В понеделник следобед и привечер една след друга излизаха футболни новини. Субисарета бе уволнен в Барселона, Карачанаков разтрогна с ЦСКА, после и Пуйол си тръгна от каталунците. Несравними неща, ще кажете? Да, несравними величини, но все в полза на ЦСКА. Тъй като...внимание...ще го кажем за 653-ти път....кой друг, ако не ЦСКА ще направи я някой сеир, някое скандалче, някоя поредна патардия? Отговорът е – малцина са други, ЦСКА си остава безспорен фаворит.

Та затова сега ще си говорим за Карата, за ЦСКА, за Томов, драмите в Барса ще ги оставим на колегите от „Ел Мундо Депортиво”. Няколко часа по-рано колегата на Субисарета, но в ЦСКА Иво Котев заяви, че никой няма да си тръгне от отбора поради неизплатени нему пари. Няколко часа по-късно Антон Карачанаков си тръгна точно поради тази причина. Или поради някаква друга, щял да бъде резерва, бил против присъствието на много чужденци в отбора, не му харесва климата в София, обърква се все още от новото кръгово при телевизионната кула. Каквото и да е, но на Карачанаков му бе предоставена възможност да си тръгне. Бързо, законово, раз-праз, без никакви драми и съдебни дела. Защото му е забавена една заплата с няколко дни! Тук спокойно отварям скоба, за да могат да се вмъкнат традиционните вече реакции от сорта: Аре бе, тоя пък за една заплата ли е? Как в другите отбори с месеци не са им плащали, пък не мрънкат, камо ли да си тръгват?

Но темата сега дори не е за самия Карачанаков. Не, че трябва с лека ръка да бъде забравян и прежалван. Аз самият преди години, още по време на първите му дни в ЦСКА, написах дълъг материал, озаглавен „В ЦСКА дреме нещо нестандартно”, като до такава степен го бях „изстрелял в орбита”, че както обича да казва Димитър Пенев по тези поводи: „Сигурно още кръжи някъде из облаците и не може да кацне”. Така че вероятно тепърва ще се анализира доколко Карачанака ще липсва на ЦСКА или ЦСКА ще му липсва на него. Просто твърде много станаха примерите с уж големи надежди, големи таланти, които в един момент, поради нечии лош съвет бавно, но славно поемат по обратния път. Надолу. Апропо, къде играе в момента Спас Делев, за когото Левски и ЦСКА влязоха във война?

По големият акцент би трябвало да се постави на обикновения факт, че играч си тръгва по този начин, че му е предоставена подобна възможност. И то само два дни, след като Александър Томов в бодър новогодишен стил постави едва ли не ултиматум. Първо място или нищо! За да бъда възможно най-мек и дипломатичен, ще кажа, че това е мега-нагло изказване! Ако не бъда мек и дипломатичен, не се сещам каква друга дума да използвам, честно! Най-напред официално бе заявено, че ще се продават две от водещите звезди на ЦСКА Буш и Силва, евентуално и други една-две продажби, сега си тръгва играч, по-възможно най-балъшкия за клуба начин, но ти ултимативно притискаш треньора и отбора с искане за титла! Ай сиктир! Как да не е нагло всичко това! Каква титла? Не бих казал с трици, тъй като в момента ЦСКА разполага с чудесни футболисти, но да се бориш срещу мощната машина Лудогорец е нелепо!  Да подпитваш трепетно през час дошъл ли е някакъв факс, за да си шитнеш най-добрите в разгара на сезона, да даваш възможност играч да си тръгне, тъй като не му е платено, макар и закъсненето да е само с дни, да чакаш някакъв турски тим да си плати лъжичка по лъжичка борча, за да закрепиш месеца, да не можеш все още окончателно да обявиш списъка с мачовете в Турция, тъй като мениджърите там искат да се плати капаро за престоя и в същото време да бориш многомилионния проект от Разград – хм, амбициозно Томов, амбициозно. Ето ви мека дума, да няма сърдити!

 Преди празниците пък се разрази някаква дискусия, как един от едрите акционери в ЦСКА Петър Манджуков искал да стикова заплатите в ЦСКА с тези в Лудогорец. Плод на подмолната кампания срещу Стойчо Младенов, тези думи, извадени от контекста, бяха перефразирани, сякаш се отнасят единствено и само за заплатата на Стойчо Младенов. Ами добре, ако г-н Манджуков има тази сила и власт в ЦСКА вече, че да регулира месечните възнаграждения, то нека те бъдат изравнени – равнис по Лудогорец! Нали така, за да се иска титла и да е равностойна битката с шампионите. Младенов – надолу спрямо Дерменджиев. Чудесно, ха така, айде малко спокойствие. Толята Нанков и Стойчо – младши – и те равнис по Чечо Генов. Но нали няма да забравяме играчите? Както се говори какво ли не за Младенов, така се говори и че Марселиньо взима 90 бона на месец, Моооци – към 50-60 вече, другите звезди и те натам вървят. Така се говори, може и да греша с някоя и друга хилядярка. И хайде – да не е баш изравняване, ама поне доближаване. И така дуета Томов - Манджуков да изиска титлата на всяка цена! В противен случай – айде, кой откъдето е! Така е честно, справедливо. И тъй като това няма как да се случи, хайде поне да не слушаме зле премерени изказвания. И тупания в гърдите. Че накрая идва първия работен ден и Карачанака си дига гълъбите. И прави мнозина за смях!

Следвайте Ники Александров на личните му профили във Фейсбук и Twitter.