треньорската скамейка, човекът който го постави там определено притеснява феновете, тъй като не придава спокойствие с импровизационните си методи на управление.

Няма как да не припомня една куриозна случка отпреди три седмици. Александър Томов излиза от стадион „Българска армия”. По традиция събира чакащите там репортери и започва да дава дълго интервю. Общо взето голяма част от нещата са стари и познати. Моя колежка обаче при задаването на въпрос прави неволна грешка на езика, лапсус, такива каквито всеки един от работещите в електронните медии е правил десетки пъти. Питат Томов: „Вярно ли, че Газпром ще става спонсор”, явно визирайки се спряганата някъде дни преди това в печата информация за Газтрейд. Шефът на ЦСКА обаче не поправя с елементарното: „Имате предвид Газтрейд, нали?”, а започва да разяснява, как вървят преговори именно с най-мощния руски гигант и всичко щяло да стане ясно еди кога си и т.н. и т.н. Това неизбежно довежда и до съответните грешки на другия ден. Но вината определено не е на репортера, а на самия Томов. Тогава си помислих колко много политика залага на импровизацията и как точно подобна любопитна случка разкрива напълно това. Имам чувството, че ако някои от журналистите го бе попитал дали се водят преговори с Боинг или Майкрософт, то Александър Томов може би нямаше да потвърди на сто процента, но в никакъв случй нямаше да отрече. Това още веднъж демонстрира блестящия подход при публични изяви. Това на моменти означава и откровена импровизация. Но на високо ръководно ниво, тя понякога означава рязко разминаване в думи и дела. Тя означава обявена премия от един милион евро, но също така далеч по-скромни неизплатени суми на треньора, който не успя да я спечели. Означава обявени солидни премии за победа на Левски и в същото време обърнати джобове на играчите. Означава да станеш категоричен шампион с 16 точки преднина и в крайна сметка да не играеш в Европа. Означава да станеш категоричен шампион с 16 точки преднина, но да смениш треньора. Всичките тези неща в нормалния европейски футбол нямат логично обяснение. В нормалния български футбол обаче те се подчиняват на едно единствено желязно правило – импровизацията.

Стигаме и прословутия стил на Димитър Пенев, донесъл ни четвъртото място в САЩ`94 и даващ искрица надежда на привържениците на ЦСКА дни преди старта на официалния сезон у нас. Когато на тях им отнеха удоволствието да видят мачове с европейски отбори, когато се задават две пъклени дати – 1 и 4 август, когато могат да им отнемат евентуално и правото да играят на собствения стадион, а и участието в „А” група, то упованието носи само името „Димитър Пенев”. Засега почти липсват разгорещените дискусии дали Стратега може да направи ново чудо, въпреки че вече изминават 15 години от онова. Ако пък останем изцяло в нивата на ЦСКА то те са близо 20 от периода в който „армейците” бяха голям отбор и стигнаха полуфинал в един от европейските клубни турнири. В съвременната цивилизация и конкретно във футболния свят, това обаче е период съизмерим с още по-драстични промени. Но темата в момента е как тръгва ЦСКА с Пената начело? Вече четири мача в този треньорски екип – той и Станков и Здравков от двете му страни. Въпреки, че дебюта им срещу Спартак Пл на Панчарево премина в някаква странна и нетипична атмосфера, а и самия мач изигран под парещото софийско слънце също трудно може да бъде класифициран към каквато и да е категория.

В Холандия, по време на заключителния си етап от своята подготовка, шампионите вече изиграха четири мача. Типично в стила на старшията, ЦСКА показа различна и трудно подлежаща на анализ игра. Средно ниво, но нормално за етапа на подготовка още в първия мач срещу Вилем II, предпазливо първо, но брилянтно второ полувреме срещу Камбуур и обратно – много добро начало и слаб край в мача срещу третодивизионния немски Айнтрахт Брауншвайг. Някак си естествено и крайните резултати са объркващи и все още не показващи тенденция. Победа, хикс и загуба, пак победа. Чака се кое ще наделее по осезателно. Пенев опитва да наложи нова отбрана в отбора, но по-скоро това е пожарен вариант, при липсата на контузените до момента Котев, Настич и Вуядинович. Не е известно и бъдещето в тима на холандеца Куидо Ланзаат. Работата по новата ос Машадо-Олегов-Иванов-Виданов е толкова много, колкото тази по окончателното изграждане на Софийското метро. Феновете са лашкани в емоциите си. Те бързат да ги изяват, но всъщност постоянно ги менят. Загубата в първия „холандски” мач се прие горчиво, последва радостната тръпка от четирите гола за едно полувреме срещу Камбуур, веднага се направиха сравнение с миналата година по същото време, когато пак бе засечен този отбор и въпреки едната дузина нови попълнения, победата тогава бе с минималното 1:0. В смисъл – ето, че сега сме едва ли не много по-добри от преди 12 месеца. Първото място отново бе съзряно. Първото полувреме от мача с Брауншвайц и най-вече гола на младока Александър Тонев също дадоха изблик на позитивните емоции, на теорията за юношите, на предстоящото разбиване на конкурентите. Дойде обаче второто полувреме в което ЦСКА рязко загуби облика си, допусна изравняване и обърка окончателно следящите от дистанция събитията фенове. А вчера също противоречиви изяви на отделни играчи, въпреки крайната победа над Ашдод. Предстоящите последен мач тук – срещу Валвийк може в известна степен поне да улесни конкретизирането на даден извод. Но защо ли всъщност ни е нужно това, нали заложихме на импровизацията като водещ модел на „Армията”?

Ето така десетина дни преди мача с Литекс за Суперкупата, ЦСКА и Димитър Пенев в една притеснителна за противниковите разузнавачи симбиоза са готови за какво ли не. Лесно могат да се предвидят евентуалните неуспехи, но спокойно може да се чакат и победни ходове. Още повече ако се тръгне с победа и купа над наточилия зъби за кой ли път преди всеки сезон отбор от Ловеч. Не забравяйте, при импровизацията всичко е възможно.