Някъде в средата на първото полувреме на мача между ЦСКА и Лудогорец един бивш треньор в националния отбор и шампион на България написа във фейсбук профила си с големи букви: “ВСЕ ПАК ФУТБОЛЪТ Е ИГРА, А НЕ ВОЙНА... СПИРАМ ДА ГЛЕДАМ...”. Няколко дни по-рано друг треньор, оставил ярка диря в националния отбор, заяви, че мачът ще е война. Казано от него, това означаваше - “Нека превърнем този мач във война и то не само на терена, а извън него”. Така и стана.

ЦСКА и Лудогорец по нито един показател не играха футбол. Играха нещо друго, но не и футбол. Ако на някой му е харесала грозотията на стадион “Българска армия”, много жалко. Всъщност май Стойчо Младенов похвали чисто футболните достойнства на своя отбор, но силно се надявам да ми се е сторило.

Ако трябва да анализираме само случилото се през 90-те минути на терена, може да заключим, че целта на ЦСКА бе да вкара този мач в нервно русло, в което да изравни силите с Лудогорец. “Червените” успяха и това е голямата ИМ победа, намериха начин да притиснат шампионите, но това е част от тактиката за печелене на точки. Големият Пеле е казал: “Футболът е проста игра за умни хора”. Едно изречение, с което изчерпваме спортно-техническия анализ на срещата - “Мачът премина по начин, по който ЦСКА желаеше, за което само може да похвалим “червените””. Толкова за футболът... опа, за битката, нали трябва да е война.

Около “Мача на сезона за ЦСКА”, както го определи дикторът на стадион “Българска армия”, може да се говори доста, но ще обърнем най-вече внимание на цвета около него.

Реферът

Започваме с него, защото около самото назначаване имаше истерия, след мача – също. Таско Тасков се справи. На база нервите, напрежението и оказания натиск, Тасков удържа нещата в свои ръце, въпреки неистовите опити и на двата отбора да му се качат на главата. Оценката на рефера трябва да е по-скоро добра, въпреки станалото традиционно мрънкане след мач с участието на ЦСКА. Да, нормално е да има грешки, но и те са част от играта. “Червената” пропаганда обаче не познава спирка. Стойчо Младенов изброява положение сред положение без дори да е гледал запис. Това не му е за първи път. В случая важи максимата “Аз да кажа, че сестра ти е проститутка, а ти после доказвай, че нямаш сестра”.

Спорни положения имаше. Определено най-спорна е ситуацията с Кайсара. Мненията по нея са разнопосочни от червен картон до точно отсъждане на Тасков. На заден план обаче остават други детайли от същата тази ситуация. Изнервеният Карачанаков изритва без топка Кайсара, но това не се споменава. Не се споменава удар с лакет на Тони Силва и други дребни детайли, които се неглижират.

Никой не е безгрешен, но тенденция в съдийството на Таско Тасков нямаше, въпреки опитите да се изтъкне такава. Той трябва да бъде похвален, че удържа фронта въпреки всичко, което му се стовари на главата.

Европейското поведение

След края на срещата Стойчо Младенов иронично подхвърли: “Възхищавам се на Лудогорец за европейското им поведение. При почти всички отсъждания в наша полза се разправяха със съдията”. Думи, в които, сами по себе си, има много истина, но дали са изречени от точния човек? Категорично ДА! Стойчо Младенов е треньорът с най-европейското поведение в “А” група. Никога не репликира реферите. Става от мястото си на резервната скамейка само, за да даде тактически указания на играчите си. Дори противник да хване топката с ръка на 2 метра от него и съдията не отсъди фаул той по европейски ще заяви: “Така е видял, доверяваме се на преценката му”. Да! Той е! Стойчо Младенов е човекът, който има право да каже тези думи от камбанарията на собственото си европейско поведение.

Да продължим с думите на Младенов след срещата: “Поведението на Ешпиньо, който показа среден пръст на цялата скамейка, прекланяме се пред него”. Да! Стойчо Младенов отново има право на този коментар. Той е добър педагог и възпитател. Възпитал е добре сина си (който е кръстил на себе си). Младши не псува, държи се възпитано. Една лоша дума не казва, а пустият му съдия го гони. Таско, защо? Засрами се!

Сега и за самите думи. Футболистите на Лудогорец нямат право да се държат по този начин. Казахме го още след края на мача с Левски, който бе загубен. Постиженията в Европа не трябва да те прави безнаказан в България. И Светослав Дяков, и Козмин Моци, и Фабио Ешпиньо не трябва да слизат на махленското ниво на българското футболно първенство, а те го правят, което не говори никак добре.

Тези футболисти трябва да разберат, че не са богопомазани, а освен това трябва да демонстрират истинско европейско поведение. Ако продължава в същия дух Моци ще заличи всичко положително, което натрупа като позитив след дузпите срещу Стяуа. Дяков трябва да е пример както в Лудогорец, така и в националния отбор, а не да се качва на главата на съдията. До края на шампионата нервните мачове ще са много, а в Разград трябва да опитат да тушират напрежението, което явно ги гони.

Изводите

Ясно е, че този мач нищо не реши. Нямаше да реши дори при победа на единия от двата тима. Определението “мачът на годината” изглежда смехотворно на база оставащите двубои до края на сезона.

Изводи обаче трябва да си направят както в лагера на ЦСКА, така и в лагера на Лудогорец. Истината е, че ЦСКА намери някакъв начин да се противопостави на Лудогорец, не точно с футбол, но в крайна сметка в историята остава резултатът, а не начинът, по който е постигнат. В Лудогорец адреналинът взима връх и това може да се окаже пагубно в определени периоди. Ясно е, че за футбол трудно може да говорим, но е още по-ясно, че това е само една игра, а не война.

Всъщност, какво попречи на ЦСКА да победи най-после Лудогорец? “Червените” пожелаха смяна на деня на мача – получиха го, избраха си рефер, имаха и пълен стадион с фенове, които те карат да настръхнеш..., а спечелената точка накара Александър Томов да направи гръмовния извод - “Синдромът Лудогорец е преодолян, повече не съществува!”. Интересно, интересно...

P.S. В ЦСКА дали разбраха, че Дисциплинарната комисия направи услуга с наказанието на Тончи Кукоч, защото хърватинът си летеше с червен картон, като стой та гледай.