Габриела и Стефани Стоеви са две от най-успешните спортистки в България през последните години и нямат нужда от допълнително представяне. Те имат участия на Летните олимпийски игри през 2016-а и 2020-а година, като двете печелят заедно златните медали на Европейските игри през 2015-а и 2023-а година в бадминтона, както и три златни отличия от Европейски първенства през 2018-а, 2021-а и 2022-а година. Имат и два сребърни медала от шампионатите на Стария континент през 2017-а и 2024-а година.
Сега двете сестри дадоха специално интервю за Gong.bg в навечерието на Олимпийските игри в Париж, в което разказаха за своята подготовка за големия форум, очакванията и целите си. Те споделиха също кои са били най-тежките и най-хубавите моменти през кариерата им до момента.
Габриела и Стефани Стоеви ще започнат третото си участие на Игрите още в първия ден на състезанието, 27 юли. Трикратните европейски шампионки ще се изправят срещу друг дует, съставен от сестри - Йеюн Нга Тин и Йеюн Пю Лам от Хонконг. Мачът от група „Б“ е с начален час 15:00 наше време. При успех българките,ще направят огромна крачка към продължаване във фазата на елиминациите.
- Казвам здравей на две от най-успешните състезателки по бадминтон за България – Габриела и Стефани Стоеви! Как сте, момичета?
„В момента сме добре, започна нашата подготовка за Олимпийските игри. Предстои ни отборно първенство и лека-полека ще се подготвим за предстоящата Олимпиада“, започна Стефани.
„Да, в момента сме в подготвителен период, надяваме се да успеем да сме в ритъм за Олимпиадата и да покажем наистина на това, което сме способни, там“, допълни Габриела.
- Ще Ви върна в детските Ви години – как въобще започна идеята да се занимавате с бадминтон?
„Идеята започна покрай една наша обща приятелка. Тя тренираше бадминтон и ми каза: „Айде, идвай с мен в залата“. Аз казах „Добре“, на всичко се съгласявах, който ми каже нещо и аз веднага тръгвах. И покрай мен я дръпнах и сестра ми“, сподели Стефани.
„Да, аз тренирах три години спортни танци и един с майка ми отидохме да платим таксата в залата и треньорът тогава ми каза: „Айде, няма ли и теб да те взимаме да играеш?“. И до ден днешен няма да забравя моя отговор: „Какъв е този спорт? Кракът ми повече няма да стъпи!“. Ето - 23 по-късно не излизам от тази зала (смее се)“, каза Габриела.
източник: LAP.bg
- Ти имаше ли влечение към други спортове и въобще пробвала ли си други спортове?
„Не съм пробвала други. Баба ми ме записа на тенис, но така и не отидох на тренировки и вече покрай бадминтона родителите ни казаха, че това ще бъде последният спорт, който практикуваме. Ако се развием добре, си продължаваме. Ако не – вече се фокусираме върху учението. Явно сме се захванали добре и гледаме как сме се развили“, разказа Стефани.
- Какви деца бяха Габриела и Стефани?
„Много щури (смеят се)! Много забавни, постоянно играеха пред блока и не искаха да се прибират във вкъщи, дори когато ставаше много късно и тъмно навън, те искаха постоянно да са долу“, заяви Стефани.
„Много им се играеше навън“, допълни Габриела.
- Имате ли някоя по-интересна и забавна история, която бихте ни споделили?
„Забавна история си спомням като малки, че си имахме наша група. Бяхме четири момичета, плюс нашата приятелка, която ни запали по бадминтона. Точното име не помня как беше на групата, но ние бяхме певици правехме концерти на бабите от блока“, сподели Стефани.
„Мисля, че се водихме като „Малките пантери“, допълни Габриела.
- Спомняте ли си първия Ви треньор по бадминтон и какво най-вече Ви даде той?
„Първият ни треньор по бадминтон беше в началното ни училище – Петър Желев. Много ни помогна, насърчаваше ни да го правим“, започна Габриела.
„Винаги ни събираше във физкултурния салон в училище и покрай него и Иван Колешев работиха с нас, когато бяхме малки, в началните ни стъпки в бадминтона“, каза Стефани.
източник: LAP.bg
„Вече по-нататък започнаха да ни тренират и другите треньори на клуба“, допълни Габриела.
- Ако сега можехте да се върнете в детските си години, отново ли щяхте да изберете да се занимавате с бадминтон?
„Аз, със сигурност, не (смее се). Но не съжалявам за избора си. Колкото ми е дал спорта, толкова е и взел, но затова пък успяхме като сестри да тренираме, да ходим навсякъде по целия свят и затова съм много щастлива, че успях да го направя със сестра си“, каза Габриела.
„Аз, може би, щях да съм в спорта. Какъв спорт, не знам точно, но със сигурност щях да съм някъде. Това, може би, съм го взела от баща ми, защото той гори за спорта, както и аз“, заяви Стефани.
- В кръга на шегата, замисляли ли сте, че и Вие сте от Хасково, Григор Димитров също е от Хасково, спортовете Ви са доста сходни и представяте България по прекрасен начин по света?
