Режещият шум от работещ банциг отново оглася Борисовата градина. Дори страничните наблюдатели запушват уши. Не се издържа на такива децибели...

ЦСКА има жизнена нужда от малко тишина, но вместо това всички там се чувстват като на пистата на летището покрай излитащ свръхзвуков самолет.

Напрежението и натискът подтикват собствениците от „Титан“ към резки движения, които водят само и единствено до нови грешки. И кризата се задълбочава. Снощи след мача с Рапид за някакви си броени минути се оказа, че изявленията на главните действащи лица са станали морално остарели. Дали са ги бившият старши треньор, бившият спортен директор и дори бившият президент.

Димитър Борисов пусна банцига и отряза главата на Гьорето, на Емо, а след това ритуално и своята – вече няма да е президент, остава само собственик. Той и неговият колега Иво Иванов са готови да харижат клуба. Кой ли е този самоубиец, дето ще го иска в сегашния момент...

Не видяха ли в ЦСКА, че бързите и непремислени ходове само пращат тима във все по-дълбока пропаст. Там в момента се нуждаят от консенсусни фигури, от спокойни и улегнали хора като Вальо Михов и Димитър Пенев. За да могат поне да додрапат до зимната пауза, където времето ще бъде по-скоро съюзник, а не враг.

Но отново ЦСКА се самообезглавява по никое време. Не разбраха ли там, че колкото повече сменят собственици, треньори, директори и прочие, толкова по-зле става? В „червения“ клуб са си причинили сами на себе си толкова много беди, колкото по никакъв начин вечният съперник Левски не може да им нанесе. И продължават в тази посока да клатят кораба. Но както е тръгнало, вече съвсем не е изключен вариантът „Ботев“ за ЦСКА. Въпросът е дали дори той не е по-добър за клуба, отколкото сегашното лашкане. Поне ще се стигне до консолидация, успокояване на топката и взимане на въздух, което да даде възможност за нов отскок напред и нагоре.

Но в ЦСКА бързат. Чувстват се като боксьор в тежък нокдаун, който се надява да бъде спасен от почивката между рундовете. А тя, пусто, не идва и не идва. Но с това рязко размахване на ръкавици, панически, без цел и посока, боксьорът единствено става все по-уязвим...