Вечното дерби е ясно – с патерици, куци и сакати и в А окръжна, Левски и ЦСКА винаги ще предизвикват тръпка, заставайки един срещу друг. В последните вече четири сезона обаче има едно друго дерби, което спокойно можем да наречем „Временното дерби на България”. ЦСКА срещу Лудогорец! Изчаквам да преминат смеховете, ехидните подмятания и тем подобни, базирани на сухата статистика, която сочи безмилостно превъзходство от страна на трикратния шампион над червените. Дори само един факт би бил достатъчен – ЦСКА все още търси своята първа победа над тима от Разград в елита! Какво повече? Нали така? Какво дерби, какви ги бръщолеви този? Но именно на същия този принцип какво вечно дерби е Левски – ЦСКА, след вече досадно дългата победна серия на армейците, още повече че и в годините на „Титан” ЦСКА отново бе доста по-щастливият тим след мачовете помежду им. 

Онзи ден, докато гледах как Борусия Дортмунд пребива като куче Байерн, се сетих как едва преди две-три години отново имаше дълга жълто-черна доминация, каквато се получи на терена и в сряда вечер. Но това дава ли основание автоматично да се твърди, че Борусия е по-добър отбор от Байерн? Забравете засега статистиката - кой колко пъти е бил. Безспорен факт е, че откакто е в А група и гони все първото място, Лудогорец най-често се засича там някъде не с друг, а именно с ЦСКА! На практика откакто разградчани влязоха в А група, техен основен и най-голям съперник за титлата са именно червените. Така бе при два от трите им златни триумфа досега. Така е и през този сезон, когато отново по всичко личи, че челният сблъсък за титлата ще е между Лудогорец и ЦСКА. На това мнение са и букмейкърите.

Първата титла на разградчани завърши с едно треперене в последния мач и ако Н`Джонго Присо не бе уцелил гредата минути преди края, а имаше с една идея по-точен мерник – как беше: няма титла, няма злато, само зелена тишина! То не че след първата титла в Разград е ставало чак кой знае колко шумно по улиците, но все пак. Всъщност лудогорската приказка можеше изобщо и да не бъде разказана, ако малко по-рано в Перник посрещнатият преди дни на „Армията” като полубог Жуниор Мораес бе вкарал онази дузпа. Приказката приключваше, все едно вълкът да изяде не само бабата, ами и самата червена шапчица, и то още в първо действие. Ето как в крайна сметка именно с преплитане на шпагите между Лудогорец и ЦСКА започна всичко. Без да има нужда от победа от страна на червените в преките двубои. Просто се зароди нещо като съперничество, излизащо от рамките на обикновеното. Тогава някъде започнаха и първите по-надменни подмятания на боса на шампионите, който даде воля на нетърпимостта си към бившите си приятели от „Титан”, към Стойчо Младенов и уж заявената му червена футболна привързаност се изроди в някаква ненавист към ЦСКА. Която той не пропускаше да поддържа под път и над път. Появиха се и прословутите проблеми с феновете на ЦСКА в онзи не дотам уютен сектор за гости на иначе европейската Арена в Разград. 

Втория шампионски сезон ЦСКА почти не се пречкаше на тима на Домусчиев за първото място. Макар там някъде - в самото начало още на надпреварата, да бе отстраняването за купата с победа на ЦСКА в Разград – единственият реален успех за червените в това временно дерби. Още тогава обаче се забеляза една тенденция, станала доста неприятна с времето. ЦСКА победи, но бе жестоко порязан от рефера Ристосков 

Подмината дузпа срещу Платини, нагло подменена със съчинено от съдията симулиране. Тогава някъде започна и броенето кога ще бъде дадена първата дузпа срещу разградчани в елита. Дълго чакане падна. Като цяло до момента дузпите срещу шампионите са си кът. Традицията си остана. Но онзи втори сезон Левски пое инициативата и остави нещата до последно в ръцете и краката на Везалов. Съдбата пак погали Лудогорец по главата. Третият пореден шампионски сезон бе далеч по-различен, там нямаше софокълски драми. Сякаш всичко бе предопределено и някак си се знаеше, че Разград няма да спи трета нощ за последните три години. Метафорично казано, разбира се. Спаха си хората - като къпани! Но въпреки това в този сезон, където се подвизаваше един оздравяващ ЦСКА, една събрана набързо команда, едни старци разбойници направиха така, че се стигна веднъж-дваж до моменти, когато се изчисляваше какво би се получило при евентуален червен успех в предстоящ пряк двубой. Не се получи, ЦСКА загуби всички мачове, не вкара дори гол, но имаше миг в шампионата, когато ЦСКА бе на две точки от първото място! И пак имаше леко притеснение от далечния роден североизток. Леко, но го имаше. От дъха на ЦСКА. Затова и не бе случайна свирката на Станислав Тодоров на „Тича” след ударното 3:0 във вечното дерби. 

Сега е ред на сезон № 4 на сериала. И пак всеки би заложил на титла на Лудогорец, макар да са минали едва няколко кръга. Но идва мач между Лудогорец и ЦСКА, преди който отборът на Стойчо Младенов някак си е на първо място, дори има комфортната преднина от цели три точки пред противника. 

Не само тази преднина, но и редица други фактори правят така, че по-удобен момент за удар пред ЦСКА не е имало никога. Шампионите са емоционално обременени с обсесията си по влизане в груповата фаза на Шампионската лига. Най-важният мач за всичките години на „Проекта Лудогорец” предстои само три дни след сблъсъка с ЦСКА. С червените вероятно предстоят още цели три мача, ако включим и тези от плейофната фаза. Но когато смисълът на всичко това, към което се е стремял Кирил Домусчиев през този период, започва да придобива форма и цвят, когато успехът чука сериозно на твоята порта, ЦСКА ти е последната грижа. Пък и колко трябва да те притеснява отбор, който не ти е вкарал гол в цели шест поредни мача? Вярно, този отбор все ти се препречва тук и там, но Лудогорец в момента просто е на друго ниво спрямо всички останали български клубове накуп. Разликата е фрапираща, но и това е един от козовете за гостите в събота. А и все пак в сряда имаше мач за Суперкупата, донякъде трудно спечелен благодарение на един пресилен червен картон за противника. В Разград не са роботи, а футболисти, които чат-пат се поуморяват. ЦСКА е длъжен точно сега да натисне докрай газта.

Победата не би била невъзможна, а програмата минимум е запазване на статуквото, на първото място, но тогава неминуемо ще остане чувството за пропилян шанс. По-удобно стечение на обстоятелствата за ЦСКА няма. Възможно е да се наложи да се преборват и някои съдийски рамена, но би трябвало вече да се е свикнало с това. 

Разбрахме се вече да не пипаме вечното дерби, пловдивското също си е емблематично. Дълги години в близката футболна история Левски и Литекс правеха люти, епични битки, това бе тогавашното временно дерби. Напоследък нещо се поразвали. Сега е ред на ЦСКА срещу Лудогорец! Но наистина има нужда нулата в статистиката да се промени, защото и това дерби ще премине бързо в историята.