Съвместна публикация на Gong.bg и Тема:Спорт.
ЦСКА, както и всеки един от водещите родни футболни тимове, тези дни може да бъде засечен на Аерогара София. Било то на „пристигащи” или на „заминаващи”. Пристига се от лагери, заминава се пак за лагери. И логично е пълно с колеги журналисти. Камери, диктофони, микрофони шарят наляво, надясно търсейки хубав събеседник. Когато обаче в залата на летището се намира отборът на ЦСКА вече става все по-трудно да се намери нещо подобно. С две думи, да не разтягаме много – при червените тенденцията на липса на изявен лидер, на играч, който да има и да си каже тежката дума – просто няма! Няма кого да спреш за интервю, по-скоро се маркира, пълнят се емисиите и страниците с който се спре.
Всъщност ако се огледаме в ЦСКА, не само в тази ситуация, ами изобщо в предългия списък на преминали през Армията през този век, ще констатираме пълната девалвация на понятието „лидер”. Няма я фигурата, няма я личността от която да се получи респект, чието публично изразено мнение да отеква дълго. Тук не става въпрос за най-обикновен тартор в съблекалнята, каквито претенденти вероятно има много и в този момент. А за футболист, който да олицетворява мощта на ЦСКА в йерархията на българския клубен футбол. През последните две-три петилетки на първо четене се сещам единствено за Велизар Димитров. Неговото присъствие си личеше – и в спомената съблекалня, но и на терена, а и когато трябва да застане пред камерите и микрофоните. Осмицата от този век все пак бе доста далеч от осмицата от предишния век в стойностно измерение за армейците, но при всички случаи Велизар бе фигура. Горе-долу по негово време в състава бе и Емил Гъргоров, той също бе водещ елемент в отбора, но за негов лош късмет най-силните му години се припокриха именно с тези на Димитров. За сметка на това сега в Лудогорец Бадема изживява своя нов шанс за лидерска позиция. За други не се сещам. Леки зачатъци от страна на Йордан Тодоров, на Вальо Илиев, на Сашо Тунчев, на Владо Манчев, но нищо повече от това. Разбира се в този период от 2000-та година насам, не включваме повторно завърналите в началото на века Любо Пенев и Данчо Лечков. Тяхното време бе преди това.
Сега към сухите, жестоки факти, олицетворяващи постното състояние от години насам и най-вече днес. Наскоро напусналият капитан Тошко Янчев бе лидер най-вече на база статистиката. Близо 300 мача с червения екип, три титли, рекордьор по участия в европейските клубни турнири. Нещо, което вече оттук насетне ми изглежда немислимо достижение за който и да е в следващите десетилетия. Вярно е и друго, че Тошко често вадеше кестените от огъня, когато след неуспех всички негови съотборници нахлупваха якетата и качулките и се изплъзваха от неудобните журналистически въпроси. За себераздаването на терена също няма смисъл да се припомня – Янчев даваше най-много от всеки. Но в дълъг период от време, капитанът бе изолиран от основните, водещи групички в отбора. Чувстваше се неговата различност, неговия натурел, който не пасваше на бабанките в отбора. Сякаш остана чувството, че Тошко не владее събитията в съблекалнята, което бе липсващия елемент. Той остана жертва на принципа, че трябва да си малко по-първосигнален в тези отношения, за да успееш да поведеш стадото. Сега вече и без него в ЦСКА стана страшно. Капитан на отбора, след вътрешно гласуване стана Иван Бандаловски. Той на няколко пъти сложи лентата и миналата година и всеки си задаваше един-единствено въпрос: „Ама, как така? Нали е юноша на Левски, пък и преди години се изказваше неласкаво за ЦСКА?” Ами – ето така. Дори по простата причина, че явно друг няма. Бандата използва този луфт и спечели гласуването. Сега стигаме и до още по-фрапиращите факти. Може би никога в своята дълга история, ЦСКА не е бил със състав, в който т.нар. „най-опитен” играч да има около 50 мача с екипа на червените! 50 мача е нормалното средно количество, което всеки един футболист в западно-европейски тим изиграва точно за един сезон! Апостол Попов автоматично се превърна именно във „Ветеран на ЦСКА” – определение, от което и на него самия ще му бъде малко неудобно да носи като бреме на плещите си. А колко гола мислите има за армейците водещият в момента реализатор? Ами – около 25! Това също е количество, с което преди години дори трудно се ставаше голмайстор №1 за сезона. А Мишел Платини ги е вкарал тези попадения за цели четири сезона, да припомним, че той циркулира в ЦСКА от есента на 2009 година. Пък и какъв лидер на отбора може да бъде бразилецът, след като си взима шапката и седмица преди другите си бие камшика за топлата си родина? А кой е на второ място след него в момента – не знам, срам ме е да пресметна. Може и Нджонго Присо да е, с головете си, които се събират на пръстите на едната ръка.
Е какви лидери, какви личности да има в ЦСКА? Кого да хванеш да питаш, да си каже мнението? Как е по другите отбори ли? Ами, далеч по-различно. В Левски са Христо Йовов, Станислав Ангелов, Гаджев ако щете. Преди няколко години Димитър Иванков, Гонзо, Жоро Петков. Сега в Лудогорец са освен Бадема, Станислав Генчев, Миро Иванов. В Литекс самото присъствие на Небойша Йеленкович е напълно достатъчно. Сърбинът спокойно може да напише живата история на клуба през 21 век. В ЦСКА сега акостира Мартин Камбуров, но се страхувам, че времето пред него е прекалено малко, за да успее да се впише в червената митология.
Това е относно футболистите. Но в ЦСКА този процес обхваща всички нива. След като все повече станаха носталгичните гласове, жалещи „доброто старо време” при ръководството на Александър Томов, то не ни остава нищо друго освен да се хванем за главите и да се завайкаме. Онзи ден на летището в ролята на говорител на клуба е изтипосан Венци Живков. Майкъла нали е сърдит и уж не говори. И изобщо коя измежду малкото придошли през този век големи червени фигури, бе достойно изпратена? Любо Пенев ли, Емо Костадинов ли? Или пък Пламен Марков или Стойчо Младенов? Всеки си тръгна обиден, огорчен. Остана все по-съжаляващото присъствие на Димитър Пенев. Инфлацията на стойности е толкова драстична, че една титла е в състояние да произведе един треньор в Генерал. Колегата Атанасов в такъв случай трябва да пришие на Паро Никодимов или дори на самия Пената някакви звания от рода на Генералисимус или Велик Маршал, щото то след Генерал друго в Българската армия нагоре няма! Ако, току-виж, Йешич успее сега за втори път, то не знам, може би трябва да бъде окичен като левия ревер на Леонид Брежнев. Изводите: търси се новата голяма фигура, голяма личност в ЦСКА! Било то футболист най-вече, но и треньор, че и ръководител. Ами, приятно търсене!
