След вчерашната победа на ЦСКА над Металург Донецк, вече леко повдигаме крайчеца на едната вежда. Не повече разбира се, но очакванията бяха след успехите на няколко наши и един украински втородивизонни тимове, ЦСКА най-сетне някъде да се запъне. Или поне най-малкото да получи първи гол в своята врата по време на подготвителния период. Не се получи. Въпреки удобният за това съперник – здравите юнаци от украинския Металург, въпреки, че не играят най-добрия си сезон от години насам.

Вярно е, милостта на Велизар Димитров към бившият му тим бе налице. Вили пропусна два-три пъти идеална възможност да се разпише, което щеше при всички положения да попадне в заглавията за този мач. Не успя, вместо това нелепо се контузи. Макар и леко.

Но темата е за ЦСКА. Радуканов е доволен – отборът му не пуска гол вече шести пореден мач, надиграва и все по-солидни съперници. Удържа и физически, въпреки очевидното затваряне в собствената половина на терена в последната третина на спаринга. Но не прави много голови положения. Да не кажем – срещу Металург нито едно. Голът падна от фаул. Срещу Черноморец Одеса – същата работа. Това е проблем. Вярно, все още разрешим, но трябва бързо да се действа. Да се оправят и Шеридън и Платини, Делев да си отиде на мястото където е най-силен, младоците да помагат активно.

На този етап победите на ЦСКА би трябвало да повдигат най-вече самочувствието на отбора. На новодошлите, че защо не и на старите пушки в състава. Когато те се намират на пето място в класирането, явно имат нужда от самочувствие. Сега изчакваме следващите няколко контроли. Ако и там не падне гол във вратата на Караджов, на Чавдаров или на Макенджиев, ако ЦСКА запише още няколко победи, току-виж повдигнем цялата вежда.