Съвместна публикация на Gong.bg и Тема: Спорт.

Четири точки разлика в полза на един от двата ни гранда в навечерието на вечното дерби е толкова от значение, колкото четири коли повече или по-малко за столичния трафик. С толкова водят сините пред червените, и то най-вече благодарение на няколко поредни мача, в които няма как да бъде избегнат съдийският фактор като основен елемент, влияещ на крайния резултат. От своя страна пък ЦСКА бе улисан тази пролет отново да прави треньорски рокади, да прави стадион, да прави плащания, за да подготвя документи за лиценз – общо взето, всичко друго, но не и да прави отбор, да прави състав, който по-някакъв начин да е по-добър от миналогодишния. Въпреки това именно ЦСКА е фаворит за мача в събота и това е вън от всякакво съмнение!

Ето и главната теза, подкрепяща подобно твърдение. В сравнение с мача на 20 октомври 2012 година, когато тогава воденият от Стойчо Младенов тим разполагаше в нападение с Присо, Нюаджи и Карачанаков, сега към явно вездесъщия Присо ЦСКА прибавя като потенциал и Мартин Камбуров, Спас Делев, Мишел Платини, Марсиньо и Игнасио Варела! Та, ако иска, Радуканов може да ползва още веднъж Серж Нюаджи в ролята на щастлив жокер, при положение че се наложи. Извинете, ама разликата е грамадна и трябва да си футболен слепец, за да не я забелязваш.

При Левски от немай къде решиха, че някой си Гари Мендес Родригес е голяма звезда само защото е ритнал два-три пъти по-добре от останалите топката по посока на противниковата врата. Айде малко по-сериозно за играч, който миналата година е бил част от шестодивизионния аматьорски ФК Бошуизен или нещо подобно, холандската граматика не ми е силната страна. Може пък и да е Босхуйзен, знае ли човек? Та ако ЦСКА се плаши от същия този Гари, чиято единствена футболна мечта е

да го викнат в националния на Кабо Верде

то на „Армията“ най-добре да дърпат шалтера. Не че споменатият червен офанзивен квинтет е играл в Байерн или Реал Мадрид, но въпреки това разликата е очевидна. Поради тази причина единственият проблем пред Милен Радуканов се свежда до това, кой да отпадне от титулярния състав и ако е възможно – това действие да стане с по-малко сърдене от страна на отпадналите. Вярно е, че защитата на ЦСКА продължава да бъде ахилесовата пета, постоянно се въртят централните бранители, но в състава на Левски ситуацията е подобна. Понякога имам чувството, че когато противников отбор изпълнява фаул или корнер към наказателното поле на Левски и синята отбрана престава да диша, пребледнява и стиска нервно палци, докато опасността отмине.

Друг неотлъчен фактор е цикълът, в който се намира Левски и в който не се намира ЦСКА. Кой каквото ще да ми обяснява, но трябва дълги години да минат, докато се пренастрои цялостната кондиционна подготовка на българските тимове, така че те да издържат на режим сряда - събота през целия сезон, а не само през пролетния, както това се случва. Та след като по най-безотговорен начин ЦСКА абдикира от единствения трофей, който можеше да атакува само с няколко спечелени мача, то играчите на Радуканов в последните дни си го раздават малко като Христо Ристосков. Ако ми кажете, че мачовете срещу Етър, при това с човек повече от първата минута, и срещу резервите на Славия са нещо по-различно от чики-рики, то няма кой да ви повярва. Не че трябва да жалим сините, но те от известно време са в поредица от три натопорчени мача с Локо София, мачове с Литекс, успяха дори и те да си спретнат треньорска смяна. Само дето продължавам да се чудя, кое от двете е по-добре – дали да си в подобна топформа, или да маркираш някакви леки мачове? Все пак с нашенското мислене приемаме, че това е в услуга на ЦСКА. Стигаме и до третия фактор, който поставя армейците в ролята им на фаворит – липсата на напрежение. Нещо, което можеше да го има и в другия лагер, ако Левски бе паднал в Ловеч и се бе примирил с втората разградска титла. Сега обаче тимът на Митов продължава да е притиснат от условието за задължителна победа в дербито. След хикса с Лудогорец пък, когато се разбра, че явно ЦСКА няма как да навакса разликата до първото място, отборът заигра малко по-спокойно в преследване на

последната и вече далеч по-постижима цел

– просто едно местенце за Лига Европа, нищо повече. Жалко за ЦСКА, но факт. А сега внимавайте – стигаме и до последния фактор, който би могъл да се окаже решаващ за изхода от сблъсъка. Съдийският! Вече един месец се натрупва огромно по своите размери обществено негодувание по отношение на съдийските грешки, които по стечение на обстоятелствата се случват най-вече в мачове на Левски и най-вече в ущърб на противниковия на сините отбор. Сега останаха два крайни варианта – или в събота на „Васил Левски” главният ще продължи тенденцията, което обаче би довело до включването в общия хор на недоволните и на ЦСКА, които до този момент сякаш гледаха сеира отстрани. А подобно включване би имало ефекта на преливането до капката, която ще прелее чашата. Другият вариант, който аз помирисвам във въздуха, е да има по-скоро реферска благосклонност към ЦСКА. Или да го кажем другояче – при възникнали няколко спорни положения съдията да прецени, че те са в полза на червените. Което при традиционно от много години насам страхливо поведение на терена от страна и на двата тима би могло да спечели мача.

Това не са никак малко предпоставки, за да оприличим Милен Радуканов и ЦСКА като фаворити и да тръгнем срещу букмейкърските нагласи, които следват единствено механичното подреждане в класирането. Ами дори видинчанинът е Фабио Капело в сравнение със своя дебютиращ в подобен мач колега. Радуканов вече е заковал на стената си своето първо, скромно рафтче, на което има цели две спечелени купи. Докато постижението на Митов е три пъти добре изгладена риза за официалните му мачове до този момент и разчитане на късмета на начинаещия в подобни дербита. Радуканов има последен шанс, за да се включи в неизбежното предстоящо лятно шефско умуване „Кой да води ЦСКА наесен?” Издъни се за купата, издъни се с Лудогорец. Тази пролет остана единствено и само Левски. Но поне именно той знае как добре да ги понатупва. А по-приготвил се за това син тим от този – здраве му кажи! Миналата пролет ЦСКА пропусна да направи дубъл над Левски и ето, че сега пак му се отдава възможност за двойна победа над сините.