„Мога да кажа, че дори сме учили в едно спортно училище. Някакво съвпадение, но наистина се радваме, че от такъв малък град сме излезли такива големи спортисти“, сподели Стефани.
източник: LAP.bg
- Имате толкова много отличия и титли досега, ако трябва да изберете една, коя е най-сладката?
„Може би през 2018-а година първата ни европейска титла, тъй като ние се борихме пет години за медал на Европейското, губихме постоянно на 1/4-финала. Това е, може би, най-сладката ни победа, тъй като наистина този медал толкова го искахме и най-после го получихме“, заяви Габриела.
„За мен, може би, Европейските игри, където спечелихме, защото имахме труден период и наистина не мислех, че ще можем да стигнем пак до златния медал, но се преборихме и това е един от най-емоционалните турнири“, допълни Стефани.
- Какъв треньор и човек е Петя Неделчева?
„Може би много търпелив с нас, защото ние сме много трудни характери и двете (смеят се) и съумя по някакъв начин да работим отново заедно, накара ни да се борим за Олимпиадата, тъй като бяхме много назад за тази Олимпиада. Буквално я бяхме отписали, защото бяхме с 25 хиляди точки назад от всички. Ние бяхме 45-и, а, за да търсим класиране за Олимпиадата, да сме си сигурни, трябваше да сме 10-11. Може би успя с правилната тактика, с правилните турнири, които тя успя да ни подбере, да ни върне отново в играта. Това много ни помогна на нас“, сподели Габриела.
„Петя, мога да кажа, че като треньор е много търпелив човек. Забавно ни е по състезанията. Не ни вкарва някакво напрежение, да казва „Тук задължително трябва да спечелите, този турнир е много важен!“. Тя го гледа по-спокойно на нещата и, може би, това също на нас ни помогна да не се напрягаме, когато бяхме много назад в квалификацията. Само тя си знае как успя да ни събере двете, да ни накара да гледаме в една посока и да се борим за Олимпиада“, допълни Стефани.
- На предишната Олимпиада в Токио не успяхте да прескочите груповата фаза. Сега какво да очакваме? По-предно класиране?
„На предната Олимпиада бяхме на две точки от излизане на групите. Наистина си остава още горчивината в нас. На тази Олимпиада една от целите ни е настина да излезем то групите. Ако излезем от групите, всичко е възможно и ще се борим за медалите“, призна Габриела.
„Всичко зависи от това какъв жребий ще имаме. Може пак да получим най-тежката група на Олимпиадата, това е просто някакъв късмет. Ние ще се подготвим добре и ще даде всичко от себе си“, каза Стефани.
източник: LAP.bg
- Тогава епидемията от коронавирус повлия ли Ви по някакъв начин, защото знаем, че културата в Токио е съвсем различна от тази в България?
„Така е, даже беше много странно и да гледаш трибуните празни. Много е различно, когато има хора да гледат и да подкрепят. Самата атмосфера е различна, но се радвам, че това премина и сега на тази Олимпиада в Париж залата ще е пълна и много хора ще идват да гледат“, заяви Стефани.
„Да, наистина за повечето COVID беше голям шок така да ни затворят. Но за нас беше, между другото, в плюс, защото успяхме да се приберем в България, да се приберем в къщи, да си почини малко, да си ни починат главите. Наистина показахме една много хубава игра в Токио и все още ни е гадно, че не успяхме да излезем от групите, но за тази Олимпиада ще се подготвим както трябва, за да можем, наистина, да покажем на какво сме способни“, допълни Габриела.
- Имате ли и от Олимпиада някоя интересна и забавна ситуация?
„Да, мен на първата ми Олимпиада в Рио успях да се снимам с един от любимиците ми в спорта - Новак Джокович. Това ми беше най-голямата мечта на мен. Ние бяхме там в селището, ние бяхме на горните етажи, той беше на долните. С една от нашите съотборнички бяхме седнали долу и аз само за него говоря и как искам да се снима, как ще го видя. И по едно време беше дошла едно момиче, те се познават от сръбския отбор и тя каза: „Той е тук в офиса“. Аз не повярвах и тя каза: „Сега ще го извикаме“. И само го извика, аз като го погледнах и цялата се разтреперих. Но наистина, за мен това беше най-голямата мечта и се радвам, че я постигнах“, разказа Габриела“.
„Може би от Олимпиадата събираме много позитивни емоции, незабравими също така, защото виждаме хора, които можем само по телевизията да гледаме, от големите имена в спорта, и Олимпиадата ти дава наистина неизживени емоции“, допълни Стефани.
- За финал на разговора да си пожелаете нещо в професионален план и в личен, разбира се.
„На първо място да сме живи и здрави, без контузии. И просто да си следваме целите мечтите и, според мен, ще можем да ги постигнем, ако сме наистина в правилната позиция“, заяви Габриела.
„Да, както тя каза, да няма контузии, това е най-важното. Да сме все така позитивни, да гледаме позитивно на нещата, не с негативизъм и всичко ще се нареди“, завърши Стефани.
1Коментар