Съвместна публикация на "Тема Спорт" и Gong.bg

Нещата, които каза в интервюто си вчера Гриша Ганчев изглеждат сложни за тези, които през годините са гледали повръхностно на проблемите в ЦСКА и далеч по-просто за тези, които са ги следяли отблизо. В него, благодетелят на Литекс говори за три възможни сценария пред червените в близко бъдеще. Всъщност, те почти се припокриват с анкетата, която бе публикувана в сайта Gong.bg още в четвъртък сутрин. Над 5000 души за 24 часа дадоха своето мнение, което спокойно може да се приеме като адекватно обобщение на настроенията сред армейската футболна общност. Само да напомня, че водещите социологически агенции, които публикуват редовни предизборни сводки, се базират на не повече от 1000 души за своите обобщени данни, така че това си е петкратно по-голяма извадка. Малко над половината от анкетираните искат да се появи нов спонсор или направо нов собственик, който спешно да покрие задълженията. С 10% по-малко са отговорилите, които виждат ЦСКА в окръжните групи, след като е обявил несъстоятелност. Мисля, тук е надделяло мнението и на участващите в анкетата привърженици на Левски, които е нормално да желаят възможно най-голямото унижение за изпадналия във финансов колапс вечен съперник. Най-малко проценти са гласувалите са варианта: ЦСКА да вземе лиценза на Литекс, да си запази името, но да не играе една година в евротурнирите. Тук трябва да добавим, че подобен сценарий включва и чисто административно изчистване, което би могло да засегне, поне в документацията трофейната история на клуба. Според мен обаче, нещо което и самият Гриша Ганчев намекна, първият и най-желан от феновете на ЦСКА вариант, просто да дойде фокусникът с куфарчето с пари и магии и червените след месец да тръгнат мощно в Европа и у нас, ни лук яли, ни лук мирисали е просто НЕВЪЗМОЖЕН. Разделното време, за което от години всички алармираха, чисто и просто настъпи. Спокойно можем да подложим на съмнение, обявената от Ганчев сума от 35 милиона, която трябва да извади Спасителя. Не виждам как от миналата есен, когато комитет „Възраждане” извади суми от рода на 12 милиона, дълговете са се утроили за няма и година. Но дори да са само 6-7 милиона, то нали все пак трябва да се намери някой да иска да ги даде. И не се знае, дали в бъдеще не го дебне някъде из дебрите на червеното забатачване, някоя нова, финансова клопка. Уви, на този етап е напълно нереално, ЦСКА да бъде вдигнат на крака без съответните сътресения, под формата на странични ефекти. Ето какви са двата възможни изхода.

 

ВАРИАНТ 1: ЦСКА НА СЕЛО, НО ИСТИНСКИЯТ ЦСКА

 

Казано малко по-елитарно, за да звучи по-приемливо, това е сценария, почти повторение на „Случая Глазгоу”. Славният шотландски гранд се спусна четири нива надолу, за да рита пред 350 зрители като гост на ФК Йист Стърлингшийр. Сега успя да качи една дивизия нагоре, но все още няма никаква гаранция, че след няколко години ще бъде отново така добре познатия опонент на Селтик. Тази версия в определена част съвпада и със случилото се с Ботев Пд. Но не съвсем. Като цяло едва ли много от феновете на ЦСКА желаят да видят с очите си подобни сценки. Големият футболен клуб на България да обикаля по селските пасбища на София-област, които в събота по обяд или неделя рано сутрин се ползват и като футболни игрища. Да, от години има една част от агитката, която желае подобно нещо, още от лятото на 2008 година и скандала с отнетия евро-лиценз. Тя предполага, че това ще бъде нещо като пречистване, нещо като да си съгрешил и да отидеш при отчето да ти опрости греховете. След което излизаш от стаичката като нов и прероден. Извън метафорите, в подобен вариант ЦСКА рискува изобщо да не се върне на елитната футболна карта на България. Първите няколко мача ще бъде интересно. Медиите ще се тълпят на срещата в Безден, срещу местния Торпедо. Ще има фенове, някаква еуфория насила, ще цвърчат кебапчета, ЦСКА ще бие с 6:0, форумите в интернет ще се надъхат как възхода започва и т.н. Но всичко това ще трая до време. А като падне първия сняг и на гостуването в Церово в преспите, няма да дойдат и 50 човека. Пътуващият цирк „ЦСКА” ще е намалил драстично интереса към себе си. Бюджета на този отбор ще бъде поносим да бъде поет от всеки среден бизнесмен или някакъв обществен комитет, но нали ще дойде В група, после Б и накрая А, нали това е идеята. И какво излиза, след три години отново ЦСКА ще е протегнал ръка към някого. В същото време феновете на Левски ще се заливат от смях и ще мине толкова много време, преди евентуално двата тима да се съберат отново, че понятието „Вечно дерби” може да е загубило историческия си смисъл. А и не виждам в условията на пазарна икономика кой благодетел ще налива пари за всичко това, а и кой рекламодател или спонсор ще има интерес. И общо взето голям праз, че ЦСКА ще бъде пречистен и свободен клуб. Европа? Моля? Без коефициент, вероятно без каквато и да е база и структура, следващото участие в някой турнир може би ще бъде единствено под формата на някаква електронна игра.

