Съвместна публикация на вестник Тема Спорт и Gong.bg

Ето ви футболна загадка – с колко гола Аржентина ще падне от Германия, след като Бразилия го направи с 1:7? Не, тази не е интересна, пък и в крайна сметка Аржентина току виж не падне в неделя. Втора загадка – какво е общото между Индонезия, Кабо Верде и Люксембург? На пръв поглед ще речете, че няма как между тези три държави да има каквото и да е общо. Освен някой турист просто да ги е посетил или представители на някоя парламентарна комисия. Грешите, има нещо общо. А то е ЦСКА! Просто червените взеха национал на Люксембург (Орелиен Йоахим), също така национал на Кабо Верде (Соарес), а пък друг от новите им играчи е с индонезийски корени (Супусейпа). Ако искате географският миш-маш да е пълен прибавете задължителните 2-3 бразилци, един румънец, холандци, няколко българи. ЦСКА по традиция е най-активен на трансферния пазар, но сега ще обясним внимателно каква е съществената разлика между това и предишното лято. Тогава, през 2013-та година също бе взимано ударно – бързо, по много. Но отбор реално нямаше, имаше нужда от каквито и да е играчи. Завърнаха се ветерани, набързо бяха привлечени чужденци, Стойчо запретна ръкави и криво-ляво червения влак потегли. За да стане вицешампион.

Сега е друго. ЦСКА си има отбор. Той завърши на това второ място и след дни почва участието си в Лига Европа. За ужас на мнозина май има лиценз и за Европа и за България! Нещо повече, в последните дни, най-вече по време на престоя в Холандия, по време на основния си подготвителен лагер, ЦСКА привлече още половин дузина нови играчи. Залагам, че до началото на първенството 

поне още 2-3 ще 
са новите имена. 

За да не остане впечатлението за прекомерно натрупване, припомняме, че има и теч в обратната посока. Част от старите бойци си тръгнаха – Марто, Тошко се отказа, Бадема. Вальо Илиев пък е контузен, пропуска старта. Освен това вече ги няма Косоко и Менди, които се вляха в редиците на ловешкия Литекс с надеждата да преоткрият футболния свят на вече съвсем друго ниво. Е, ако вземат да бият Левски в някой мач, няма как да правят тур за овации из стадиона, но нейсе, това едва ли притеснява много тъмнокожите футболни таланти. Въпросите пред ЦСКА са – ще се намерят ли сред новозакупените нови Менди и Косоко, ще има ли Стойчо Младенов на разположение поне двама стабилни нападатели, ще се намерят ли качествени заместници на Тошко, на тръгващия си Чочев, на най-добрия в състава за миналия сезон Гъргоров? Ще бъде ли стабилна защитата, ще се намери ли и нов вратар, след като никой не се и надява Райс да остане на „Армията”? Без да сме видели и една официална игрова минута от новите момчета, то е сигурно, че ЦСКА вече вдига летвата, поне що се отнася до визитки, плюс това, че не се взимат престарели имена, които да речем по една или друга причина не са играли последната една година. Оставяме встрани темата за продължаващата упорита цикличност в правенето на нова и нова селекция на всеки 6 месеца в ЦСКА. Пък и нека все пак не взимаме запазената тема за критиците на Стойчо Младенов. Горките, какво ще правят няколко месеца, ако им отнемем сладостта да подпукаме още отсега новаците Мисиджан, Супусейпа, Буш и останалите? Сега просто ще преценим какво и кой точно идва в ЦСКА? И може да направим леки паралели с други наскоро акостирали имена в А група. 
Кристиян Супусейпа идва от Холандия. Играл е само в един отбор, в АДО Ден Хааг. Много години, доста мачове. Все в елита. Някъде по средата на престоя му, същия отбор закупува от долните дивизии някой си Гари Родригес. Вижда, че не става и го праща под наем. Пак по-добре, след като до момента въпросния Гари е ритал в култовите Бошхуйзен или нещо подобно и в ФК Ксерксекс, отбор чиято най-голяма слава е достигната преди век със спечелването на някаква квартална купа. Така се случва, че в крайна сметка Ден Хааг дава момчето да рита в далечна България, в Левски. И изведнъж тъпанчетата ни се продъниха, какъв велик играч всъщност е Гари Родригес. Браво, успя да стигне и до Примера в Испания. Но този и десетките други примери на надути до небето „звезди”, само работят в полза на ЦСКА. Някак тези, които идват на „Армията” са все съмнителни, все някакви схеми с дейното участие на Стойчо Младенов се описват, естествено без нито едно смислено доказателство. А за недоразумения като Мичел Бургзорг, висял три години в Разград никой не смее копче да каже. За друг от новите това лято в ЦСКА – Серджиу Буш лично се изказа ласкаво Еуген Трика. Който му е бил старши-треньор и знае много добре какво говори. Момчето е талантливо, но в момента и той е жертва на поредните колапси в някой си балкански тим. И 

ЦСКА успява бързо 
да се ориентира в 
ситуацията

и да го отмъкне. Бергонси също би трябвало да се счита за добро попълнение, най-малкото поради две прозаични причини. Първата – че вече се предполага да се е адаптирал в България. И втората – че Гонзо го искаше, след като му бе треньор в Черно море, но в крайна сметка дори той не успя да го придвижи от „Тича” към „Герена”. Бергонси избра „Българска армия”. И то не заради парите, а заради перспективите. Камбуров направи каквото можа за Локо Пд, отново ги носеше на гръб в голяма част от мачовете. Маркиньос отскочи до Китай, поигра в Локо Сф, бе най-добрия там и пак зави към ЦСКА. Явно все нещо още има какво да бъде изтискано от него. Сашо Тунчев също предпочете наново ЦСКА. Уж все лоши работи се случват там, пък все се завръщат! Националът на Кабо Верде Соарес, Сендриньо Мисиджан и новопристигналият бразилец Жуан Фелипе Алвес Рибейро засега са загадка. Такава, каквато да речем бяха и сегашните перли на Краси Балъков. Не така обаче стоят нещата с Аурелиан Йоахим. И само не се смейте, като асоциирате Люксембург и футбол! Йоахим бе част, при това една от най-важните, в историческия мач на Дюделанж, който преди две години катурна Ред Бул Залцбург. По-късно в Холандия е поразявал вратите на Аякс, на Фейнорд… Дни преди световното в контролата Италия – Люксембург, бе определен от редица медии за най-добрия в своя отбор. Ако сте забравили, мачът завърши 1:1, а в дадени моменти Люксембург си правеше отявлен майтап с великия си противник.

Ами, тези са, кой повече от това да дойде не само в ЦСКА, а като цяло в България? Хамес Родригес ли? Тимът на Стойчо Младенов с тази селекция направи най-важната крачка – оттук насетне, червените са длъжни да атакуват върха. Дали ще се получи, никой не знае, камо ли пък да гарантира. Но вече трябва да се бори за титла. Не като изминалия сезон, донякъде по стечение на обстоятелствата да се стигне до един единствен мач, който да доближи ЦСКА на не знам колко си точки от лидера. Не, сега говорим за целенасочено дебнене на тази цел. Плюс задължително преодоляване на първите два съперника в Лига Европа. Има стабилност на треньорския пост – Стойчо Младенов е единствения наставник, заедно с Петър Хубчев, който продължава втори поред сезон с отбора си! Има селекция, дойдоха добри имена. Има я марката ЦСКА! Какво повече?