В моето детство на метеорологични условия като днешните казвахме – просто зима, а сега – бедствие. Спомените са за снежна покривка от метър, която не бе нещо необичайно, а радост за малките.
Чуваш глъчката отвън, хапваш юфка, обуваш апреските, навличаш се в грейката-космонавт, слагаш шал и шапка, солидни ръкавици с 2 или 5 пръста и хайде на бой със снежни топки, спускания или с найлон, или с малките пластмасови ски, или за най-послушните с "Чук и Гек". И така дни наред.
А ако си на училище, няма проблем – сушиш мокрите дрехи на парното и чакаш междучасието за поредната атака със снежни топки или ядене на ледени висулки. Родителите взимаха дървените гребла и от онези старите метли от метлено семе, и бързо проправяха път от входа до почистените пътеки, правейки причудливи лабиринти из снега.
И недоволни нямаше – просто зима. И мачове си се играеха. Не си ли спомняте кадри или снимки от изчистени терени и около тях струпан метър сняг?! И не беше от отоплението под тревата или дренажа, просто – мач в зима.
А сега завали малко по-силен сняг и десетки селища биват откъснати от света. Няма достъп, няма ток, няма хляб, няма нищо. Хубавото е, че все още има деца, които знаят каква емоция е да си играеш в снега.
Хубавото е, че имат и родители, които не ги мързи, ами излизат с тях и се впускат в боя със снежни топки, и майсторенето на снежни човеци. Друг е въпросът с футболните срещи и стадиони.
Модерните технологии за снеготопене не могат по никакъв начин да се сравнят с обикновеното гребло. А за зрителя пък е по-интересно защото футболът на сняг е по-особена игра, но не и мисия невъзможна.
Та за това се чудя и разсъждавам защо на време като днешното, преди му казвахме зима, а сега е бедствие. Може би отговорът е че, просто ние сме се разглезили и изнежили в пряк и преносен смисъл.
Коментирай