ЦСКА взе да трупа исторически срам на гърбицата на своя вечен противник. Взе да го бие, да го тупа, като онези лелки от соца, дето всяка събота налазваха вътрешните дворове и тупаха с ленински ентусиазъм своите прашясали черджета. Миналата седмица отбелязахме исторческия дубъл в рамките на един шампионат, дошъл след 27-годишно чакане. Седем дни по-късно дубъла се превърна в требъл! За това може да почакаме като нищо още цели нови 27 години, при това стига формулата на първенството тогава да го позволява. Това прилича на онази 1989 година, когато ЦСКА спечели четири купи – нещо, което на този етап никой друг няма как да постигне, тъй като просто няма толкова налични купи. Шампион, Купата на НРБ, Купата на Съветската армия и първата в историята Суперкупа бяха грабнати от великия отбор с Ицо, Емо и Любо. Но дори в онзи период, ЦСКА не бе постигал подобна статистика, каквато прави в днешно време. Дори с Ицо, Емо и Любо. В допълнение и с Туньо, Вълов, Коце Янчев, Киров, Бакалов и който още си пожелаете. Сега, тези дни, с 20-годишният Силва, чиято заплата е три бона и с 19-годишния Маркович, чиято заплата едва ли е толкова, с Чочката, плюс 38-годишния бате Стоян на вратата, с година по-младия Тошко, с върнатия от нищото Пламен Крачунов, който не направи една свястна тренировка цяла зима ЦСКА пак си бие Левски. Да не позволиш също така сините да ти вкарат гол цели 480 игрови минути, които с допълнителните може да закръглим и на 500 е вече феноменално и едва ли е прецедент в което и да е дерби по света. Хора, това са точно 8 часа! За толкова време летиш, летиш, летиш половината земно кълбо. Може да отидеш до морето и да се върнеш, като по пътя дори заредиш гориво и хапнеш. Това е продължителността на трите серии на Хан Аспарух! Прощавайте, ама срещу Левски по време на тези 8 часа не е стоял Реал Мадрид, а ЦСКА. Оня ЦСКА, дето през юли имаше трима налични играчи, които Сашо Борисов събираше три пъти в седмицата за квадратче на Армията. Да де, той също се включваше, щото иначе нямаше как да стане квадратчето. Клубът ЦСКА, който си преотстъпи престъпно правото да играе в европейски клубен турнир! Защото босовете уж нямаха пари за чартър! Това защо се забравя, не ми е ясно. Сега ЦСКА от същия този сезон прави Левски за смях под път и над път, навръх юбилея. Унижение, което ще се помни години напред! Обръщайте го както си искате, наляво, надясно, отгоре, отдолу, ама типично за холивудска сага, това е филм по действителен случай. Започва с квадратчето, също така с безумните дни в Етрополе, когато Христо Стоичков разнасяше някаква червена книга, също така прибавяме разпада, вероятността за вземане на лиценза на Литекс, после пък на Нафтата, после пък на местния радомирски футболен клуб и стигаме до миналата събота. Това е един и същи сезон. Който пък отгоре на всичко реално се води в своята среда, тъй като тъкмо стартира втората фаза.

Тези всичките неща могат да ги разберат само цесекарите. Тези, които са преживяли със свити сърца събитията, предшествали добрите времена. Тези, които през лятото се кахъреха как щели да ходят до околните софийски села, за да подкрепят тима в лютите дербита. Те го разбират, останалите махат с ръка и казват: „Айде стига и вие едно и също цяла година!” Не цяла година, това е филм за Оскар, просто американците няма как да го разберат, че да го претворят на лента. Това ще се повтаря години наред. До втръсване! Защото е уникален пример в световен мащаб. Добре, хайде към мача! И защо обичам ЦСКА във вида му след 75-та минута на мача? Защото искаше победата! Простичко и ясно казано. Това е елементарния смисъл във всяко едно футболно дерби, във всяко едно спортно съперничество. Да търсиш победата до последния възможен миг. Страхливото поведение рано или късно се наказва. Напротив, стремежът към победата все някога дава резултат. Било то на Парк де Пренс при последната възможна атака, било то на Ноу Камп, когато в допълнителното време вкарваш два бързи на баварците и триумфираш в Шампионската лига като краен победител. Случва се, веднъж го прави след центриране от корнер Оле Солскяер, друг път Пламен Крачунов, за чието попадане в стартовия състав мнозина червени фенове се хванаха за главите. Та след тази 75-та минута на Вечното дерби, ЦСКА започна да натиска, да притиска, да гази Левски. Атаки, атаки, центриране, корнери. Вярно, малко в стил английски тим от Чемпиъншип, но това се харесва. Харесват подобно поведение и на Острова, а в събота се хареса и на привържениците на ЦСКА. Можеше в крайна сметка и да не се получи, но тогава щеше да остане сериозния яд от пропуснатото и утешението, че скоро се задава нов сблъсък Левски – ЦСКА. Ама видите ли, едните играли друг мач през седмицата, а другите – не. Ами, да не са играли, какво общо има това с конкретния мач? Няма да се учудя, ако от противниковия лагер дори вземат да налагат версията, че видите ли, то далеч по-важния мач за тях бил реванша с Ботев, този с ЦСКА кучетата го яли. Ако е така – благодаря! И все така да не е важен!

Очаквано бе състава на червените да е коренно по-различен от предишния път. По обективни причини – петима наказани, двама-трима контузени. Но дори не по принуда, тъй като разполагаше с много други варианти, Стойчо Младенов започна рязко да променя ако щете и собствения си имидж, който враговете му упорито опитваха да съсипят, упреквайки го в какви ли не злини, също така в остарели футболни методи. Хвърлянето на 19-годишния сърбин Иван Маркович /Кой?/ в титулярния състав шокира и свои и чужди. Но дори ЦСКА да не бе стигнал до победата, Стойчо щеше да получи поздравления за момчето, което изигра втория си мач в професионалния футбол изобщо. Малко информация – първия му е бил преди...три години. Тогава 16-годишния Иван играе едно полувреме за Земун срещу Нови Пазар. Толкоз за кариерата му. Сега директно в дербито, а за една бройка щеше и да се разпише. Четвърти мач през годината пък играе Тони Силва, играе доста добре. А на скамейката чака ред 19-годишният юноша на Барселона Ереро. Чакат и куп други младоци. А току-що навършилия 21 години Чочев се води вече сред лидерите на ЦСКА! Айде стига вече със Стойчо и това как убивал младите таланти! Стойчо ли, Тройчо ли, щото тези три пъти в рамките на един шампионат, не знам как другояче да бъдат назовани. С две думи за финал – текат дни, в които ЦСКА се харесва! Това е достатъчно, това наистина е светлина в тунела, а не фаровете на идващ Локомотив. Бъдещето намига на ЦСКА!