Лудогорец си има румънец – това стана ясно и на бушмените в Африка. Но и ЦСКА си има румънец. Засега никой извън пределите на Румъния и България не е написал и ред за Серджиу Буш, знаят си го на „Армията”, вероятно и на „Герена”, тъй като ги прободе в първото издание на вечното дерби през сезона. Но има време, момчето от ЦСКА е само на 21 години. Козмин Моци го води с цели 8-9 лета. И още една лека разлика в момента между Лудогорец и ЦСКА. Дори по-лека от тази в годините между двамата сънародници. Червените имат малко повече точки от шампионите. След цели седем изиграни кръга. Или за да звучи и изглежда още по-тежко – само четири кръга преди края на първия полусезон. 
Всичко на този свят е временно – една простичка житейска мъдрост. Какво остава пък за футбола. Там временното се измерва понякога в секунди. Именно секунди деляха Лудогорец от онази лудост, която последва в мача им със Стяуа и последвалата лудост от това да чакаш тимове като Реал и Ливърпул. Онзи ден пък секунди деляха например и Левски от поредна издънка в първенството. Същото е и с временното класиране, но то и затова е измислено. Да дава моментна оценка на събитията, да може да дава изходни позиции за тимовете в предстоящите им мачове. И най-вече да може фенове и специалисти да си сравняват, да преценяват, да прогнозират. Апостол Попов каза след мача на „Лаута”, че откакто той е в ЦСКА, никога отбора не е правил по-добър старт. Именно в Пловдив, тима на Стойчо Младенов 

се справи с една от 
черните си котки. 

Цял сезон миналата година, при това цели четири мача помежду им, ЦСКА не успя да надвие Локо Пд. Сега го направи от раз. Категорично, безусловно, дори с шанс за още по-голям резултат в своя полза. Армейците изиграха силен мач, това е вън от съмнение. И не само спечелиха категорично, но и показаха от позабравения си шампионски глад. Многократно бе споменавано, че за да може ЦСКА да направи някаква следваща крачка, да премине на някакъв следващ етап в развитието си е необходимо да започне да печели с лекота именно подобни гостувания. Нещо, което бе пропуснато при визитата в кв. „Овча купел”. Ядът от онези пропуснати две точки сега се засилва още повече, тъй като прибавени към настоящия актив на армейците, то конкурентите вече видимо щяха да се притесняват. Сега започна паузата в първенството, след което ЦСКА отива и на стадион „Тича”. Пак един от традиционните „препъни камъни” се задава насреща. Чудесно – ЦСКА вече е ДЛЪЖЕН да повтори мача си от „Лаута” и срещу Черно море. Нямам представа по какъв начин ще се отрази двуседмичната почивка от официални мачове на добрата форма, в която видимо се намират червените, но нали самите те, както и техния наставник постоянно пледират за повече време за сработване на настоящия състав. Ето ви на разположение цели две седмици. Чакаме да видим 

силен ЦСКА 
и във Варна. 

Ако това в крайна сметка се случи, то остава само едно последно препятствие. Една прокоба, ако трябва да ползваме футболния жаргон. Да, Лудогорец! Бързо ще се извъртят кръговете до идващото на ред домакинство срещу участника в групите на ШЛ. Отборът на когото ЦСКА продължава да лази лекичко по нервите. Не знам бедни ли, богати ли душици са феновете на ЦСКА, не знам дали в Разград възприемат мачовете си срещу червените като контроли, но и в момента ЦСКА прилича на лепнала се муха върху чист, скъп, луксозен автомобил. От онези досадните, дето ги гониш, разкарваш уж, но те все се завръщат. Така бе целия минал сезон. Лудогорец си маршируваше бодро из кръговете в А група, но току от време на време наблизо се появяваше именно ЦСКА. Било то на пет, на три, веднъж дори на две точки. Казвам ви, конска муха и това си е! Точно когато си мислиш, че е отлетяла завинаги и тя се подаде изпод пердето или кацне на стъклото на колата. Ето сега – същата работа. И единствено в ЦСКА е топката, колко дълго би продължило всичко това. На този етап Стойчо Младенов и играчите могат да правят единствено това – да държат дистанцията, да подръпват опашката на лъва и както казах – да опъват нервите на Големия разградски звяр. До онзи мач, който скоро ще дойде. Важното е, че към днешна дата ЦСКА има на какво да стъпи като база. Далеч по-бързо от миналата година дойде заздравяването на състава, разликата е огромна. Клубът наново е заливан с проблеми, но Младенов работи далеч по-спокойно отпреди 12 месеца. На много от възловите позиции в схемата има стабилност, има и 

