Славия победи Левски за трети поред път. Това е в името на рекорда. Мачът на „Герена“ беше без абсолютно никакво значение, но за престиж. Престижът е нещо много важно във футбола, който носи със себе си различни традиции. „Белите“ имат право да са доволни. Направиха серия срещу стария опонент. 

 „Сините“ обаче също могат да са благодарни на своя съперник от 100 години. Славия направи чудесна услуга на Левски. Отборът на Стойчо Стоев беше започнал да се отлепя от земята, а една загуба на „Георги Аспарухов“ може да свърши полезна работа.

Левски игра отпуснато, започна мача лошо, така си остана и до края на срещата. „Сините“ можеха да спечелят, но това нямаше да маскира пропуските. Някои от футболистите, които бяха наказани и станаха част от ротацията на Стоев, показаха че имат спад в нивото от преди това. Най-яркият пример бе Прохазка. Словакът нямаше нищо общо с изявите си от преди няколко седмици.

До мача с Черно море има време, а „услугата“, която Славия направи, трябва да бъде консумирана и анализирана правилно.

Даром не се печели нищо, това трябва да е ясно на футболистите в Левски. Публиката на „сините“ е особена и границата между провала и успеха е изключително тънка. В общи линии ситуацията е следната, купата или се печели, или не се печели. Едното е триумф, а другото провал. Така ще бъде изтълкувано от феновете, които в момента подкрепят своя тим.

Хубаво е, че загубата в най-старото столично дерби дойде след плащането на две заплати. Така няма да останат съмнения, че футболистите правят намеци на ръководството. От друга страна, шефовете и най-вече треньорите имат очи да опъват уши.

Съдията беше слаб, но това е друга тема, върху която е добре от Левски да не се концентрират. Редно е „сините“ да забравят елиминирането на Лудогорец. Още повече, че шампионите не са това, което бяха.