В недалечни времена две доказани легенди на Левски и ЦСКА се завърнаха по своите места. Всичко започна през юни 2013-а година, когато Наско Сираков дойде отново победоносно в своя Левски, а Христо Стоичков пое руля в ЦСКА. Очаквания, закани, големи мечти, а всъщност всичко бе просто разочарование и сълзи…
Така започна нашата „приказка“, в която главнодействащи лица са именно гореупоменатите особи. Обичани, охулвани, а понякога и справедливо критикувани, Камата и Вълка като че ли не оправдаха доверието, което им бе гласувано.
Голмайсторът на „сините“ за всички времена Наско Сираков дойде като на бял кон. С гръм и трясък, в буря и в дъжд, бившият нападател на Левски пое поста спортно-технически директор, а многолюдните фенове на тима от „Герена“ видяха в него онази живителна глътка въздух, онази месия, която ще ги избави от лошия късмет и ще им постеле пътя към големите успехи, именно в годината на вековния син юбилей. Уви! Шест месеца по-късно равносметките са доста по-различни, а Наско Сираков изчезна от синия хоризонт. Поне засега.
От дистанцията на времето, възникват въпрос след въпрос – но най-вече всички се питат за едно: До колко бе прав Наско Сираков в суровите си, макар понякога уместни, критики по адрес на Левски, в годините, когато бе извън клубната управа? Бе ли честно да кори в публичното пространство, негови бивши колеги, също доказани левскари, и не трябваше ли да намери друга, по-подходяща форма да поднесе упреците си?
Безспорен факт е, че името на Наско Сираков е едно от най-ярките в почти вековната история на тима от „Георги Аспарухов“, но достойно ли бе поведението му? Резултатите, които записа при последния си престой, не оправдаха обещанията и някак оставиха без тежест и покритие критиките, които отправи той в миналото. Ранното отпадане на „сините“ от Лига Европа от непретенциозния казахстански Иртиш Павлодар, както и колебливите изяви в родния шампионат подкопаха в значителна степен авторитета на големия лидер.
Разбира се, всеки може сам да прецени за себе си кой е „крив“ и кой е „прав“, но неслучайно народната мъдрост гласи: „Голям залък хапни, голяма дума не казвай!“
Във враждуващия на Левски лагер – този на ЦСКА, ситуацията не бе по-добра. Раздиращи скандали, сплетни, интриги и спекулации отслабиха другия ни голям гранд и го докараха в състояние на амок. Старите собственици от „Титан“ дезертираха и на дневен ред отново излезе темата за „Гриша Ганчев в ЦСКА“. Да, ама не! Бъркотията, която бяхa забъркали „Титан-ите“, отблъсна уважавания бизнесмен и като че ли в решителния момент той направи крачка назад. А точно тогава феновете на неговия Литекс излязоха с трогателно писмо: „Г-н Ганчев, не ни предавайте!“ Така и се получи, босът на „оранжевите“ остана в града на люляците, за да продължи започнатото дело.
Благата вест за „армейците“, при това стечение на обстоятелствата, бе идването на обичания от цялата червена общност Христо Стоичков. Легендата на Барселона остави треньорския пост в Литекс и хукна към ЦСКА. Но и той, подобно на Сираков, си тръгна, щом узна, за тежкото положение, в което бе изпаднал ЦСКА.
В действителност високият професионализъм, към който е привикнал Камата, като че ли в този момент не бе на дневен ред в ЦСКА, а това изигра лоша шега.
Безпрецедентната ситуация в отбора, доведе до отказ от участие в европейските клубни турнири, а мястото на тима от „Армията“ бе заето от Ботев Пд на Станимир Стоилов.
И за да бъде драмата на ЦСКА пълна, не стихваха приказките за разформироване на тима, за сливане с друг отбор, който има лиценз за групата на майсторите ни, та дори и за това ЦСКА да започне на чисто от аматьорските групи и да се върне отново на сцената на А група. Това втрещи феновете на тима, които решиха да помогнат, но дали подкрепа бе това?! „Червените“ фракции организираха серия от протести и шествия за спасение на клуба. Акциите бяха в унисон с протестите срещу властта, но за жалост вандализмът взе връх при някои прояви на червената тълпа...
А в този шум, шампионът Лудогорец тихо и кротко изкова пътя към своята бляскава мечта.
Далеч от драмите и скандалите, които обрисуваха нашия футболен юни, във футболна Европа отново се радваха на великата игра. Жозе Моуриньо напусна Реал Мадрид и се завърна в Челси, доказвайки за пореден път, че „старата любов ръжда не хваща“, а при повторното си представяне, португалецът обяви, че вече не е Специалния, а Щастливия. „Кралете“, на свой ред, изминаха своя път, за да се съберат с Карло Анчелоти.
Безспорно събитие номер едно за футбола в света бе Купата на Конфедерациите. Предвестникът на Мондила, предложи пъстра гама от емоции в горещите юнски нощи, а Бразилия за пореден път показа на обществеността, че умее атрактивната игра. Това бе и поредната заявка на „селесао“ за най-престижния трофей в световен мащаб, който ще се реши след няколко месеца.
За финал на тази „приказка“ оставихме изявите на волейболните ни национали, които за пореден път ни зарадваха с изявите си и май отново се потвърди старата максима, че този спорт ни носи най-много щастие в последните години. Момчетата на Камило Плачи записаха повече от достойно представяне в Световната лига, въпреки че бяха в група заедно с тимове като САЩ, Бразилия и Аржентина. Те успяха да подчинят сили в световния волейбол, а това бе малка светли в тунела, че все пак и ние сме орисани да изпитваме радост.
Накрая е редно да се отбележи, че авторът на тази „приказка“ не претендира за всеобхватност на разигралите се събития. Това е просто един прочит на случилото се в шестия месец на отминаващата година.
А на всички читатели на сайта Gong.bg, весела, незабравима, неповторима и изпълнена с милион вълшебства Коледа!
