ЦСКА падна от Левски и точка по въпроса.

Така би трябвало да изглеждат нещата в нормалните футболни страни. В най-белите, там където Ашли Йънг се просва сякаш жаба скачач пробва бънджи скокове. Другият отбор е ощетен, но два дни по-късно никой не се сеща за тази ситуация. Но понеже ние сме далеч от белите страни и винаги ще витае духът на съмнението, тук дълго ще си говорим за Николай Йорданов, този дето през август 2008 година така отряза главата на ЦСКА в Сливен, че още се помни. Сега следват нови 4 години на съдийски спомени:

№ 1 - Какво прави Йорданов при ситуацията с положението с Карачанаков на централната линия? Да не е отскочил за минерална вода до някое капанче на езерото Ариана? Ами, няма как да види дузпата...

№ 2 - Къде пък видя жълт картон за симулация за Мораес, малко след това? Няма как всяко падане в наказателното поле да е симулация на нападателя, дори да не отсъдиш дузпа. Висока скорост, съприкосновение, дори опит да няма такова с вратаря....

№ 3 - Странно, защо на Карачанаков не бе показан жълт картон за симулация? Нали и той падна, нали и за него няма дузпа? Как пък от двамата бе избран само Мораес? Не се подсмивайте, не се...Ще разберете в следващите кръгове защо...

№ 4 - Как пък минутка преди гола за Левски не видя, че топката бе излязла две педи извън пределите на терена? И даде някакъв измислен корнер...

Айде стига толкова, тези четири ще стигнат за следващите четири години...

Иначе гробокопачите на ЦСКА, нека не бързат да вадят лопатите. Така както мнозина го направиха спрямо Барселона, след като каталунците нямаха шанс и удариха две греди срещу Челси, вместо да ги нашляпат набързо. Ако в неделя Дюлгеров бе свалил с 50 сантима удара си с глава ни коментари от този сорт, ни 5 лева. ЦСКА продължава да бъде основен претендент за титлата, което няма да я обезцени, заради това, че е допусната загуба от Левски. Нали има победа над вечния враг през есента – един път си ти, друг път са те. Така е – всеки, навсякъде си разменя по победа. Важна е крайната цел. Ако отбора на Стойчо Младенов направи същия брой положение срещу Ботев Вр, Миньор и Литекс – достатъчно, титлата е налице. Говорим това само при положение, че новака от Разград никъде нищо не загуби до последния кръг. Което също не е никак сигурно. И ако ЦСКА стане шампион, този неделен мач ще остане единствено и само в статистиката. И без това общото му ниво не позволява да бъде включен в каквато и да е паметна витрина.

А дали това е състава с който „червените” искат да посрещнат Европа в средата на юли е съвсем, ама съвсем друга тема, за която тепърва ще стане дума. Сега на дневен ред е отзвука от „вечното дерби” и ситуацията до края на шампионата. И за разлика от двата пресни случая, когато ЦСКА се срина след подобна дълга поредица от загуби, сега просто трябва да победи у дома Ботев Вр, за да прекъсне този процес. Ако това, както и спечелването на мача в Перник се виждат като някакви нереално трудни задачи, то тогава нещо сме объркали жанра.

Как беше – съдиите и те са хора, и те грешат. Нали така? Да бе, така е. Ами и играчите и те са хора – и те грешат. Тези на ЦСКА все в противниковата посока грешаха. Само на Николай Йорданов нещо не разбрах посоката...