Един колега много сполучливо определи предстоящото вечно дерби през призмата на Левски като „един мач и пет контроли”. В смисъл – на сините им предстои последен истински мач и след него спокойно вече могат да се пуснат от хорото. Или ако искат да го представят по-поносимо за пред феновете – да започнат да обиграват нещо като състав за следващия сезон. Макар това да е по-скоро утопична идея за България. Съставът на всеки един тим може да има коренно различен вид само месеци по-късно. Определението бе хубаво, но някак си все си мисля, че повече подхожда за ЦСКА. Защо ли? Хайде на бас, че евентуална победа на Левски, която би съкратила разликата между вечните съперници на пет точки, ще доведе до нов син ентусиазъм и идеята за участие в евротурнирите ще придобие нов смисъл. Ще се заговори: „Айде бе, няма все да отпадаме от разни анонимници...дайте да си играем в Европа”. Бъдещият директор Гонзо вече бе лекичко критикуван за публичния си анонс, че за Левски е по-добре да пропусне Лига Европа. Истина е, че ще бъде чудо невиждано, противоречащо на всички изконни левскарски традиции, ако отбора на Топузаков довърши сезона на автопилот, без каквато и да е цел в оставащите мачове. Още повече това никак не ми се връзва с предстоящите чествания, празници, тържества и тем подобни иначе позитивни събития. Играчите ще се разхождат по терена, ще джиткат там нещо, на трибуните ще има по около хиляда човека, а юбилея ще чука на вратата? Не, това не ми се връзва нещо! Пък и това на все още актуалния наставник на Черно море е по-скоро желание, не е някаква директорска директива.

Левски ще се бори

до последно,

това е сигурно.

Но далеч по-добре би било това да се случи след победа над ЦСКА. И ето го допълнителния елемент, хващането на спасителната клечка – победа ще спаси частично сезона. Защото веднага в употреба ще влезе мнението, че последната среща е най-важна, най-меродавна. Тази мантра вече я слушахме цяла зима. Левски отстрани с късмет ЦСКА за купата и два-три месеца живееше в сладката заблуда колко як отбор е, след като е натрит носа на вечния съперник!

Защо обаче по-реално е да се твърди, че ако ЦСКА рязко подобри играта си от мача на „Лаута”, събере сили и за последно отупа Левски през този сезон, може спокойно да довърши шампионата на втора скорост? Пред тима на Стойчо Младенов има цел. Тя е втората за това първенство. Онази първата с вече прословутото оцеляване вече е изпълнена. От известно време пред ЦСКА стои нова цел – а именно място в Европа. И на „Армията” могат да запеят в пълен хор как все още не притежават боеспособен отбор за евротурнирите, но не го правят. Защо участието в Лига Европа е важно за червените? По две причини. Настоящият главен акционер и главен идеолог Александър Томов има нужда от някакъв минимален реванш за себе си, за Стойчо Младенов, а също така и пред съдбата. През лятото на 2008 година

ЦСКА не само

имаше готов отбор,

но онзи отбор бе готов дори за атака на груповата фаза в Шампионска лига. Две-три допълнителни попълнения бяха необходими на Стойчо Младенов към солидното ядро тогава, за да може Националния стадион да се пълни до откат, по времето когато в Разград още се боричкаха някъде по долните дивизии. Вместо това, вместо да правят лятна селекция и подготовка, вместо да чакат жребия, в Борисовата градина целеха Томов с бутилки от минерална вода по главата. Това е едната причина да се иска Европа на всяка цена днес. Другата е свързана с по-скорошен пример. През миналото лято, което остави своя цялостен отпечатък върху историята на клуба, от ЦСКА направиха може би най-големия си грях за всичките години съществуване. Само така мога да квалифицирам уж доброволния отказ от участие в европейските клубни турнири. Причината вероятно е единствения подобен случай на целия континент за всички досегашни и бъдещи издания на турнирите. Нямало пари за чартър! Когато за пореден път изреждаме прегрешенията на предишното ръководство, за мен това не са натрупаните задължения, както и голямата поредица други гафове. А точно този акт – да се намесиш своеволно в историята. Да решиш, че няма нужда ЦСКА да излезе на евросцена със същата лекота с която преценяваш, че няма да влезеш в даден ресторант на вечеря, защото няма климатик или защото готвача прегаря пържолите. Ако ще ЦСКА да бе участвал с половин отбор, да се повтори ситуацията с едва двете резерви в мачовете срещу Мура, да играе и ако трябва да падне не от Мура, а от ФК „Зоя и Шура” от Далечен Сибир, то това не би било по-позорно от простото отказване. От развяването на байрака, още преди да е необходимо той изобщо да се вдига. Поради всичко това, поради споменатите палавници от Мура, ЦСКА има нужда от нов опит. Феновете имат нужда след цели две празни години, пък и преди това някакви мижави мачове със Стяуа да бъдат

отново на мач от

евротурнирите!

Не да ходят да пълнят стадиона на мачовете на Лудогорец, а до подкрепят собствения си отбор на международната сцена.

А всичко това се гарантира само след една победа на Левски. Четвърта поредна за първенството, но и вероятно първата, след която ще има реална полза. Събитията се развиха така, че ЦСКА бори единствено и само Левски за евроквотата. За Ботев се очаква да вземе през Купата едното място, а другото няма как да не е за Литекс. Остава едно, Левски е на осем точки, при червен успех става на 11 и пет мача преди края всичко приключва. И двата отбора си осигуряват срещи със съперници от Европа. Едните в официални мачове, другите в неофициални, за юбилея. Любопитното в навечерието на това белязано с печата на Великденските празници дерби е, че и двата отбора влизат в него след загуби. Притеснителното е, че и двете загуби бяха заслужени. Дошли след по-слаба игра от противника. Ама едните ги били порязали, на другите също не дали дузпа, а пък съперника вкарал от две статични положения. Няма значение. Колкото до ЦСКА, това което току-що разстлахме като сметки, можеше и да не е валидно, ако тази евентуална разлика вече бе факт. Тогава пък самото дерби преминаваше в някакъв друга, съвсем непредсказуема орбита. Сега е ясно поне кой за какво се бори. ЦСКА за място в Европа, Левски за това да създаде ядове на червените, да ги накара да треперят до края, а защо не и да се създаде някаква мини-истерия, мини-еуфория, пък току виж нещо се получи. Ще разберем скоро. Внимавайте по празниците, не преяждайте с яйца и козунаци, оставете си малко сили. В края на почивните дни елате на стадиона. Има мач. За последно през сезона ще играят Левски и ЦСКА!