ЦСКА има жизнена нужда от малко тишина, но вместо това всички там се чувстват като на пистата на летището покрай излитащ свръхзвуков самолет.
Напрежението и натискът подтикват собствениците от „Титан“ към резки движения, които водят само и единствено до нови грешки. И кризата се задълбочава. Снощи след мача с Рапид за някакви си броени минути се оказа, че изявленията на главните действащи лица са станали морално остарели. Дали са ги бившият старши треньор, бившият спортен директор и дори бившият президент.
Димитър Борисов пусна банцига и отряза главата на Гьорето, на Емо, а след това ритуално и своята – вече няма да е президент, остава само собственик. Той и неговият колега Иво Иванов са готови да харижат клуба. Кой ли е този самоубиец, дето ще го иска в сегашния момент...
Не видяха ли в ЦСКА, че бързите и непремислени ходове само пращат тима във все по-дълбока пропаст. Там в момента се нуждаят от консенсусни фигури, от спокойни и улегнали хора като Вальо Михов и Димитър Пенев. За да могат поне да додрапат до зимната пауза, където времето ще бъде по-скоро съюзник, а не враг.
Но отново ЦСКА се самообезглавява по никое време. Не разбраха ли там, че колкото повече сменят собственици, треньори, директори и прочие, толкова по-зле става? В „червения“ клуб са си причинили сами на себе си толкова много беди, колкото по никакъв начин вечният съперник Левски не може да им нанесе. И продължават в тази посока да клатят кораба. Но както е тръгнало, вече съвсем не е изключен вариантът „Ботев“ за ЦСКА. Въпросът е дали дори той не е по-добър за клуба, отколкото сегашното лашкане. Поне ще се стигне до консолидация, успокояване на топката и взимане на въздух, което да даде възможност за нов отскок напред и нагоре.
Но в ЦСКА бързат. Чувстват се като боксьор в тежък нокдаун, който се надява да бъде спасен от почивката между рундовете. А тя, пусто, не идва и не идва. Но с това рязко размахване на ръкавици, панически, без цел и посока, боксьорът единствено става все по-уязвим...
