Съвместна публикация на "7 дни спорт" и Gong.bg

1.Луиджи Симони, 2.Гьоре Йовановски…Една минута не достигна на македонецът да се изравни на върха в тази класация с безспорно светило в професията, каквото е италианецът водил ЦСКА през пролетта на 2002 година. Именно тогава червените успяха в рамките на няколко седмици да загубят и от Славия и от Локомотив Сф. За последно за цели осем години напред. До днес. Белите вече счупиха прокобата, на железничарите не стигнаха малко секунди и много воля. Така Гьоре избегна първото място. Може сам да си връчи една „честитка”, от тези които така щедро обича да раздава, след всеки мач на ЦСКА в който отборът му пак не е победил. Защото изключително безумното решение в ерата „Божков” за назначаването на видимо нелогично стоящият в родната футболна действителност Джиджи започва да се повтаря с пълна сила през тази година. Първи път с Андоне, втори път с „немеца” Дочев, сега трети път с Гьоре. И неслучайно стигаме до очертаващата се нулева година, както вече официално я щрихира Костадинов минути след поредната издънка на неговият отбор.

Всъщност Емо, тя годината вече си е нулева. До този момент ЦСКА има нула победи в мачовете си срещу софийските тимове. Нещо невиждано от десетилетия. Има нула гола и съответно нула точки в груповата фаза на Лига Европа. С което сериозно е занулил бъдещият си коефициент за европейските турнири. И след вида на трибуните на националният стадион в понеделник вечер – е на път да стане и първият български футболен клуб с нула фенове на стадиона! Приносът на тримата чуждестранни треньори водили армейците през тази година /ами то по-голяма част от съзнателният живот на Дочев е минала в странство/ също е нула. Дойде гръмко румънецът, тумба-лумба, събра разни застаряващи балканци около себе си и бързо усети, че е сгрешил минавайки Дунава на юг от родината си. Павката ясно – той така и не разбра, защо излиза през задния вход на стадиона в Севлиево, след като ЦСКА е направил зрелищен хикс с домакините. Между другото той дори не разбра как се нарича отборът на Видима. Наричаше го „Раковска”. После отнякъде като истинско футболно НЛО в Борисовата градина кацна Гьорето. Би Черно море, което всъщност направи който и да е от водещите тимове в „А” група и нищо повече. Тези със Сливен и Монтана, хайде да не ги броим. Те са в графата „задължителни”. Макар за македонеца да са исторически.

Общо взето малко остана от годината. Която се очертава пълно капо. И което ще се усети едва след година-две. Защото на този етап няма причина да вярваме, че ЦСКА ще успее да се класира повторно в Европа, и последният мач за дълъг период напред в евротурнирите може да е в средата на декември. Като се сетя само как ЦСКА печели купите на страната – има-няма по една на десетилетие и този вариант ми убягва нещо. А кого точно ще задмине в шампионата? Литекс ли, Левски ли, или пък двата Локомотива, че дори и Славия, или може би Черноморец. А за да си осигури евро-присъствие трябва да стори това с 2/3 от тези отбори. Хм, добре, има още 21 мача – както мъдро отбеляза Йовановски на пресконференцията след мача. Ама те пак са с всичките тези отбори, плюс още бая трудни. Като този в Севлиево. И ако ЦСКА продължава с това темпо, просто се чудя и не мога да се сетя, кое е по-надолу от нулата?