 

ВАРИАНТ 2: СЛИВАНЕ С ЛИТЕКС, БЕЗ ЕВРОПА ЗА 1 ГОДИНА, НО И БЕЗ...ИСТОРИЯ

 

Учудващо за този вариант са гласували драстично най-малко от участниците в анкетата. Вероятно защото не са успели на спокойствие да премислят плюсовете и минусите за него. Но по-вероятно, защото тук съществува риска от така нареченото „заличаване на иторията”. Или поне на книга. Може би в този сценарий е по-удачно да намерим прилики с Ботев Пд, поне в частта му с историческото припознаване. Защото и досега вървят спорове, дали на канарчетата трябва да им се броят титлите и купите. Това е стъпката на действие, която може би най-много допада на Гриша Ганчев. Той е готов да жертва перфектния механизъм Литекс, да опита някаква колаборация – финансова и юридическа, да въвлече и Христо Стоичков във всичко това, но с цената на едногодишен пропуск от Лига Европа, плюс риска от въвличането в мощна дискусия и дори съпротива за евентуалното прекрояване на историята, също така и компромиси с името на отбора в първия етап на прекрояването. Феновете на ЦСКА трябва да понесат множество бъзици и подигравки от сините си опоненти, а именно: да сменят трите звезди на емблемата си с четири, тъй като толкова са титлите на Литекс, мачът с Левски не може да се води за дерби, тъй като едните са от София, а другите от село Микре. Или пък как новия химн нямало да бъде „Сърца червени”, а детската песничка „Оранжево небето”. Извън тези душевни страдания ще има лют отпор срещу припознаването с миналото на ЦСКА, с шампионските отличия, с купите, с постиженията в Европа. Но общо взето това ще продължи година-две и зависи много от един основен фактор. Ако ЦСКА с Гриша Ганчев е възроден, силен и финансово изряден клуб, то много бързо бъзиците ще се обърнат наопаки – към синята част. Разбира се, в този вариант съществува риска, това да не се получи. Няма никаква гаранция, че спортно-техническото сливане Миланов и Делев, Ваюши и Присо, Бодуров и Грънчов ще проработи бързо и ще донесе успехи, които да насочат вниманието единствено към тях. Ако не се получи, вече и аз вдигам ръце и не мога да помисля какво следва.

Това е! Към феновете на ЦСКА: Избирайте сами! Макар общо взето да няма кой да ги пита. Времето е не разделно, а на разделното най-голямата степен, каквато и да е тя. Случаят с ЦСКА навлиза в период на ожесточени спорове, разделение на лагери „за” и „против” което и да е бъдеще, претенции, изобщо неща, които не виждам как биха направили едно солидно обединение. Но едно е сигурно – под някаква форма ЦСКА ще продължи да живее, ще става още по-любопитно около него. Ще го бъде, било то в Европа, на върха или срещу позастарелите чичковци с шкембета, ритащи из шоплука.