Съвместна публикация на вестник Тема Спорт и Gong.bg

До преди дни случващото се в ЦСКА приличаше на бал с маски. Уж веселие, но не се знае кой какъв е, кой какво прави и най-вече – кой какво дава!
Многократно през тези месеци сме си задавали въпроса: откъде се намират пари за издръжката на ЦСКА? А още по-странното – не се намираха пари за далеч по-евтини и елементарни ежедневни нужди. Като да речем – минерална вода, та се налагаше някой друг да я купува и да я дарява. Нямаше и продължава да няма и пари за премии. А парарелно с това се изплатиха милиони безсмислено натрупани от предишни ръководства дългове. Та на цялата тази финансова издръжка на ЦСКА за изминалия сезон бе сложена една маска. Обобщеното мнение сред феновете бе: „Тоя Лупи намира там нещо, какво намира – не знам, ама отбора върви“. Самият Александър Томов не открехваше по никакъв начин завесата. Още преди сезона се подхвърляха някакви имагинерни кръгове от бизнесмени, отбора дори остана без генерален спонсор. С две думи – пари за издръжка, макар и базисна се намираха, но никой не знаше как.

Тези дни най-сетне маските започнаха да се свалят. Официално. Не знам, не съм бил на истински Венециански бал с маски и нямам представа дали изобщо настъпва такъв момент, когато анонимноста пада. Но вече има реални фигури, вече се разбра кои са хората, помагали на Томов в трудни моменти. И по този начин получили част от акциите на клуба. Петър Манджуков и неговия син Ивайло бяха обявени вече без заобикалки на червената общественост. Добавяме също така Галин Михайлов. Появи се дори и още едно име – Павел Калистратов. Уж по няколко процента, но все пак се разбра, че тези проценти са им дадени срещу вложени от тяхна страна средства. Не забравяме присъствието и на Емил Данчев на първата сбирка на по-едрите акционери. Вкарването на Манджуков-старши и в управата на клуба, показва, че Томов ще разчита и занапред на него, не само се изразява благодарност за вече минали помощи.

Сега към другите имена, изскочили изпод маските. Едното е свързващо – това на Красимир Гергов, рекламен бос и познат най-вече като Човека-голф в България. Тук идва връзката с онази солидна група китайски бизнесмени, които циркулират от известно време около името на ЦСКА. Две-три пътувания до Азия и Томов успя да ги докара на Армията. И той обаче, както и Александър Тодоров засега говорят с грамадна доза условност, споменавайки името на главния предводител на азиатските бизнесмени Стивън Ло. И това донякъде е разбираемо. Тук ще споменем поговорката с рибата, която още е в морето, но по причина, че в този случай рибата е ужасяващо грамадна. Няма как да влезе дори в един метафоричен тиган. То направо си е акула, да не кажем кит. Приемам обаче съвсем разбираемо резервираността на Томов. Най-вече, че той още има една сериозна обеца на ухото с подобен случай. Още помним как един индийски милиардер и неговите дъщери разцъкваха с топка на стадион „Българска армия“.

И цесекарите замечтаха. До едно време, когато бяха цапардосани с влажен парцал. Сега, слава богу нямаше игрички на двайсе и едно. Само бегло споменаване на тази визита. Но е факт, че Стивън Ло и компания са били доведени да видят именно „Армията“. Защо ли пък? Томов е могъл да използва свободното време да им покаже Александър Невски и Руската църква, що ще ги води да гледат сивата дограма на Майкъла и ужасяващата гледка на сектор Г с прокаралите бурени? Ясно е, че идеолога на този ЦСКА се надява това да е златната рибка за клуба, засега само се надява. Пък и Томов много добре знае, че евентуална договорка с едно правителство, може да не бъде спазена от друго, от трето. А знаеш ли какво ще се случи у нас в следващите 12 месеца? Така че засега само се намеква, само се прави една 5-минутна визита и толкоз. Правилно! Но и Стивън Ло и останалите споменати досега имена са напълно реални, съществуващи личности. И всички те вкупом, най-малкото дават спокойствие на привържениците, че ако не друго, то поне ЦСКА няма да повтори лятото от миналата година

Когато пак циркулираха някакви имена – като започнем от Гриша Ганчев, през Стоичков и стигнем до бате Паро, бай Стоян и чичо Пенчо, които бяха запретнали ръкави да водят отбора в селските групи. И накрая тумба-лумба и всички се изнизаха в индийска нишка. Нещо им се видя нанагорно да се захващат с подобен, изглеждащ невъзможен проект, какъвто бе ЦСКА миналото лято. 

Трябва да се отчете още един факт. Александър Томов най-сетне разбра, че присъствието на Лоурънс Дейвис като едва ли не правен собственик на ЦСКА е нелепо. В името на доброто възпитание и благоприличието, голяма част от медиите не зачепкаха докрай тази тема. Други минаха само с бегло споменаване на вероятно прекрасното му специализирано шоу за това как трябва да пушим пури, ако изобщо решим да пушим пури. Как да ги резваме от единия край, как да ги наплюнчваме, после как да вдишваме. Изобщо вероятно важни и съществени теми за тези, които попушват по някоя и друга пура. Но този човек, този може би добър бизнесмен, просто не трябваше да бъде анонсиран като лицето на ЦСКА, като главата на клуба. Да дойде тук набързо за няколко часа, да дръпне една пура и да ни баламосва, какви връзки имал и как щял да направи от ЦСКА европейски колос. И да ни пробута „звяра“ Сидибе. И онзи другия, русичкият. След което да си отвори един акаунт в Туитър и да поства мъдрости след всеки мач на червените. Смешна работа! И дотук – чичко Лоурънс вече не е в управата на ЦСКА. Вероятно покрай Лира все още остава някаква връзка, но се надяваме тя да не е толкова натрапчива. 

И още нещо – като говорим за имена не бива да забравяме и хората от „ЦСКА завинаги“. Не бива и самия Томов да ги забравя. Те все пак направиха не малко неща. Построиха терени, които ей сега може да отидете до Армията и да видите. Дори и да поритате на тях, стига да не са заети от група ветерани по същото време. От „ЦСКА завинаги“ могат и за в бъдеще да направят още неща. Стига тяхното сдружение и управата на ЦСКА да проумеят, че сливайки усилията си, това прави един още по-добър и силун футболен клуб. С техните имена, то май общо взето свалихме всички маски. Това трябва да бъде отчетено като грамадна крачка в правилна посока. Сега остава да видим какво се случва след танците? Кой с кого, да няма нежелани връзки, да има сплав. Помагачи за ЦСКА има, има и кауза. Е няма орел, ама нищо. Важното е, че в ЦСКА е с една идея по-светло!