жестока 
конкуренция. 

Ясно, Буш е над всички, момчето е лидер в голмайсторската листа с пет вкарани гола от шест изиграни мача. Но не е само той. Тони Силва възвърна формата си от миналата година след мудния си старт в началото на сезона. Карачанаков пак е в играта и е несравнимо по-полезен и ценен за отбора, отколкото преди 12 месеца. Освен тях напред има страшно много потенциал, който още дори не е открехнат. Изобщо не забравяйте, не отхвърляйте с лека ръка таранът от Люксембург - Йоахим! Минаваме през центъра, където сякаш единствено Бергонси още се държи, сякаш е на „Тича”. А след издънката си в Молдова, където си изкара глупав червен картон и остави ЦСКА с десет души, макар и за 7-8 минути, има да наваксва двойно повече от съотборниците си. Да не пропуснем все пак и гола на Жуан Фелипе на „Лаута”. Не за друго, момчето сериозно се изкефи след попадението си за 3:0, което показва, че и той е имал нужда от вътрешен взрив, след което да се чакат още по-добри изяви от него. За Кукоч какво повече да добавим – той е от този тип футболисти, 

на които само 
им се радваш. 

Вкара си и чист гол в Пловдив, но съдиите му го отмениха. Изобщо, ама изобщо не подценявайте целия този съдийски фактор с ЦСКА. Сега само вмъкваме всичко това. Но то все някога ще излезе на преден план, уви такива са реалностите в момента. Стигаме и до може би най-абсурдния момент – Апостол Попов, който бе повикан в националния тим точно в периода, когато бележи рязък спад в играта си. Сравняваме го единствено с миналия сезон, когато опитният играч бе преквалифициран по неволя на десния край на отбраната. За целите на онзи отминал сезон Апата се справи повече от добре. Самият Стойчо Младенов го каза: „Повиквателната за Попов ми се струва доста закъсняла”. Точно така, ако трябваше да бъде уцелен най-подходящият момент, то той бе преди година. Сега Апостол изпитва трудности, дясната зона в защитата на ЦСКА почти не подхранва атаките, трудно оттам става нещо опасно за противника. Знам, че и в ЦСКА знаят това и търсят решение. Точно за сега, за настоящето, когато ЦСКА продължава да стои гордо на върха в класирането. Дойде може би момента, когато Попов трябва отново да си се върне в центъра на отбраната. Вярно, конкуренцията вече е жестока там, Вальо, Тунчев и Причиненко са стабилни, но Попов не е футболист, който би се уплашил от конкуренцията. Сега пък вече и със самочувствието на национал. 
Така пъзел по пъзел, Стойчо има уникалния шанс да сглоби една добре работеща червена футболна машина. Която един по един да решава тестовете пред себе си. След „Лаута”, идва „Тича”. После има мачове с Берое, с Ботев, пак с Литекс и Левски, за да дойде наново Лудогорец. Окрилен от близките си срещи с Роналдо и Джерард. Да дойде, за да срещне ЦСКА! Но един малко по-различен ЦСКА, включил вече на друга предавка.

Съвместна публикация на Gong.bg и вестник "Тема Спорт"