Матея Чернич е първият и единствен италиански волейболист, който този сезон играе в руската Супер лига. Сега 28-годишният играч се състезава с екипа на Факел Новий Уренгой, където миналата година се подвизаваше Евгени Иванов - Пушката.

Последните години 194-сантиметровият посрещач бе част от гръцкия Ираклис, с който стана два пъти европейски вицешампион. Джан Паоло Монтали ще разчита на него в Скуадра Адзура за пореден път и това лята по време на мачовете от Световната лига и Европейското първенство. Именно на шампионата на Стария континент Чернич ще се изправи отново срещу България.

Матея Чернич се бори пак в евротурнирите. С Факел той ще приеме в Новий Уренгой финалите на турнира за Купата на Европейската волейболна конфецерация (ЦЕВ).

Интересът към Чернич в Русия не спира. Предлагаме ви избрани моменти от интервюто с двукратния шампион на Европа с адзурите от „Спорт Експрес”.

- Какво ще кажете за сработката ви с останалите играчи във Факел и как се чувствате в Русия?

- Истина е, че все още има върху какво да работим. Хубаво е, че бързо преминах езиковата бариера, вече знам доста руски думи и когато ми говорят по-бавно разбирам почти всичко. Плюс е, че някои от другите ми съотборници знаят италиански, защото са играли в Серия А1. Надявам се скоро да разговарям свободно с всички. Ще избистрим играта си съвсем скоро. Най-важните и тежки мачове тепърва предстоят.

- Подобно на вас в началото на сезона от Ираклис дойдоха американците Лой Бол и Клейтън Стенли. Вярно ли е, че част от най-добрите играчи в света играят в Русия?

- Разбира се. Познавам се с доста от руснаците и легионерите в Суперлигата. Има изключителни волейболисти, които се насочиха насам. С Роман Яковлев сме приятели още от Модена. Това, че той играе във Факел е една от причините да подпиша с клуба. Страхотни неща знам за българина Пламен Константинов (сега част от Газпром Сургутский район) и Томас Самелву от Динамо Янтар Калининград.

- Почувствахте ли разлика между силата на гръцкото и руското първенство?

- Несравними са. В Гърция, когато бях имаше само два отбора на европейско ниво, останалите не бяха сериозни съперници. Затова голяма част от мачовете в шампионата за Ираклис бяха просто формалност. Тук с Факел въобще не е така, нямаме право на посредствени игри срещу когото и да било.

- Тогава може ли да се съгласите, че руската Суперлига се изравни по сила с италианската Серия А1?

- В Италия през последните години продължава да се играе най-силния и добър волейбол в света. Има изключително устойчива структура и играчите се разпределят между клубовете много равномерно. Неприятното в Русия може да бъда, че има отбори, които отстъпват по класа на останалите лидери и грандове. А по отношение на количеството звезди в шампионата ви, може да кажа, че сте почни наравно с Италия.

- Когато подписвахте договора си с Факел за вас беше важно, че през повечето време ще бъдете в Москва и ще пътувате до Новой Уренгой само за домакинските мачове. Защо?

- Разбира се, знам, че животът в Москва е много по-комфортен в сравнение с този в Новий Уренгой. Климатът например. Но честно казано това бе последното нещо, което ме интересуваше. Фактът, че в тази част на Русия средно е минус 25 градуса не беше решаващо, в сравнение с това, че Факел прави и разполага със силен състав и гони първото място в големите турнири.

- През последната година травма ви извади от доста мачове на Италия в Световната лига, а по време на Световното се появявахте периодично в игра . . .

- През лятото наистина имах проблеми с гърба, операция не беше наложителна и по време на Мундиала се чувствах нормално. Джан Паоло Монтали ми каза за Япония, че не иска да прави отбор от звезди, а от играчи, които да се раздават. Окончателното решение бе взето с лекарите, които заявиха „няма никакъв риск за здравето ми”. Друг е въпросът, че не върнах оптималната си форма.

- Какви бяха причините Италия да заеме петото място на световното?

- Всички бяха разочаровани, защото като минимум бе поставена задача за влизане в Топ 3. Решаващ се оказа тайбрекът с България, която удиви и изненада цял свят в Япония. Като не попаднахме в четворката на силните в мача за 5-тото място срещу Русия се постарахме да играем на възможно най-високо ниво. Победата бе хубава, но като цяло негативното впечатление от световното остана и този резултата не промени нищо.

- Свикнахте ли с живота в Москва?

- Клубът ми предостави квартира близо до спортен комплекс „Дружба”, където Факел тренира. Имам кола и сам шофирам, през свободното време се разхождам в центъра, и се възхищавам на красотата му.

- Сънародниците ви тук са щастливи, като ви виждат!

- Така е. Срещам се с част от тях. Например с италианския статистик на Динамо Сержо Бузато, също така и със скаути на женския национален отбор на Русия.

- А как оценявате възможността още италиански волейболисти да заиграят в Суперлигата тук?

- Много обсъждах идването си във Факел с мои съотборници в Скуадрата. Често разговарям с Алберто Чизола, Паоли Коци, Валерио Вермильо . . . Уверен съм, че за много италианци ще бъде интересно да дойдат и да се пробват в Русия. Дори повече от това - има такива, които са готови да го направят още през следващия сезон. Но като говоря за Апенините, между думите и делата има цял океан. Италианците въобще не обичат да напускат родината си, но прогнозирам, че в бъдеще по моя пример, те ще дойдат в Русия.