И такаааа... Нека започнем по следния начин: един колега от редакцията, бе прогнозирал след първия кръг, че съвсем скоро ЦСКА ще сдаде върха в класирането. Че ще бъде нещо като Любимец от миналата година. Тумба-лумба няколко кръга и айде надолу по пързалката. Вярно е, колегата позна. Но само за един кръг време. ЦСКА бе свален съвсем закономерно миналата седмица от първото място след загубата си в Разград, но сега пак е лидер. Пък и има не чак толкова лоша предстояща програма. По-скоро сравнена с тази на Лудогорец.

Но не е думата за първото място - ясно е, че пак Лудогорец ще е шампион. Няма как да бъде другояче. Засега обаче ЦСКА си стои на първото място. Шест кръга не са малко време. От тези шест кръга, ЦСКА бе домакин половината. От тези три домакинства пък, две бяха бойкотирани от публиката на „червените“. В мача срещу Левски агитката имаше пълно основание след резила в Молдова. То пък тогава вместо дефект се получи ефект, тъй като подкрепата във Вечното дерби от сектор А бе направо феноменална. Получи се! И бойкотът, и подкрепата. Сега обаче – ето ти нов бойкот. Стига де, 2/3 от мачовете на ЦСКА се бойкотират, какво се случва? Случайно ли е всичко, почват да се прокрадват първите съмнения. Едно, че срещу Марек посещаемостта пак бе обидно слаба като за отбор, потенциален лидер в класирането преди този кръг, ама пък и нов протест... Хм, малко много идва. Томов не бил направил сектор Г – така е, пак излъга. Я опънете един мощен плакат, дайте малко скандирания и това е! Но да не може да изръкопляскаш дори в мача в който ЦСКА вкара от хубави по-хубави голове – язък! Ами то ако за всяка Томова лъжа се спретва бойкот, то до края на сезона трябва всяко домакинство да се играе в условия на пълна тишина, на демонстративно стоене с гръб към терена, на игра на карти по време на атаките, на гледане на мача с превръзки на очите, на стоене по време на мача в близките кръчми... Ето ви един куп идеи! Та Томов колко пъти обеща генерален спонсор – още го няма. Томов не е изплатил дори една от четирите обещани премии за победите над Левски миналия сезон. Босът има сума неща, за които да бъде бойкотиран. Но той, не отбора. Не Буш, Кукоч, Дивиш, Маркиньос, Карачанаков и останалите. Не и Стойчо Младенов, който продължава втора поредна година да прави чудеса от храброст, напук на нестихващото „Паро-Джеки-Майкъла дуднене“.

Много често съм давал за пример публиката на ЦСКА, именно по отношение на нейната прекомерна взискателност. Далеч по-добре е да бъдеш коректив, вместо при 0:3 да продължаваш да подскачаш от кеф, та никой от тези на терена да не може да разбере, че греши. Но понякога трябва трезво да се преценява кога е удачния момент да изразяваш именно по този начин протеста си. Трябва също така много умело да насочиш мерника към когото е необходимо. А не да стреляш напосоки. И напразно да хабиш куршумите си. Особено когато отбора ти е на първо място в класирането!