"С труд всичко се постига в България", това заяви новото попълнение на ЦСКА Божидар Чорбаджийски.

Той говори пред клубния сайт за бъдещето си и амбициите в отбора:

- Божидаре, какво означава за теб подписването на професионален договор с ЦСКА?

- Ще прозвучи клиширано, но е истина: това е сбъдната мечта. Това е нещо, за което се борим вече 10 години – контракт с най-добрия отбор в България.

- Очакваше ли ЦСКА да ти предложи договор?

- Очаквах да се случи дори по-рано. Вече няколко момчета от нашия отбор подписаха професионални договори с Клуба. Знаех, че ако работя здраво, всичко ще е наред. От мен си зависеше. Миналата седмица след контролата с Мездра ми предложиха да подпиша. В петък договорът беше факт.

- От доста време тренираш при мъжете. Как се чувстваш в първия отбор на ЦСКА?

- Първоначално може би беше малко стресиращо. Аз имах проблеми в началото с някои болежки, контузии. Но като се качиш горе при мъжете, се мотивираш. Аз и преди съм тренирал с първия отбор. Излизаш на терена и по-опитните футболисти винаги ти помагат, съветват те. Дори да сгрешиш, ти казват: "Няма проблеми, следващия път ще се получи". Напътстват те. Според мен това е правилният път.

- Ти си централен защитник. В ЦСКА конкуренцията на този пост е изключително силна. Мисията да играеш сякаш е невъзможна?

- Трудно е, но не невъзможно. Ако работим здраво и се трудим упорито, ще успеем. Ние се надяваме да играем. Знам, че дотук беше лесното. Сега, след подписването на договора, предстои трудното. Вальо Илиев е легенда, но ако ми се даде шанс, ще го използвам. Ако ние захапем, дай Боже да надминем батковците. Договорът с ЦСКА е много голяма отговорност. Сега можем само да надграждаме. Ако г-н Стойчо Младенов ни гласува доверие, ние трябва да защитим себе се и името на големия отбор ЦСКА. Затова приемам договора като предпоставка за добро бъдеще. Понякога в тренировките в първия отбор ние, юношите, работим индивидуално за нещо, което ни липсва, за да го подобрим. Разбирам, че няма как да се наложим толкова бързо. Явно още не сме готови. Трябва да работим повече. Но мисля, че ще ни се даде шанс.

- Много юноши на ЦСКА, след като подписаха договори с Клуба, бяха преотстъпвани в други отбори, където играха редовно в първите си години в професионалния футбол. Ти как приемаш подобна перспектива?

- Мисля, че това е по-добрият вариант за нас. Аз съм го коментирал много пъти с различни хора. Няма смисъл да сме резерви в ЦСКА, защото, когато си пети вариант, това е нещо, което ти сваля самочувствието, не те мотивира. Колкото и да тренираш, трудно ще постигнеш това, което би постигнал ако отидеш в отбор, дори в "Б" група - игровата практика. Това е най-важното. Мачовете при мъжете и юношите са на тотално различни нива. Горе се играе много по-здраво, бързо, агресивно. Няма нищо по-хубаво от това да играеш редовно. Когато натрупаш опит и вече имаш договор с отбора, ще те върнат, ще те пробват отново и ще можеш да се представиш в много по-добра светлина.

- Ще те върна 10 години назад. Спомняш ли си как започна да тренираш в ЦСКА?

- Разбира се. Баща ми ме доведе на "Червено знаме". В нашето семейство, няколко поколения, всички сме цесекари. Дядо ми, Бог да го прости, беше най-върлият фен в семейството. В началото започнах да тренирам в отбора на година по-големите от мен, набор`94. Тренирах с тях около година и половина. Имах познати момчета в отбора и затова започнах с тях. Но там може би не беше моето място. Не бях титуляр. Останалите ме превъзхождаха чисто физически, защото разликата при децата е доста голяма. Аз тогава бях дребосък. Сега може да съм 190 см, но тогава бях клечка. Един ден, след поредната тренировка, по коридорите на "Червено знаме" (тогава още тренирахме там) ме срещна г-н Калбуров и без дори да ме попита, ми каза утре да дойда в 10:00 часа, а аз дори не разбрах защо. Когато отидох на следващия ден, ме пуснаха титуляр в един турнир, без да познавам никого. Не знам какво са си помислили другите деца за мен, но спечелихме турнира. Оттогава 7 години съм разчитал и до днес се чуваме с г-н Ангел Калбуров. Съветвам се с него. Аз съм му много благодарен. Когато види, че имаш качества, той разчита на теб, но никога няма да ти спести критиките, ще ти помогне, ще ти каже какво да работиш. Той виждаше нещата, насочваше ни и ние спечелихме от това.

- Той ли те постави на поста централен защитник?

- Да. Той винаги ми е казвал, че на друго място не мога да играя, защото моите качества като бързина, отскокливост, ръст и физика са точно за този пост.

- С Ангел Калбуров станахте шампиони. Това ли са най-хубавите ти спомени в школата?

