Идва Коледа, може би най-хубавият християнски празник. Цялото семейство се събира, понякога от различни точки на света, за да се отдаде на приятните емоции от дългоочакваната среща на богатата трапеза. 

И като всеки прекрасен момент, очакването му е едно от най-приятните, най-гъделичкащите неща. За всеки човек е различно, но рядко има някой, който две седмици преди празника да не е завладян от коледния дух и да не чака с трепет този красив празник и в сърцето му да е весело. 

В такива моменти човек забравя лошото и иска да има само хубави емоции до настъпването на Рождество. Неслучайно казват, че в този период на годината ставаме по-добри. Но в навечерието на тазгодишния празник беше извършено едно убийство. Убийство на футбола. 

В нажежената вечер на 12 декември, на "Герена" се случи нещо, което не бяхме виждали близо 20 години на родните стадиони. Един отбор излезе от терена под давлението на един от шефовете си и мачът не се доигра. 

Да, става дума за Литекс. "Оранжевите" се прибраха в съблекалнята си точно преди края на първото полувреме, а главният им мениджър беше бесен от отсъжданията на рефера Георги Йорданов. Всичко се случи малко след даването на втория червен картон на играч на ловчанлии и отсъждането на дузпа в полза на "сините". 

Стоилов обяви, че всичко се случва заради "неадекватните отсъждания на корумпираните рефери" и натрупалото се напрежение от начина, по който се свирело срещу отбора му през целия сезон досега. 

От сега искам да заявя, че в анализ на спорните ситуации няма да се впускам. Те не бяха една и две, а пък и доста по-компетентни и врели и кипели на терена хора го сториха. Ако сте пропуснали анализа на спорните ситуации от този мач, можете да се запознаете с него в ТОВА ВИДЕО. 

И няма да раздавам присъди и да се обръщам конкретно към един или друг, в случая Стойчо Стоилов, а ще говоря принципно. Защото аз се чувствам засегнат от случилото се на този мач от позицията си на човек, който четвърт век следи и се интересува от футбола, а вече едно десетилетие си изкарва хляба, отразявайки го. Защото ми беше отнето зрелището от един напечен мач с прилично ниво на играта в него. Това стана ей така, просто с едно махване на терена. 

Разбирам хората в Ловеч, че са били афектирани. Разбирам ги, че явно им се е насъбрало много. Но искам да попитам - това ли е начинът да се реагира, ако виждаш неправда? Да извадиш отбора си, на практика да хвърлиш кърпата още в самия разгар на битката? 

Много пъти сме слушали футболисти, треньори, ръководители, президенти и кой ли още не да се оплакват от "съдийско рязане на главите през кръста". Но от две десетилетия такова чудо не бяхме виждали - да извадиш отбора си от терена. 

За добро или за лошо, има си правилници и те трябва да се спазват. А според тях си има и възможната реакция, ако си усетил неправда - изчакваш мачът да свърши, събираш си документацията с ощетяването на тима си според теб, пращаш го до оторизираните за решение органи и искаш, например, реферът да бъде отстранен за мач, два, сезон, два, доживот, пък дори и след смъртта, ако трябва. 

Не нахлуваш на терена, за да прекратяваш мачове. Апропо, без да правя сравнения и да заемам страна в случая, но Левски реагираха по точния начин, когато им беше отменен чист гол в мача преди три дни. Доиграха го, а след края му изригнаха с огън и жупел срещу Таско Тасков и провинилия се "слепец" на тъчлинията, който видя засада. 

Да, това не помогна на тима да се класира напред за Купата, но поне ще има някакво възмездие за прегрешилите. И нищо чудно и Таско, и явно нуждаещият се от операция на очите страничен арбитър, да не помиришат наряд още доста време. Просто така се прави. Възмездието не е пълно, но поне ще го има в някаква степен. 

Самите ловчанлии реагираха по подобен начин, заслужаващ уважение, през лятото, когато мачът им на "Герена" завърши 2:2. Тогава кристален гол, който се видя и от самолет, не им беше зачетен. Но тогава нямаше излизания от терена, а всичко беше оставено да се реши там. Както се и прави. 

Всъщност, Левски и Литекс много пъти са правели напечени мачове, бъкани от съдийски грешки. Нека припомним 25 ноември 2009 г. - един мач, който Стойчо Стоилов обяви, че е забравил. Но тогава Николай Йорданов тотално... оплеска (за да не използвам по-изразния, а в случая и заслужаващ употреба глагол) този двубой, като раздаваше картони наляво и надясно, а вадеше червените за полъх на вятъра. Но тогава, колкото и омазан да беше мачът, никой не си и помисли за вадене на отбора от терена. 

Футболните ръководители трябва да разберат, че подобен ход им е просто забранен! Да забравят, че въобще могат да се възползват от него! Защото това е подигравка не с кого да е, а с Негово Величество фенът! Футболът е единствено и само за него и след като има хора, които са платили по 5, 10, 15 лв., за да гледат мач, ти си длъжен да им предоставиш 90 минути игра на терена, пък ако ще "да са ти отрязали главата през кръста". 

След мача можеш да изригнеш огън и жупел, може дори да се развихриш пред камерите, да употребиш и нецензурен израз, но си длъжен да изиграеш 90-те минути, каквото и да се случва. И оправдание за изваждане на отбора си нямаш! Защото след такива циркове се гонят и все по-малкото ентусиасти, които жертват времето, парите, а понякога дори и здравето си, за да гледат български футбол на живо при минусови температури.

Просто никой няма право на подобно отношение срещу тези хора, независимо дали са на "Герена", Градския стадион в Ловеч, Селския стадион в Долно Камарци или поляните на Горно Нанадолнище! След като си ръководител, футболист, журналист, ти трябва да уважаваш тези фенове и колкото и да ти е гадно, емоционално и дори да си мислиш, че цялата кохорта на масоните, илюминатите, снежните човеци и невидимата трупа на Великденския заек са срещу теб, трябва да преглътнеш егото си и да доиграеш мача, каквото и да ти струва. 

Затова, ако искат и от 15 кладенеца през 12 планини в 13-та да донесат вода от Литекс за решението си в събота вечер, не мога да го приема! И не вярвам, че фен, наистина обичащ футбола, би го приел. Най-достойното щеше да е мачът да се изиграе и да приключи, както ще. Това е! 

Да извадиш отбора си и да докараш до сълзи единствения европейски клубен шампион, който се е навил някога да тренира отбор в родната ни действителност, няма как да е правилно. Да, сълзите на 68-годишния Люпко Петрович тежат много. И едва ли ще може отново да го разкарват като панаирджийска мечка от Сърбия до Ловеч, за да спасява положението в последния момент за по три мача. Мисля си, че и на него вече му дойде в повече.

Думите на великия треньор след мача са показателни - "Исках да играем, дори с девет души, дори с дузпа срещу нас. Да, щяхме да паднем, но исках да играем. Аз обаче съм само треньор и не знам дали има смисъл въобще да продължавам." Това наистина звучи не тъжно, а ужасяващо от устата на един от най-великите треньори, работили в българския футбол. Жалко, наистина жалко. И в навечерието на Коледа...