В средата на шампионата Левски е на върха с равен брой точки с Лудогорец. Ако някой беше дал подобна прогноза в началото на първенството, той щеше да бъде сметнат за откачен. До този момент представянето на „сините“ е отлично, но точно сега не се вижда голяма перспектива. На този етап ремито в точковия актив е по-скоро благодарение на шампионите, които допуснаха неочаквано много грешки.

В последните си две гостувания Левски показа, че трудно ще опази върха. Срещу Пирин и Берое „сините“ окончателно научиха диагнозата на своето заболяване. Атаката е посредствена, а тимът на Стоев е неспособен да сътвориобрат. Левски печели, ако удари първи. Когато губи, съставът от „Герена“ го прави на нула. Статистиката е категорична по това отношение.

Яловото нападение дърпа Левски назад в битката с останалите претенденти. Лудогорец има изобилие от класа във всички зони. Литекс разполага с най-добрия в А група - Асприля, а негови помощници са качествени футболисти като Арсенио и Йонсен. Берое залага на скоростта, която притежават Делев и Иса. Странно, защо последният не беше поканен в Левски през лятото...Едва ли е въпрос само на пари.

Добрият вратар, опитните бекове и стабилната игра във фаза защита помогнаха на Левски да се качи на върха. Масата привърженици, които подкрепят отбора също помогна. Полузащитниците работят добре, когато трябва да бранят, но играта в предни позиции не се получава. 

Диаби е изумително ялов, Курдов абдикира, Китамбала прилича на ветеран, който рита по задължение, Краев изигра над 20 мача, а е твърде млад, Махмудов не получава доверие, а Илия Димитров и Мисяк се ползват единствено в тренировъчния процес. В атакуващ план най-полезен е Прохазка, но нека припомним, че голмайсторът на Левски започна сезона като десен бек... Стойчо Стоев не намира решение за проблемите в последната третина от игрището, което се вижда най-ясно, когато Левски инкасира първи гол.

Беше лесно да се прогнозира, че годината няма да е лесна за „сините“. Нека припомним, че започнаха подготовка с 13 футболисти, огромна част от тях бяха юноши. Селекцията се проточи, а в нея има откровени провали – Умар Диаби, Линел Китамбала, Денис Махмудов, който почти не играе и Наско Курдов, който си събра багажа по бързата процедура. 

Всичките грешки бяха допуснати в атака, което показва, че нищо не е случайно. Проблемите са именно в предни позиции.

Де Ноойер и Костадинов се оказаха находки, Живко Миланов промени отбора в рамките на няколко месеца, а Карнер се утвърди в титулярния състав. Милиев и Гаджев също се появиха по никое време, но и минутите им до този момент са малко, за да бъдат коментирани по обстойно.

Следващите три мача ще имат ключова роля. Най-важен изглежда този за купата, защото именно там Левски има шансове, заради отпадането на Лудогорец. Последните впечатления ще очертаят настроението на „сините“ през зимната пауза, която в България е дълга. Програмата след това ще се повтори, а Левски е задължен да направи точните промени, защото и след Нова година ще има „баири“, които ще се струват непосилни за селекцията на Стойчо Стоев. 

За съжаление на „сините“ привърженици индикациите са, че и този път селекцията се прави мудно, а това увеличава шансовете да бъдат допуснати грешки. Левски трябва да се научи да бележи попадения и да сътворява обрати, когато ситуацията ги изисква. Иначе отново ще остане далеч от отличията.

Мачовете и резултатите в Благоевград и Стара Загора разрушиха няколко мита. Първият е, че Левски и Пирин имат общ спонсор. Любителите на Директивата отново се объркаха. „Държавният“ Берое не помогна, а попречи на „любимците на властта“. Както твърди един участникът в Шампионската лига „простотията в България няма почивен ден“.