Съвместна публикация на Gong.bg и вестник "Тема:Спорт"

Текат тук разни спорове в социалните мрежи часове след края на поредното победно за ЦСКА вечно дерби. Колко всъщност били поредните победи за ЦСКА, ама защо не се включвали онези два мача за купата, ама не знам какво си, не знам що си. Едно е категорично – лично за наставника на червените Стойчо Младенов това е победен мач № 9 в А група срещу Левски, като седем от победите са поредни. Ето ви и още цифри – в рамките на 12 месеца той постигна за трети път успех с три гола в противниковата врата (а всъщност как беше прякора му?), а има и една друга тройка в актива си преди години. С мача в събота ЦСКА окончателно пък задуши юбилейната година на сините, а Младенов се доказа освен като перфектен тактик и психолог, също така като екзекутор вече 
и на друг отбор с буквата „Л”.

Въпреки нелепото сравнение. Но най-вече в личен план за него тези седем поредни победи по нищо не отстъпват в отдавна влезлите в митологията на противника две победи с по 7:1 и 7:2. Всяка една е просто един-единствен мач, макар и разгром, макар и част от историята. Но тук вече говорим за поредица, за комплекс, също така за част от историята на Левски, но под формата на едно голямо петно. Говорим за седем победи, които Стойчо прави над абонатите си в А група само в рамките на 2 години!

Наставникът на ЦСКА така изпързаля сините и техния треньор Георги Иванов, че вероятно инерцията още ги държи. Искането за отлагане на мача с 24 часа имаше за цел да се прехвърли топката в другата половина по отношение на изключително слабата организация и подготовка за двубоя. Не се получи, в крайна сметка се игра. Което фрапиращо не се използва от Гонзо. ЦСКА видимо притежава повече техничари в състава си, а съм готов да се обзаложа, че двама от тях – Луис Соарес и Жуан Фелипе, за първи път са видели снежинки във въздуха в часовете преди самото дерби. Треньорът Гонзо също би трябвало да харесва и да е свикнал на подобен тежък терен, ако щете и от престоя си на „Тича”. А и самият той като футболист харесваше точно такива терени, които отговаряха на стила му на игра.

И на тази пързалка през първото полувреме левскарите се бяха втурнали да се морят, да се хлъзгат, докато накрая не попаднаха в кошарата. Или в собствения си капан – както ви харесва повече. През втората част, вече при труден за заличаване пасив, Левски уж пак се юрна напред, но по-безидеен, по-безсилен и неориентиран натиск рядко може да се гледа. Едните правеха корнери като за световно, от които нищо не произлизаше, а другите вкарваха голове. Не само поради близо 20-годишния опит в повече, който логично накланя везните, но поне на този етап е несериозно да се сравняват по какъвто и да е начин двамата старши треньори. Общото между двамата е само това, че се намират на скамейките. Както и че трабант и БМВ са автомобили все от Германия. Тук приликите приключват. Пък и самият Гонзо пак навлиза в онази орбита, дето ще си сменя поста в клуба. Един безкраен низ от сини управленски гафове. И не на последно място – кому бе нужно онова изцепване в деня преди мача? Наскоро в едно интервю Георги Иванов призна, че репликата му, слагаща край на червените футболни победи, е била глупава, плод на емоцията. Сега обаче ново 20! В деня на мача цялата спортна преса излезе с еднотипни челни страници: за Гонзо и 15 години радост, които са му носили сблъсъците с ЦСКА. Паралелно Левски опита и някакъв лек натиск към все още неизвестния в началото на миналата седмица рефер с декларации в стил: Стига сте ни рязали! В противниковия лагер цареше единствено спокойствие 
и разум 
Никакви изцепки, никакви закани, поведение на умен лидер в класирането. Стойчо си изигра картите перфектно както преди мача от психологическо естество, така и по време на самата среща, когато взе верните решения.

И още нещо – г-н Младенов, моля ви, официално оттеглете също така емоционалния си призив за вадене на Левски от групата. Забравете за снежната топка. Закъде сте без този Левски? Който освен че се превърна в основен донор за точков актив за ЦСКА, взе че помогна и косвено, изигравайки мача на годината си срещу Лудогорец. Ами от ЦСКА нека напишат телеграма до „Герена” с текст: „Благодарим ви за всичко в този редовен сезон! Е, ако може и едно хиксче в Разград!”

Въпреки победата си в съревнованието по корнери Левски клекна логично пред ЦСКА. Просто червените разполагат с по-добри, по-качествени играчи. Отново блестящ Буш, подпомогнат от напористия Тони Силва. Страхотен Тончи Кукоч, все по-харесващ се и полезен за ЦСКА Стивън Сънди. Тунчев пък категорично не е забравил какво е това да си лидер и капитан на отбора. Венци Василев израсна и в това дерби. А Оршулич няма как да ни убеди, че играе едва третия си официален мач за ЦСКА. Играл е и в другите, ама си е правил пластична операция. Няма как да пропусна и Якуб Дивиш, който блокира няколкото опасности пред вратата си. 

Ето как къде на майтап, къде насериозно ЦСКА държи солидна дистанция пред Лудогорец. Май, май подигравките и ироничното отношение от Разград е на път да секне. Домусчиев и Петричев вече напълно сериозно си казаха, че изпитват леко притеснение от играта и набъбващия актив на ЦСКА. За водача предстоят два коварни мача – срещу Славия и Хасково, преди домакинството на Лудогорец. Една от миницелите вече е постигната – а именно преди това домакинство червените да са преди шампионите за чисто психологически ефект. Пък ако ЦСКА не сбърка и в следващите два кръга, то за Лудогорец нещата съвсем няма да опират само до успех в този мач. Става тежко, нали?
Седем е добро число! Така е, усети го и Стойчо след 7-те си поредни шампионатни победи над сините. Усетиха го и червените фенове. С тази поредица ЦСКА и Стойчо промениха историята на вечното дерби. 

Младенов успя сериозно да ремонтира сухата статистика в сблъсъците между двата тима в първенството – допреди две-три години изоставането на ЦСКА бе осезаемо, сега головата разлика се изравни, остана съвсем лек син превес в броя на победите. Имаше периоди, когато ЦСКА определено изпитваше комплекс от Левски. Сега е обратното. Тогава обаче в синия тим имаше големи фигури, големи играчи. Сега победителите разполагат с един уж набързо скроен състав от свободни агенти. Което директно препраща ключовата роля за постигнатото в лицето единствено и само на Младенов. С набързо събирани състави той прободе сините в най-милото им, в най-свидното им – вечното дерби. Затова вече е най-мразеният чорбар от синята публика наравно с Христо Стоичков. Ще има още много злоба по негов адрес, още много дразнене, снежни топки, чакане да дойдат неизбежните провали, ще се дебне за нова Тулуза, току-виж нови прякори, макар че вече трябва да се внимава. С прякорите бумерангът така се връща, че се удря болезнено в носа. Десетилетия наред Стойчо Младенов ще бъде мразен неистово от синя футболна България. И има защо. Поредицата е внушителна. Историческа. 

Левски е славен тим за страната, горд клуб, отбор с много успехи, малцина се тези, които са си позволявали толкова дълбоко да натиснат копието. 

А червена България ли? Нови три точки, разликата на върха се запазва, играе се мач за мач. Идва домакинство на Славия. Току-виж се оказало по-трудно от изминалото дерби!