Елементарният, първичен коментар за ЦСКА, който хрумва на мнозина би бил този: „Вън боклуците от ЦСКА” и „Пер-ниш-ки бо-клу-ци”. И толкоз. Да приключваме, така ли? Това решава от раз проблемите в червения дом. Титан се маха, идва Д-банк /или Цеко Минев, или Румен Гайтански, или Бойко Борисов, или Симеон Дянков/ и ЦСКА става балкански гранд, който от следващата година започва своя победоносен поход из Европа?

Глупости, това е прекалено лесен анализ, който не смее да погледне още по-навътре и още по-назад и да постави още по-тежка диагноза на клуба. Повръща ми се от популистките приказки за някакво си чистилище, наречено В група. Бъдете сигурни – ако ЦСКА го докара дотам, то никога повече няма да се върне в елита, просто ще престане да съществува в този си вид, по примера на много други отбори от Източна Европа. Мястото на ЦСКА е само едно – там, където е в момента и революцията трябва да стане вътре. Без значение кой ще е собственик.

Всъщност, често сме си говорили с колеги, че резилът в Европа, който от години чука на червената врата, най-сетне ще дойде. Улисани в производство на някакви иронични ти-шъртки или в подигравки спрямо вечния съперник, който поне си доказа, че има тренинг и продължи успешно да отстоява позициите си, червените подценяваха мига на срам и унижение, който рано или късно ще ги връхлети като летен тайфун. Летен, защото отпадане на 26 юли е съпоставимо с това, да тръгнеш да правиш секс и изобщо да не стигнеш до ерекция. Извинявам се за вулгарните примери, но когато си отстранен от отбора на Мура, всякакви подобни аналогии са позволени.

На тези с късата памет ще припомня: за ЦСКА ще прие изключително срамно отпадането от МТК преди 12 години, тогава все още червените сами се брояха за някакъв евро-боец или нещо от сорта. Това бе по време на управлението на Васил Божков. За това на Илия Павлов преди това няма какво да добавим, освен факта че половината от него не бе съпроводено изобщо с евро-участие, поради две срамни 5-ти места в крайното класиране. След това дойде ред и на стомните. Първата стомна не се счупи – някой си тим Хайдук Кула, чиито единствен рейс с фенове закъсня за мача в Белград, тъй като се спукала гумата на возилото и влязоха за второто полувреме направиха тача, че ЦСКА да изглеждат жалки. С гол в 120-та минута позорът все пак се размина. Пак Божков беше шеф. Дойде Лупи, дойде на следващата година пак Омония. След като преди време кипърците пак докараха инфарктни минути, а червените се спасиха с гол в последната секунда, пратил мача в продължения. Сега същата работа – пак победен гол в допълнителното време на мача. С Омония като цяло стомната устоя втори път. Е нямаше как да не се счупи в твърдоглавата глинена глава на ЦСКА. Дойде отбора на вафлите и на червените им приседна. За постоянно. Защото трупането на низ от идиотщини, простотии, елементарни грешки в схемата от всичките тези над 15 години насам просто трябваше да има своя грандиозен финал. Грандиозното пресичане на финалната права – с последните крачки, късаш лентата, вдигаш ръце и се провикваш: „Айде, готово, и ние вече сме евро-идиоти. Успяхме!” Добре дошли в клуба!

Уникалното в общото родно евро-падение е, че пак, още в четвъртък вечер, докато изпуснатото още миришеше, пак започна меренено – на кого онази му работа, дето се римува с Мура е по-голяма, по-дълга, по-крива. И знаете ли кое е най-странното? Това че въпреки историческото си падение, то резилът на Левски е далеч по-голям от този на ЦСКА? Защо ли? Ами най-малкото, защото синята къща изглеждаше подредена – след пролетен ремонт, стегната, масивна, с пари, с организация, с едно дълго подготвително спокойствие. Ей богу, ами Левски купува играчи на Евъртън, а на ЦСКА вратаря, дето се метна като паламуд при единствения шут в неговата врата ми идва от някакви Хамилтън Академикъл или нещо такова, някакви шотландски ботушари, като отгоре на всичко не е играл футбол половин година? Всеки един розов и спокоен син ден бе контриран с поредната щуротия на „Армията”. С други думи – резилът на ЦСКА бе предизвестен, той просто трябваше да се случи, да се състои, докато този при Левски е патология. Той не подлежи на разумно обяснения, освен на тежка историческа обремененост. Но да се върнем у тотално разбъркания червен футболен дом. Където години наред подпорните стени се рушат, чагъртат, скъсяват, подрязват – е как всичко накрая да не рухне? Идва Мура и те слага на...хайде, добре, увива ти шнура. И ти увисваш на бесилото като един безжизнен футболен труп. Словенците дори не те надиграват, с два корнера за два мача и две положения те елиминират. Просто ти се подиграват. Защото целият месечен бюджет на тях им е колкото заплатите на един бек и един бранител, които отгоре на всичко не играят в мача в който трябва да играят. Кога ще ми играят? Срещу Гоце Делчев ли? Сбъркан, сбъркан ЦСКА...Целият този лабиринт водеше до този единствен краен изход.

Тъй като предстои най-безумната, най-безсмислената надпревара, наречена шампионат 2012/13 година с участието на едни бездарни, нескопосани тимове плюс едно каре евроучастници, чиито общ резултат в тези евротурнири ще бъде сумарно по-слаб от този на аматьорския Дюделанж от Люксембург трябва месеци наред да анализираме, да се занимаваме със случилото се през втората половина на юли. За какво друго да говорим и да пишем? Колкото до ЦСКА – този път идеите за това, какво трябва да се стори оттук насетне са далеч по-малко, нещата са много по-прости, по-ясни. Димитър Борисов се среща със Стойчо Младенов. На треньора му се дават две неща накуп: пълна власт да си реже ненужните глави, да си ремонтира къщата, но и поемането на пълната отговорност. И някъде към Нова година се виждат пак, за да теглят чертата какво се случва. Ако междувременно се намери някой луд, който да има мерак ей така да излее 10-15 милиона на вятъра, да заповяда, да сяда да управлява. Всякакви други глупави маневри са излишни. Треньорска рокада ли? И за какво? Кой да дойде – пак ли чичо Пенчо, ученикът Радуканов ли да се върне или чичо Руди от Италия? Глупост, глупост, глупост! Нови управителни съвети, селекционни дружинки, бордове, комитети? Стоп на тъпотиите в ЦСКА! Макар като се замисля, абе, нали така е в Левски – стегнато, дисциплинирано, подредено? Или пък в делиорманската Барса – все ни бодат очите с нея, дават ни я за пример. Не знам, предавам се, нямам правилен отговор.

Колкото до ЦСКА-то: горе ръцете /гащите сами си паднаха май/ – никой да не мърда, всеки да си стои, да си изпие докрай горчивата чаша. Най-подлото, най-лесното сега би било дезертьорството. Стоите там и си оправяйте бакиите! Откъде трябва да се започне е изцяло ваш проблем. Феновете вече нямат такъв – в следващите месеци те ще липсват от трибуните. Но ние сме близо край вас. За зла участ...