Легендата на българската спортна гимнастика Красимир Дунев говори специално пред Gong.bg за своя път в спортната гимнастика и за успехите, които е постигнал в спорта. Той сподели и своите очаквания за предстоящите Олимпийски игри в Париж, както и за българските представители на спортната гимнастика на Олимпийските игри.

"Чувствам се много добре, радостен съм. Завоювахме два медала от европейско първенство, което не се бе случвало от много години насам и съм много щастлив. Моят спортен път започна от първи клас. В час по физическо избраха няколко човека от класа. Провериха ни колко сме гъвкави и здрави. Идолът ми беше Стоян Делчев. Той е олимпийски шампион, от Пловдив е и ми е комшия. Винаги, като съм гледал като малък, исках да приличам на него. Първият ми треньор е Иван Славчев и няма как да го забравя", започна той.

"Бях добро и сериозно дете. По цял ден бях на тренировка от сутрин до вечер. Заспивах на чинията от умора по време на вечеря. Пишех домашни до 12 часа през нощта и баща ме питаше дали гимнастик ще ставам, или професор. Плашеха ме, че ще ме спрат от тренировки. Треньорът ми по спортна гимнастика ни учеше и на други видове спорт – плуване, тенис на корт, баскетбол и футбол. Това е много хубаво, защото се учиш и на друго. Няма как да забравя дебюта си на Олимпийските игри. Винаги съм казвал, че не чувах нищо и не виждах нищо. Само висилката бе пред мен и е много интересно как човек може да се концентрира максимално", продължи Дунев.

"Класирахме се отборно в Барселона и това бе участие само за опита. Определено за финал не можех да говоря тогава. След това се започна да се влага много труд от моя страна. Всички виждаха, че имам талант и мога да бъда медалист. След 1990-а година започнах да полагам много сериозни усилия върху този уред", заяви легендата на българската гимнастика.

"Очаквано бе за мен да взема медал от Атланта през 1996-а година. Не знаех какъв цвят ще е, но очаквах да взема отличие. За тази година бях тогава европейски шампион и вицесветовен шампион. Всички знаеха кой съм и моето име бе разпознаваемо. Изиграх съчетанието много добре. Взех сребърен медал, за съжаление и много хора ми казаха, че трябва да е златен, но няма какво да направя и времето няма как да се върне.Останах в Америка да търся по-добър живот. Не успях да усетя какъв е отзивът в България. Станах втори за Спортист на годината. Наградиха ме, но не успях да почувствам емоцията в родната страна. Ние бяхме уникален отбор тогава и станахме шести в отборното класиране на Олимпиада. Това бе голям успях и бяхме много задружни. Всичко беше гимнастика за нас", коментира той.

"Не ми беше трудно да се откажа от гимнастиката. Получихме много добри оферти и участвахме в много спектакли в Америка, Мексико. Това беше уникално и беше много добре заплатено за нас. След това започнах да се занимавам с мода, да снимам реклами и филми. Усетих в Холивуд лъскавия живот. Не ми беше трудно да се откажа и си казах, че това е страхотен живот. След години разбрах, че трябваше поне още един олимпийски цикъл да изкарам, но така бях решил и така го направих", сподели Дунев.

"Можех и злато да спечеля, бях в страхотна форма. Не много хора могат да се похвалят с това, което направих. Можеше и още някой медал от европейско и световно да взема. Съдбата така е отредила, това решение взех към онзи момент. Аз съм много радостен, че имаме две квоти на Олимпийските игри в Париж, като можеха и да са три. Еди Пенев се контузи точно на финалната права. Очаквам много добро представяне. Валя има шанс да вземе медал на Олимпиадата. Очаквам да си изиграят нещата по най-добрия начин. Ще е уникално да вземем медал. Желая на всички български спортисти много голям успех", завърши Красимир Дунев.