Това не е името на поредната спец-акция на министър Цветанов. Това е ситуацията в навечерието на вечното дерби между ЦСКА и Левски. Дали е игра на съдбата или просто кръговрата се е завъртял и е дошло пак време нашите родни грандове да се сблъскат още в първия кръг на новото първенство – няма значение. Дали ще има рекорд по ниска посещаемост и дали пак ще гледаме скучно и сиво издание на дербито – пак няма значение.

ЦСКА и Левски ще бъде интересно. Преди, по време и след края /нямам предвид екшън из парка в полунощ и бой на агитки в тъмна нощ/ на мача. При „сините” видимо е по-спокойно. Три добри мача за новият наставник Петров в Европа. Ще има еуфория на реванша по време на четвъртия. От друга страна – да, ЦСКА вече със сигурност прескочи този етап на Лига Европа, но полъхът от официалното представяне/орезиляване остава. Той се усещаше във вторник срещу Клифтънвил, въпреки тоталното превъзходство и чистата победа. В момента около ЦСКА е опънато кълбо от нерви, като дори един Руи Мигел само е достатъчен да го засегне.

В първият евро-мач нямаше публика на трибуните. Кой е във ваканция, кой бойкотира, кой му е скъп билета, кой не знам какво си – няма значение. Всеки явно си има своя мотив да не бъде на стадиона. Но в неделя е по-различно. В неделя е ЦСКА – Левски. И ако червените фенове не искат години наред да бъдат обект на подигравки от отсрещния сектор, от колегите левскари в работата или в училището, то те трябва да бъдат на „Васил Левски”. Да, това със сигурност не е техният дом. Това е очевадно дори и за прелетните птици, които ще се върнат напролет и няма да могат да разпознаят буренясалата „Армия”. Изобщо ситуацията е кофти откъдето и да я погледнеш. Но това, което ще излезе срещу Левски в неделя е техният ЦСКА. Друг няма! Слаб, лош, объркан – това е. И честно казано, така все пак е по-добре, отколкото обединение с Металик Сопот или Арсенал Казанлък.

Дали Акция „Цесекарите” ще е успешна – зависи единствено от момчетата и момичетата с червени шалчета. Плюс тези, редовите привърженици, които не са в агитката, но които още повече ги боли по нещо в тялото им поради любимия тим. Те всички трябва да са на стадиона. Защото иначе дербито ще бъде глупаво. И ако от „Б” се смеят ехидно, да не го правят, защото утре или вдругиден или май беше вчера – техният сектор бушуваше. Имаше протестни плакати, имаше обидни скандирания.

Сини, червени, жълти, зелени – тяхната локация по време на мач е една единствена. Като на онези луди десет типа от Белфаст, които стояха под дъжда във вторник и се кефеха на всеки тъч. На трибуните. В противен случай, следващата акция /и на нея ще измислим име/ би трябвало да приключи с дърпане на шалтера…