- Всички тези 10 години в школата са хубави спомени. Няма да крия, че когато си тръгна г-н Калбуров, ние бяхме много разочаровани. Имаше период, в който искахме да го върнем на работа и малко по детски се бунтувахме. Но той самият каза, че това няма как да стане. Благодари ни за подкрепата. Когато спечелихме републиканското, той може би знаеше, че ще се случи нещо такова и не го изживя толкова щастливо. Докато ние се пръскахме от радост. Бяхме на седмото небе. Това са спомени, за които до днес си говорим. Сега, като загубим някой мач, си спомняме как сме играли тогава, колко силен колектив бяхме. В началото на следващия сезон до един известен период още ни водеше Ангел Калбуров. В турнира за Купата отстранихме Левски след дузпи. Казахме си, че ще играем за него. Дори си мислехме, ако спечелим Купата, да поискаме от тогавашното ръководство да върне треньора, все пак две години бяхме първи. Стигнахме до финал срещу силен отбор като Спартак Пловдив. През първото полувреме не ни тръгна играта. На почивката г-н Емил Димитров, който тогава ни беше треньор, ни успокои и ни каза, че няма какво да губим. Излязохме нахъсани през второто полувреме. Проявихме характер, което е много важно. Имахме и малко късмет. В интерес на истината без късмет не може. Голът на Здравко (б.а. Здравко Китанов) ни тласна нагоре. В тази възраст емоциите са на първо място. Аз гледам в момента от позицията на по-голям. Емоциите вземат връх при децата. Когато си въодушевен, когато си надъхан, другият отбор е смутен. Вкарахме два бързи гола и аз дори видях, че деца от другия отбор вече се бяха разплакали. Това е психика. На нас психиката като малки не ни е толкова здрава. Важното е, че станахме първи и се преборихме.

- Смениха ви треньора, нямаше къде да тренирате. Какво те мотивира да продължиш да играеш?

- Отказване няма. Когато си се хванал на хорото, трябва да го играеш. Аз така съм възпитан. Когато имаш някаква цел, когато се стремиш към нещо и го постигнеш, ти си много по-щастлив. Така е, защото си се трудил през повечето време от живота си. Благодарен съм на всички в школата - на г-н Джевизов, на Сашо Борисов. Те постоянно говорят с нас като приятели, помагат ни, понякога се лишават от някои неща, за да ни обърнат внимание. Ние го оценяваме. Да, трудно е, няма условия, дори нямаме много треньори. В момента г-н Сашо Борисов е абсолютно сам. Надявам се да им се отблагодарим с хубав резултат в края на сезона и да покажем, че в нашата школа се работи здраво.

- За вашия отбор това е последен сезон при юношите. Как оценяваш представянето на ЦСКА в Елитната група до 19 години?

- През есента се движехме много добре, даже на полусезона можеше да сме на първо място, ако не си бяхме изпуснали шанса в Търговище (б.а. Светкавица – ЦСКА 2:1). Ние се борим за първо място в Елитната група. Победихме Ловеч в София с 2:1 с много силна игра, победихме с 3:0 Черноморец, вкарахме 4 гола на Славия. Преди време това трудно се постигаше. Този мач в Търговище ни изяде главата. Не играхме на ниво, може би подценихме мача. Сами сме си виновни. В момента при нас има и нещо друго, което е неизбежно в старшата възраст. Ние не тренираме всички заедно. Някои от нас тренират при мъжете, а играят само мачовете при юношите. Малко или много това влияе върху синхрона, върху комуникацията, особено в защита.

- Има ли шанс ЦСКА`95 за първото място в Елитната група?

- Шансове има винаги. Разликата с първия Литекс е 5 точки, с втория е 4. Имаме шансове за титлата. Но трябва да се фокусираме върху това, всички силно да го искаме. Преди два дни срещу Берое излязохме пределно мотивирани и решихме мача за 30 минути – поведохме с 3:0. Когато си мотивиран, когато колективът е силен, се получава това, което се случва при мъжете. Те възкръснаха от нищото и в момента дори са в битката за първото място. В последните два, три мача Лудогорец не играе този футбол, който показа в Лига Европа. Това е ЦСКА. Ние можем всичко. На това ни учат вече 10 години и ние се приспособяваме към този начин на мислене.

- Какво си пожелаваш?

- Пожелавам си шампионска титла. Най-вече здраве и място в мъжкия отбор. ЦСКА е най-голямото стъпало в България. Аз съм оптимист за всичко и се надявам един ден да отида и да играя навън. Пожелавам си много късмет. Когато се трудиш, няма как да не успееш. Няма невъзнаграден труд. На моите съотборници искам да пожелая да са все така всеотдайни и да бъдем задружни.

- Кой е любимият ти отбор в чужбина?

- Аз съм фен на Арсенал от малък, вкъщи имам много сувенири на този отбор. Харесва ми стила на игра в Англия, агресията, мъжката битка. Футболът там е доста силов. Може би това е една мечта за бъдещето. Трябва да играем, да сме постоянни и да тренираме здраво. Виждаме докъде стигнаха и Сашко Тонев, и Георги Миланов. На Сашко му е трудно в момента, защото там всичко е различно. Но това е пътят.

- Имаш ли любимец?

- Пример за мен е Иван Иванов, не само защото е лице на школата на ЦСКА. Аз имам роднина, свързан с футбола, който е работил с Иван като малък и винаги ми го е давал като пример. Как е израснал през годините. Това е примерът – как от малък започваш да тренираш и да се трудиш. Иван е постигнал всичко с много труд. Когато си всеотдаен и работиш всеки ден, резултатите неминуемо ще дойдат. В световен план като мои любимци мога да спомена Видич, Тери, Бранислав Иванович.