Президентът на Левски Тодор Батков призна след двубоя с Пирин, че е разговарял с Димитър Димитров – Херо относно възможността да поеме треньорския пост в Левски. Българският специалист специално пред Гонг коментира тази информация, като разкри и кога евентуално биха започнали преговорите между него и „синьото” ръководство.

Как си в Саудитска Арабия? Жега ли при вас, при нас е студ? Свикна ли с високите температури?

Добър ден, благодаря добре. Около 40 градуса. Ако трябва да бъда максимално точен, 38-39 градуса. Свиква се, човек знае и 2 и 200. Човешкият организъм е така адаптиран, че се приспособява към даденостите.

Как се чувстваш като дядо? Имаш си внучка…

Благодаря. Щастлив съм естествено. Нормално е, това ми е първородна внучка, няма как да не съм щастлив. Чакам с нетърпение деня и момента, в който ще се върна и ще видя и ще я прегърна.

Успокои ли се, в чужбина си вече 2-3 сезон. Същият нервак ли си, или вече по-спокойно гледаш на нещата? Тичаш ли след съдиите в Саудитска арабия, или там нравите са по-други.

Не, не. Доста по-различен съм. Съвсем нормално е, годините учат на много неща. По-улегнал съм във всяко едно отношение. Това е съвсем нормално. Никога не съм тичал тук след съдиите. Наскоро коментирах с ваши колеги точно това, вече ми се събират близо 4 години с двете ми излизания навън преди това – в Саудитска арабия и Русия. За тези четири години нямам забележка от страна на съдиите, да не говорим да бъда изгонен. Това е някакво постижение за мен, ако трябва да бъдем така в шеговит тон.

В България беше заплашван, че ще ти взимат треньорския лиценз, беше обществен враг на футбола, едва ли не.

Знам. Още в началото на треньорската ми кариера, когато създадох термина „поръчково съдийство”, още тогава смятаха да ми вземат лиценза и да ме лишат от работа. Слава Богу, не ми го взеха,

Да си дойдем на думата, очевиден и явен интерес от страна на Левски към теб. Тодор Батков вчера след мача с Пирин в Благоевград спомена конкретно твоето име, че е говорил с теб. Каква е истината, защото мнозина вече са те назначили за треньор на Левски след края на този сезон, след 28 май?

Много е силно казано, че са ме назначили за треньор. Истината е такава, че да, наистина, обадиха се, но аз искам съвсем точно и категорично да кажа, че ангажименти не съм поемал никакви. И това е съвсем честно казано. По простата причина, че аз съм доста далече от България в момента. И ако се водят някакви разговори, те трябва да се водят в България. Тогава, след като чуя за какво става въпрос и когато вече знам вече концепцията и стратегията, селекцията и така нататък, тогава мога да кажа своя отговор – да или не. На този етап не съм се ангажирал с абсолютно нищо и прочетох доста неверни неща по електронните сайтове, неща, които не съм ги казвал и не съм ги споменавал. Левски в момента си има треньор и е изключително некоректно, честно казано, ако се коментира зад гърба на този човек. Защото в края на краищата, трябва да се уважават институциите и личностите, в случая Ясен Петров.

Това звучи достойно като отговор. Не искам да спекулирам и да продължавам много на тази тема. Принципно, връща ли ти се в България? И ли в чужбина се работи по-добре, със сигурност е по-спокойно..

Ако трябва да бъда честен, в чужбина е по-спокойно, и като че ли треньорската институция малко повече се уважава отколкото в България. Малко повече е дори слабо казано. Времето, в което съм далеч от собствената си страна, ме кара да се замисля за тези неща и тези проблеми. Според мен, нашата професия в България доста девалвира и се обезцени. Причините са много. Не искам да коментирам сега и да влизам в детайли и подробности. Навън се работи по-добре и по-спокойно отколкото в България. Нормално е човек да мисли да се връща в един момент. Не може само в чужбина. Аз съм и длъжник до известна степен на близките си, на семейството си. В това отношение това също ме е карало да се замисля, дали не е време да се върна в България. За да бъда малко по-близко до тях и да им помагам. Отворен съм на всякакви разговори, разбира се, но ангажименти не съм поемал към никого. И за да не съм опрекван или определян като страхливец и като човек, който е избягал, тези неща не искам предварително да ми се приписват, защото не съм поемал ангажимент към никого.

От Кипър бе споменато вчера твоето име за треньор на местния Олимпиакос, който получи отказа на Илиан Илиев. Има ли нещо вярно, ако, разбира се, можеш да отговориш на този въпрос?

