Съвместна публикация на в-к Стандарт и Gong.bg

Отписван през лятото заради ефекта „Томов”, три месеца по-късно ЦСКА е водач в класирането. С 5 точки пред Сливен и с 6 пред вечния съперник актуалният шампион върви по терлици към 32-рата си титла. Без кой знае каква игра, с помощта на опита на отделни единици и благодарение на многото грешки на конкурентите. Срещу Черноморец от нафталина изскочи Владо Манчев. Уж не беше играл сумати време, уж нямаше подготовка, но бешe на точното място и в точното време, за да реализира и двата гола. Ако изключим това, хората на Херо, макар и без него на пейката, си бяха напълно равностойни на шампионите. Паднаха с 1:2, но се видя, че са научени да играят футбол. Но без опитни футболисти в състава си – толкова.

Сега обаче е редно да не се изпада в другата крайност и да се венцехвалят „червените”, особено в седмицата на вечното дерби. Защото резултатите са едно, играта е друго, а програмата – трето. А в нея след Левски за ЦСКА идват Черно море, Локо (Сф), Литекс, че дори ако щете - и Локомотив в Мездра. Така че още е доста рано за окончателни сметки.


„Сините” имаха надмощие в Сливен, но проявиха старата си слабост. Няма и няма кой да вкара гол за отбора. Каква е ползата от това да надиграеш съперника, ако не си пратил топката във вратата му? Така че мачът с „армейците” за Левски ще носи етикета „решителен” и от стратегическа, и от морална гледна точка. Ако не го спечелят, съвсем ще очернят и без това черния си сезон до момента, в който изпъкват като грозни циреи БАТЕ Борисов и Жилина.

Литекс също не е казал последната си дума в първенството, защото има потенциал за титлата, но сравнително рядко го разгръща. Сега го направи на „Лаута” срещу Локомотив (Пд), но му трябва повече постоянство и отново повече концентрация пред гола.

Това българско първенство е уникално спрямо онези, които сме гледали през годините. Стана дума за слабите „силни”, ще споменем и някои други от тях след малко. А бунтът на мравките още повече изравнява везните. Ето как България се сдоби със своя Хофенхайм в лицето на Сливен.

Или пък със своите Лейшоеш и Насионал Мадейра (лидери в Португалия) в лицето на Локо (Мездра). Само похвали и комплименти за хората от жп възела край река Искър заради организацията и амбицията, ако щете - и заради коректността. Към тази компания поне за изминалия кръг прибавяме и Беласица, който и без президент, се бори със зъби и нокти напоследък.

Дотук с похвалите, сега вземаме голямата секира. Тя е най-напред за Локо (Сф). Това поражение с 0:4 край малката гара намира почетно място в класацията на провалите за тима в исторически план. Може би само онова 0:8 от Левски преди години може да го бие. Локомотив сега може да играе успешно само в един тип мачове. Когато съперникът го напада, защото на хартия се води фаворит. Ако може да му центрира по-често топката – още по-добре. Тогава на контри става. Когато обаче Локото се води по-силен или пък трябва да обръща резултата, е пълна трагедия. Без стойностно нападение и халфова линия тимът от „Надежда” в края на този сезон ще остане извън Европа. И размириците между фенове и футболисти ще се задълбочават.

Няма да подминем и Черно море. „Евробойците” на България от това лято имат 4 победи и 5 загуби от 10 кръга. И ето ви нов парадокс - от 2:0 7 минути преди края в Щутгарт, до 0:2 срещу опашкаря Беласица...

Така ще е тази година в „А” група. Отборите са кой от кой по-слаб, но пък поне е интересно.