Съвместна публикация на Тема:спорт и Gong.bg

Няколко часа след края на ЦСКА – Ботев Пд, червените ще имат скромен, тих юбилей. 65 години от създаването на клуба. В навечерието на този юбилей настроението е минорно. Самият мач, който в някакво друго измерение би бил жесток, лют сблъсък сега почти губи смисъл. На стадиона ще има вероятно повече привърженици на гостите от Пловдив. На терена срещу летящите към завръщането си в Европа канарчета, ще се изправи отбор, загубил де що има да се губи тази пролет. На няколко пъти бяха изпускани последните влакове за титлата – срещу Литекс, срещу Лудогорец, при това все на собствен терен. Бе изпуснат моралният трофей – да бъде победен на два пъти в рамките на един сезон вечния съперник Левски, а и в същото време да му се попречи той да триумфира с титла накрая. Бе пропиляна и възможността за купа, оттам и опит да бъде спечелена Суперкупата. Отличия, които все пак играят ролята на подсладител.

Часове преди юбилея един срещу друг ще се изправят и двама треньори, които в родните, локални мащаби се водят на светлинни години разстояние един от друг. Всъщност, освен че ги свързва един любопитен показател, а именно фактът, че преди години и Стоилов и Радуканов са играели и в двата гранда, то имат и по-скорошна връзка. Единият сега успя за изправи Ботев в прилична поза, след като Ферарио Спасов не успя с тази задача през есента, а другия бе на път да отложи целият този жълто-черен футболен ренесанс с цяла една година, тъй като в Пловдив рискуваха класирането си в елита, ако дори още една седмица бяха забавили уволнението на Радуканов. И едва ли настоящия треньор на ЦСКА може да очаква джентълменски аплодисменти от сектора на гостите в събота вечер. По скоро оттам ще се чуват ехидни подмятания, че са се отървали сравнително безболезнено.

Всъщност за какво се чудя да търся какви ли не алегории за умрялата обстановка и атмосфера в Борисовата градина на връх 65-та годишнина, след като онзи ден примерът ни се набоде в очите, с жестокостта, с която Граф Дракула е набождал на колове главите на враговете си. Фенове на ЦСКА изкопаха истински гроб в средата на терена на стадиона! Този стадион, който е бил десетилетие наред арена на славни битки, тук са прекланяли глави всички тимове в България, тук са били и част от славните мачове на армейците в Европа. Тук са правили първите си стъпки, след което са показвали голямата си класа имена като Якимов, като Жеков, Колев, Янев, Гаганелов, Д.Пенев, Велинов, Г.Димитров, Джевизов, Марков, Йончев, Младенов, Ицо, Любо и Емо. Техните бутонки са тъпкали именно този терен, тази трева, която бе изкопана и превърната в гроб, с надлежната за целта надгробна плоча. Това бе нещо като хорър-честитка към ръководството, по случай 65 години ЦСКА! Егати юбилея! Това е далеч по-голяма гавра от това Левски да те бие със 7:2 когато ставаш на 20 години, или пък 5:0 когато вече честваш половин век. Или пък да бъдеш сюрпризиран от президента Лупи, като вместо тържества за 60 години ЦСКА, да ти отнемат лиценза за Европа! Всъщност, като се замисля, вече ще следя календара и когато идва по-кръгла годишнина при червените ще се приготвям за някакви негативни неща около тях. Просто по навик и традиция.

Миналата седмица, дни преди вечното дерби в интернет се завъртя едно клипче, на малчугани с червени футболни фланелки, които призоваваха своите батковци да смажат съперника си в предстоящия мач. Така ги смазаха, че не видяхме. ЦСКА изигра мача като един обикновен тим, като отбор, който е в златната среда, не се цели в нищо и не се притеснява от нищо. Тази пролет червените окончателно абдикираха, при това съвсем доброволно от ролята си на водещ фактор в българския футбол. Имам неприятното шесто чувство, че онова от миналата година, когато червените бяха до последния дъх, до последната минута в играта за титлата, няма скоро да се повтори. Дано да бъда опроверган още следващия сезон, когато пък за зла участ съвпада с един друг юбилей. Далеч по-паметен и със сигурност с идеята да бъде почетен какво подобава. Но този облик, който в момента носи ЦСКА върху лицето си не е мимолетна гримаса, която се е получила, само защото отбора е загубил злощастно от Левски в последната минута. До постигането на този безличен облик се стигна след една цялостна политика, която съвсем не започва от настоящето ръководство. Късата памет на мнозина забрави за безумията, неуредиците и абсурдите, съпътствали като цяло няколкото последни ръководства на „Армията”. Просто основната грешка на Титан е, че не направиха нищо, за да бъдат разпознати от историята като босовете, направили нещо по-различно от тези преди тях. Дори успяха да мултиплицират част от негативите. И сега я докараха до там, че да не могат да изпият като бели хора по чаша шампанско, да спретнат едно скромно тържество и да се поздравят, че техния клуб навършва 65 години. Вместо това са звънели спешно телефони в сряда сутрин, за да пращат по първомайски почин няколко трудовака да заравят гроб в центъра на терена на „Българска армия”! Юбилей ли е да го опишеш?

Ясно че при липсата на каквито и да е положителни резултати от официалните мачове, май много, много не е до отбелязването на подобни годишнини. Но все пак – освен онази пощенска марка, чието представяне се превърна в гаф, поради скандалния избор на снимка, какво друго бе спретнато по повод празника? Лупи поне направи някакъв мач, викна бивши звезди. Направи и концерт в НДК, изтупаха се там Зе Руи, Марки, Амунике, Неи в едни лъскави костюми, Първанов го почете, Боби Михайлов и Стоичков бяха заедно в залата. Направи и прословутата Алея на славата, плюс топката пред сектор А. Ще кажете, ама онова бе по кръгла годишнина, тази не е чак толкоз. Така е, но нищо не пречеше и тази да се отчете подобаващо. Без да се целят Томовите творчески висини, той там бе ненадминат, дай му празненства и тържества да прави. По-скромно, ама чак пък една пощенска марка! Но донякъде е разбираемо. Феновете на ЦСКА са уморени от негативизъм, тъжни са, каква годишнина, какви усмивки? Разкатаха им фамилията до такава степен, че да ги е срам да се тупат в гърдите, че са от ЦСКА. Пак без отличия, трепериш за евротурнирите, бие те някакъв безумен Левски. Червеният роден колос в момента е като някакъв съвременен прочит на „Клетниците”. С тази разлика, че героите са много повече от тези на Виктор Юго. И май са с една идея по-клети!