Предпочитам да не отговоря на този въпрос, ако имаше нещо интересно или което си заслужава внимание, бих го коментирал като факт, но на този етап няма нищо.

Дочу се, че имаш оферти от местни тимове, или от клубове в региона, в който си. Така ли е?

Не искам да прозвучи като хвалебствия, или че имам варианти за чужбина. Но, да, наистина имам предложения от клуба, в който се намирам в момента за следващата година, и от един от водещите отбори в Саудитска арабия, който е съвсем наблизо до нашия град. Това са ми двата варианта до този момент.

Кога ще кажеш накъде ще поемеш, след края на настоящият ти договор?

Естествено, когато се прибера в България, когато водя разговори, тогава мога съвсем категорично и еднозначно да кажа, да или не, или това ми харесва, онова не ми харесва. Но предварително е несериозно да се коментира и говори, още повече, че съм прекалено далеч и доста неща не знам. Искам да се запозная с нещата в детайли, за да мога да кажа своя отговор.

Гледал ли си по някакъв начин, по телевизия, ако имаш възможност, или онлайн български футбол? Отборът на Левски познат ли ти е, другите фаворити в първенството?

За голямо съжаление, не. Левски имах възможност да го гледам само един мач, който го даваха по Ал-Джазирите, той беше доста злополучен мач, мачът на Левски в Португалия, който загубиха с 0:5. Мачове от българското първенство не съм гледал. Единствено се запознавам с това, което пише в електронните сайтове и от разговорите, които водя ежедневно с мои приятели за нивото на българския футбол.

Те какво ти казват? Какво мнение си си изградил без да гледаш футбола в България през тези три години?

За голямо съжаление не ми е много позитивно това, което ми казват на мен. Сега не мога да кажа истината каква е, защото човек гледа с различни очи, но това, което ми казват, е, че нивото в България на футбола спада не с дни, а с часове.

А там, където си ти, как е нивото? За нас ти си някъде на края на света, едва ли не някакви аборигени играят футбол?

Не е точно така, и аз когато бях в България и не съм бил в този регион, винаги съм подценявал или може би съм надценявал нашите възможности като футболисти и като качества и ниво на футбола. Но когато се сблъсках вече и като почнах да работя, а това мое мнение вероятно ще споделят хората, които са работили тук, като Стойчо Младенов, клубното ниво, за съжаление, е по-високо отколкото в България. Три основни причини. Първо всички силни саудитски футболисти играят в местното първенство, никой не е напускал навън, защото тук се дават доста пари и те предпочитат да останат в местното първенство. Втората причина е, че играят много качествени чужденци. Това е така, защото могат да си позволят да си купуват скъпи футболисти с качества и възможности. И третата, която много се подценява в България, това е нивото и качеството на терените. Като национален отбор, не бих казал, че те са по-добри. Смятам даже, че ние ги превъзхождаме, при нас има футболисти, които играят в чужбина на много високо ниво. Но като клубно първенство, за съжаление, ни превъзхождат.

Чисто принципно, парите там много повече ли са или са горе-долу около нашите, които се получават от един треньор?

Парите са много повече, ако трябва да бъдем честни.

Струва си, значи. Наскоро говорихме и със Стойчо Младенов и с Мъри Стоилов. Сега и с теб. Вие сте тримата български треньори, които правят впечатление, за които хората често говорят. Заради пари ли се излиза навън?

Неприятно е да се коментира и говори тази тема. Всеки ще погледне нещата под различен ъгъл, но това също не е без значение, ако трябва да сме максимално откровени. Животът в тази държава специално е малко по-особен и малко по-труден. Винаги съм казвал, че имам чувството, че живея малко в луксозна клетка, като птиченце вътре заобиколено от лукс. С изключително сиво еднообразие. Което малко или много затормозява психиката на даден човек. Но в крайна сметка знаеш за какво си дошъл тук и за какво работиш. Това до известна степен ти дава силите.

Да завършим, кога ще се върнеш в България, тук времето е хладно, зелено е навън, не е сиво, живот колкото искаш, макар че трудно се живее. Кога се връщаш и кога решаваш, защото много хора тук чакат твоето решение?

Само да не помислят хората, че се оплаквам. Не се. Най-вероятно на 22-ри ще пътувам, защото до 20-ти продължава тук шампионатът. На 22-ри сутринта, живот и здраве, смятам да пътувам вече за България.