Как до този момент Александър Томов не се е сетил да прави пари за ЦСКА, отдавайки голяма част от базата на тима в Панчарево на някоя холивудска компания? Например там съвсем сериозно може да се снима нов епизод на Джурасик парк. Всичко е натурално обрасло, почти няма да има нужда от допълнителни декори. Извън шегата обаче, цялата ситуация с т.нар. бази и тяхното отдаване на клуба е един истински Джурасик парк. Една реална бюрократична джунгла, от която години наред няма никакво измъкване. Последното унижение, до което се наложи наскоро ЦСКА да прибягва като спортен клуб, бе да се среща с популярната най-вече със сложната си лексикална риторика г-жа Георгиева, която по съвместимост за няколко месеца се водеше спортен министър. Така преди няколко месеца, през май, станахме свидетели на поредното бръщолевене, от което полза никаква. 

Наскоро темата отново изплува нагоре в медийното пространство, най-вече поради стартирала инициатива на феновете. Те започнаха подписка, която да обхване цялата червена футболна общност и накрая да бъде приложена като морален и обществен аргумент към внесен в края на последното Народно събрание законопроект. Олимпийският шампион Таню Киряков и група народни представители направиха тази първа крачка, но засега до последната отново не се знае колко има да се извърви. И тъй като мнозина все още се чудят за какво е цялата тази врява, обяснено най-простичко и може би пък за други познато, звучи така: години наред, десетилетия дори, единствено ЦСКА плащаше наем на държавата за ползването на спортни съоръжения. Дали поради липса на лоби, дали поради специфичното местонахождение на стадиона в сърцето на Борисовата градина, дали поради слаби ръководства, но е факт, че ЦСКА така и не можа да си върне базите по начин, който да донесе полза на самия клуб. И най-неприятното през всичките тези години за феновете бе, че те постоянно научаваха, как други клубове сякаш са привилегировани, не плащат нищо, строят си и си ремонтират стадионите спокойно. На места като Разград и Стара Загора пък се получаваха сериозни потупвания по рамото от местните общини, когато се правеше нещо около стадионите. Мощният доскоро собственик на Ботев Пд с един замах започна мащабен строеж насред града, спрян единствено поради стечение на обстоятелства от съвсем друг характер. В същото време, както нееднократно сме отбелязвали, ако някой реши да включи горелката, за да завари нещо на "Армията", и току отнякъде се обади столичният архитект Диков, подкрепен от някоя фондация, съблюдаваща спокойствието на фауната в парка, и всичко спира в зародиш, тъй като, да речем, това ще попречи на катеричките да сменят козината си или ще се спре растежа на три кестена. Всякакви доводи се намираха само и само нито един от многобройните проекти за реновация на "Българска армия" да не види бял свят. А такива не липсваха във всяко едно от последните няколко ръководства. 

Помня един от най-светлите моменти в историята на "Титан" в ЦСКА. На 27 март преди две години Димитър Борисов се изтупа едно хубаво, отиде при тогавашния спортен министър Нейков и засмян подписа договора за концесия. "Паметен ден за ЦСКА!", рече и отсече Борисов, като не пропусна да благодари и за усилията за разрешаване на въпроса на своя съфамилник, премиера Бойко Борисов. Но се оказа, че нещата далеч не са така паметни, самият договор далеч не е в полза на ЦСКА. Или поне в полза на управление, което е задължено да инвестира, но не го прави. При подписването е било уточнено, че 1 милион и 600 хиляди лева са задължения, натрупани от обектите "Българска армия" и Панчарево в последните десет години. Държавата каза на ЦСКА - не ви ги искаме, но още в първата година на отдаването, по принцип за срок от 20 + 10 години, същите пари трябва да се признаят като инвестиционна програма. Сиреч - поне толкова да бъдат похарчени за подобрения на базата. Година по-късно две последователни комисии констатират, че не са направени никакви инвестиции на тези обекти. Нещо повече - междувременно са натрупани нови задължения. Там някъде се започнаха и щуротиите около поредната смяна на властта в Борисовата градина. Какво реално се случва с този договор в момента - едва ли може да се каже категорично. Така, както преди известно време се случи абсурдът, нещо все пак направено на Панчарево да бъде разрушено от багери, така и според този договор всеки момент може да бъде взето решение построените от сдружение "ЦСКА Завинаги" помощни терени на "Армията" да бъдат разрушени. Договорът е по-скоро за наем, инвестициите не са строго регулирани, изключени са каквито и да е по-мащабни реконструкции. Просто не присъства в него точка, където да е упомената направата на два или три терена край стадиона. Ама сега там играели дечица, ритат аматьори, дори ежеседмичното разкършване на група славни червени ветерани предизвика някакъв шум. Все на тези терени. Просто, ако от ММС не пожелаят да ги признаят, влизат и си ги бутат като едното нищо. Паралелно на всичко това се почна и една смяна на правителства, един служебен кабинет, после един междинен, едногодишен, сега пак служебен, на хоризонта се задава нов. Нали не си мислите, че първа грижа на всяко едно правителство, на всяко едно спортно министерство, е да оправи бакиите на ЦСКА? Но е факт, че други неща продължават да се случват, други отбори, макар и бавно, по едно секторче издигат, но за ЦСКА все не се намира време да се седне, да се тропне, да се изготви кратък, простичък договор и да се действа.

Откакто Томов се върна в клуба, неколкократно сме отбелязвали, че ако по време на подкрепяното от левите му политически съмишленици правителство той не успее да издейства нов договор за концесия, то едва ли това може да се очаква при задаващия се недотам близък на политика кабинет. Сиреч, Томов май пак изпусна влака, поради това феновете се опитват да катализират процеса с всякакви инициативи. Върхът на всичко бе една кампания, която завърши успешно. В нея фенове на ЦСКА събираха пари за... внимание: закупуване на материали за тренировъчния процес! Това доказва все пак следните неща - все още има фенове, милеещи за случващото се в ЦСКА, макар и онова с акциите да не успя. Доказва също така, че Томов в момента не може да гарантира изцяло нормалното протичане на ежедневието в ЦСКА. Не сте забравили, че в дълъг период от миналия сезон, например, известен фен купуваше минералната вода за тима на Стойчо Младенов. Така някак си е трудно да се приеме, че ако се дадат наново базите, чрез чисто нов договор босът няма да изпадне в положението на предишните собственици. Да не може да покрие изискванията за инвестиции. Доказва се, че въпреки наличието на истински бюрократичен Джурасик парк, нещо в ЦСКА продължава да тупти. И няма намерение скоро да спира. И трябва категорично да се продължи натискът към компетентните органи. ЦСКА не иска нищо повече от равнопоставеност! И е крайно време да я получи.

Съвместна публикация с Тема спорт!