В стария съветско-социалистически модел датата 9 май се честваше като Ден на победата! По някакво абсурдно съвпадение десетилетия по-късно се прецени, че точно това е датата, когато да се чества Денят на Европа. Пълен шаш! Горе-долу като ситуацията в ЦСКА. Току-виж и там дочакали своя първи ден на победата за цялата настояща 2015 година именно в съботната вечер. Пък и точно срещу шампиона и т.нар. „европейско футболно лице” на България – ето, за деня на Европа точно се нареждат нещата. Макар в ЦСКА все още да търсят подходяща дата за да стартират „Денят на първия си гол”, което, както е тръгнало и когато се случи, със сигурност си заслужава едно отбелязване всяка следваща година.

Съботният ден обаче не е само мачът с Лудогорец за ЦСКА. Ще има и нещо като кръгла маса на феновете. Ще се обсъжда, ще се дискутира, ще се дават идеи. Няма лошо, дори цялата тази инициатива ми се струва много закъсняла. С години при това. И тя не би трябвало да е еднократен акт, а нещо редовно. Очаква се новата власт да запознае феновете с концепцията си за управление, план, който да надхвърля края на този сезон като параметри. Да се погледне "червения" футболен хоризонт малко по отвъд заплатите до края на месец май или взимането на лиценз. Именно феновете се очертават като една от опорните точки на новите управници. Вече излязоха информации за евентуалното създаване на действащ и работещ Управителен съвет, в който да няма неизвестни персони или ветерани, повикани единствено за цвят. В този УС да се включат само бизнесмени, обединени от идеята ЦСКА, които да имат изцяло финансов ангажимент с годишна вноска, покриваща част от бюджета. Но друга важна част от перото да се покрива точно от феновете. Най-сетне те да бъдат убедени, че процесът е взаимен. Че трябва да се дава, за да се получи. Иначе просто няма как да се получи. Каквото и да е.

Схемата е простичка. Видя се, че само с призиви и публикуването в сайта на някакъв IBAN няма да се свърши работа. Никакво вдъхновение, за който и да е фен, е да се вдигне, да ходи по някакви банкови гишета, за да прати част от парите си някъде си. Не става, тази схема не работи. Футболният билет обаче е нещо по-различно. Плащаш, но срещу това гледаш мач. Лош, добър, я има вкаран гол, я – не, но е нещо реално, срещу което даваш пари. И тук стигаме до прословутия фактор – задължително купуване на билет от страна на всеки фен. Сивата икономика в сектор Г трябва да се изкорени максимално. Каква е ползата от 4-5 хилядна агитка, ако от нея билет са платили едва 20%? Да, има я подкрепата към играчите, тя е безценна, публиката на ЦСКА е ненадмината в това отношение, но клубът има нужда точно в този момент и от свежи средства. Пък като се добави и безумното налагане на глоби, било то за бомби или някакво парче плат със свастика на него – то сметката съвсем излиза крива. Същото важи и за останалата публика, там обаче пробойните са далеч по-малко. От друга страна, освен поредния мач от програмата, който съществува така или иначе, от ЦСКА трябва спешно да предложат и куп други активности, които да бъдат харесани от привърженика, и които да го накарат да извади и пари за тях. Целенасочено, не мъгливо и неясно за какво точно. До там е стигнало положението, че се налага да дадем пример от Томовия период – двата мача, първият от които бе срещу Металург Донецк.  Те бяха замислени и организирани като празник, като повод за събиране на едно място по време на пауза в календара на много "червени" фенове накуп. Ако щете, имаше и бирфест, имаше и други подобни инициативи. Оттук малко, оттам – повече. Трябва новаторство в тази насока. Не само протегната просешка ръка. Друг е въпросът, който тепърва ще изскача, ако ще се прави някакъв евтин отбор, без чужденци, изобщо нискобюджетен тим, по какъв начин той би привлякъл интереса и на фенове, оттам и на инвеститори.

Послепис /или по-скоро някаква вметка/: ЦСКА си е ЦСКА! Вари го, печи го, обръщай го – все тая. И плахите опити да бъде потупан по рамото, да се даде приятелски съвет, понякога биват задушавани от липсата на каквато и да е сериозност от ответната страна. Пишейки тези редове, дойде съобщението в официалния сайт, че предвидената за събота среща-дискусия с феновете се отлага. За 22 май. Или за някой друг път, тъй като до 22 май - я камилата, я Манджуков или Пенев... Две седмици в настоящия момент за "червените" е като две галактически години за космоса. Само за справка – една е около 200 000 000 земни години. Сиреч – всичко може да се случи. Ако все пак планираното събитие се случи, нека тези редове си останат с пожелание за след две седмици и нататък. Похвалното е, че поне известиха с ден по-рано. Не минути след това, със СМС, като „онази” пресконференция.

В такъв случай, за събота си остава мачът с Лудогорец. Търси се първи гол, после евентуално първа победа. Тя реално, освен чисто душевен кеф, едва ли ще донесе някакво реално развитие. Поставената, занижена цел, след гоненето на титлата – а именно място в Европа, не зависи вече само от отбора. До дни ще стане ясно взема ли се лиценз за евротурнирите. Пък и в момента ЦСКА е извън тройката. Трябва много усилия, за да бъдат преборени и изместени Литекс и Локо Сф. Но пък има еуфория. Любо Пенев е длъжен да я използва. Най-вече, защото тя е породена от присъствието на самия него. Има го и надъхването срещу самия Лудогорец – вече две години най-големият трън в очите на ЦСКА. Бъдете сигурни – съвсем неслучайно точно тези дни излезе наяве информацията, че Кирил Домусчиев е завел две дела за уронване на престижа срещу Любо Пенев. Търси се още по-силен ефект. Самият Пенев, колкото и да отрича, желае нещо като мини-реванш срещу Домусчиев и неговия клуб. Ясно, че няма да му отнеме титлата, но поне може да му отложи празника със седмица, а и да избегне почти теоретично Лудогорец да стане шампион точно пък на "Армията". Лека еуфория идва и от страна на подписания меморандум за сътрудничество между клуба и сдружението „ЦСКА завинаги”. Общо взето, именно Чакмаков и Стойне Манолов направиха малкото изобщо направени неща през последната година и половина. Колкото и да не му бе приятно на Томов да признае публично това на висок глас. Така че, хайде на мач. За първи път от много време ЦСКА не е пряк конкурент на Лудогорец, какво да се прави, така се получи. Но нищо, карай да върви. Пък другата седмица ще му мислим за лиценза, за фалити и т.н. Днес по обед Ивайло Манджуков призова феновете и медиите към още търпение. Имаме го. То и без това почти нищо друго вече не ни остана. Така че, поне търпение имаме.

--------------------------------------

Следвай Ники Александров в личния му Фейсбук профил