Новият договор на Лиам Лоусън е категоричното доказателство, че Ред Бул Рейсинг и по-специално Рейсинг Булс окончателно са загърбили ерата на Хелмут Марко. Това е един изключително интелигентен и прагматичен ход от страна на втория тим на австрийската компания, който е изцяло съобразен с бъдещето във Формула 1, пише Gpblog.

От обективна гледна точка базираният във Фаенца отбор на практика нямаше друга алтернатива, освен да удължи споразумението на новозеландеца. Би било изключително несправедливо Лоусън да бъде освободен след толкова силен сезон, в който той се утвърди като основна заплаха за водещите тимове. Състезател с подобни качества напълно заслужава своето място на стартовата решетка, а натрупаният опит ще го превърне и в отличен ориентир за Арвид Линдблад, който също записа впечатляваща дебютна година.

Със задържането на досегашното си дуо от Ред Бул дадоха ясен знак, че безвъзвратно са се отдалечили от някогашния безкомпромисен подход. Вторият отбор във фамилията вече не е просто транзитна спирка за таланти, които или получават бързо повишение в първия тим, или биват безжалостно изхвърляни от спорта. Рейсинг Булс най-накрая се позиционира като отбор, в който карат най-подготвените пилоти с цел постигане на максимални спортни резултати. В миналото безкрайното търсене на следващия Макс Верстапен доведе до това редица млади надежди да бъдат психически пречупени и отстранени, като Пиер Гасли и Александър Албон отлично знаят каква беше цената на тази система.

В същото време централата на Ред Бул отдавна изисква от Рейсинг Булс да постигне по-голяма финансова независимост и да разчита много по-малко на субсидии от компанията майка. Най-прекият път към това са стабилните резултати на пистата, тъй като по-предното класиране при конструкторите генерира допълнителни милиони. През тази кампания Лоусън почти собственоръчно задържа тима си на петото място, печелейки индивидуально повече точки от целия отбор на Алпин, който се намира на шестата позиция зад тях.

Ако ръководството беше решило да замени новозеландеца с Никола Цолов, оставането на толкова предна позиция в шампионата щеше да бъде поставено под огромен риск. Докато Хелмут Марко дърпаше конците, класирането при конструкторите нямаше да има чак такова значение, защото неговата философия беше изцяло подчинена на безкрайното развитие на младите кадри. Днес обаче, без неговото пряко влияние, приоритетите са коренно променени.

Добави ни в предпочитани източници в Google