Със загубата срещу Каварна снощи Черно море срути цялата възходяща линия, по която вървеше в последните години и смъкна ниско високо вдигнатата летва. Елиминирането на четвъртфинала за купата, гарнирано със слаба игра върна „моряците” там, откъдето тръгнаха, когато ги поемаше „Химимпорт”.

Причините за срамното отпадане са много, но не само спортно-технически, но и психологически. Да, Велизар Попов бе лишен от ключови офанзивни фигури в отбора, което принуди да възлага градивни и атакуващи функции на откровено дефанзивни играчи. Да, нямаше го лидерът, водачът, капитанът. Но... къде беше характерът и мъжеството на играчите, които бяха задължени да изорат терена на градския стадион в Каварна, заради неистовата и европейска подкрепа на верните си фенове.

В психологически аспект играчите”издишаха”. Не можеш първото полувреме да набуташ съперника си в неговата половина и да играеш на една врата, а през второто да не приличаш на себе си и изцяло да дадеш на съперника да си прави гаргара с теб. Нещо куца в психиката на „моряците”, а тук вина има и треньорският щаб. За треньора е важно не само да е добре подготвен в материята футбол, но и да е психолог, за да нахъсва играчите да „мачкат”. И въпросът не опира толкова до това, защо трябваше трима защитници да са сред

изпълнителите на дузпи, а защо след първото полувреме снощи „спортната злоба” на „моряците” се бе изпарила някъде към нос „Калиакра”. Когато имаш претенциите на класен отбор с европейски амбиции трябва да ги материализираш с играта си на терена в редовното време.

За времето начело на “Черно море” подалият оставката си Велизар Попов ще бъде запомнен с новаторските си идеи, с налагането на много офанзивни схеми и прекфалифицирането на дефанзивни футболисти в откровено офанзивни. Истината е, че някъде се получи, но на места не.

Далеч съм от мисълта да защитавам Велизар Попов, но е очевадно, че в голяма степен липсата на основните фигури в отбора Мирослав Манолов, Георги Илиев, Дани Георгиев и дори Йордан Юруков, който има нужда от време да влезе в оптимална форма, изигра решаваща роля за това, че тимът не изглежда така, както треньорът искаше и бе запланувал. И проблемът не бе чак толкова в атакуващ план, колкото в градивен.

Атаката на тима в последните мачове страдаше, защото липсваше градивността в средата на терена. В цялата концепция на треньора решаващата фигура трябваше да бъде капитанът Георги Илиев, а идеалният вариант бе на терена да е и Дани Георгиев. Липсата и на двамата в последните мачове принуди Попов да нагърбва откровено дефанзивни играчи с офанзивни функции, така както се случи например с Борносузов, който от опорен халф, трябваше да се превърне в разиграващ такъв.

Равносметката показва, че Велизар Попов имаше интересни идеи, но бе лишен от изпълнителите.