Съвместна публикация на Gong.bg и вестник „Стандарт”
Някаква странна дискусия се разрази за кратко време в навечерието на поредното пловдивско дерби. Градският футболен шовинизъм под тепетата бе завладял и двете страни, които пак търсеха сгоден случай да клъвнат шопите, изкарвайки местната „жълто-черно-бяла” битка за номер 1 в страната. Моля ви, дайте да не вадим на показ комплексарските линийки и да си мерим работите, които в глобален мащаб са ужасяващо дребни.
Веднъж завинаги нека да е ясно. Голямото дерби на България е едно-единствено и ако ще в него за 90 минути „сини” и „червени” да си направят пикник в центъра на терена и да си мажат филийки с пастет, пак ще е по-интересно от пловдивския сблъсък. Защото Левски - ЦСКА е сблъсък на два свята, на две религии, отдавна излезли извън пределите на собствения им град и достигнал до най-отдалечените кътчета в страната. А Ботев - Локо Пловдив освен в радиус на 5 километра от Панаирния град най-много да заинтригува някой заврян пловдивски зет било то в Хисар, или в Пазарджик и дотам. И първото полувреме в събота го доказа перфектно.
Скуката на стадион „Христо Ботев” беше обобщена по следния начин по радиото: „В първите 45 минути преобладаваха тъчовете и аутовете.” През второто се появиха и головете, че дори и обратът, но в съвсем прилични футболни рамки, без някакъв излишен свръхестествен ореол. Локомотив победи и беше щастлив въпреки домакинския превес през по-голямата част на мача. Слагаме точката до следващото дерби наесен.
Градски сблъсък имаше и в София, но той продължи две-три минути в началото. От този момент до края на „Армията” ЦСКА си правеше каквото си поиска със Славия и дори си позволи в последния половин час да играе с дръпната ръчна спирачка, знаейки, че има пътуване до Стара Загора, което със сигурност ще измори повече играчите на Стойчо Младенов, отколкото противопоставянето им срещу „белите”. Ако ще 20 милиона лева да им обещаят на Славия, те могат да победят ЦСКА или ако треньор на „армейците” е Луиджи Симони, или ако облекат „червени” фланелки на 11 бидона. Но за всеки случай да напълнят бидоните с камъни, за да не шават. Щом ЦСКА с 30-40% от потенциала си бие с лекота четвъртия във временното класиране, а освен това изпуска още пет чисти гола, то това не е никак добре. Не за ЦСКА, а за останалите надолу по улея.
Левски отново победи, бразилците все повече пасват в новата схема на Стоилов, а шампионите ако не друго, то поне вече не усещат дразнещото и неподплатено с нищо присъствие до себе си на други мераклии за второто място. Всъщност на „Герена” вече се усеща, че са си напазарували именно футболисти от Бразилия, а не просто нови попълнения. Но все пак техният и на отбора финален тест предстои към края на шампионата. Длъжни сме обаче пак да отбележим нещо, което редица чугунени глави в ЦСКА не проумяха. Кредитът на доверие не е безкраен, но той в повечето случаи дава плодове. В момента в Левски берат своята мъничка реколта. До голямата ще падне обаче много оране.
Локомотив София изчете докрай детската си книжка с приказката, в която накрая прави нещо значимо. Не и тази година. Не и по този начин. Безпомощното футболно лице на „железничарите” лъсна срещу ЦСКА преди седмица, а Вихрен просто се възползва и продължи да си трупа добър пролетен актив на гърба на болния „червено-черен” гръб.
Малко по-късно пък в Ловеч Литекс отново записа минимална победа, което, общо взето, извън загубата в Севлиево си става нещо като патент. Сега предстои любопитна среща именно между тези два отбора. Грозданов срещу Йешич - при това един ден преди жребия за полуфиналите за купата на страната. Което би трябвало да означава висока мобилизация и от двете страни. Такава каквато явно липсва в Марек.
Дупничани издишат като стара Лада на баир точно в момента, когато трябва да се понапънат, за да си запазят мястото в елита.
Като цяло кръгът беше спокоен, даже по-спокоен, отколкото смяната на върха в Куба. С тази разлика, че кубинците получиха редица нови привилегии, нещо което не може да се каже за футболните фенове.
Добави ни в предпочитани източници в Google
