Шарл Льоклер изкара шеметен дебютен сезон във Формула 1 за Заубер, след като последователно взе титлите в GP3 и Формула 2. До този момент няма съмнения в скоростта му, но ще бъде ли тя достатъчна, за да се противопостави на Себастиян Фетел догодина? Затова нека да анализираме стила на пилотиране.

Представянето на Шарл в квалификационно темпо бе забележително, като се справи със съотборника му Маркус Ериксон в 17 от 21 уикенда. Монегаскът има природен усет към колата и управлението й. Той я облекчава много в завоите и я поддържа на лимита на сцеплението, като много рядко прескача границите. Той пренася тежестта на автомобила по много прецизен и контролиран начин - както в зоните за спиране, така при завиване, така във вътрешната точка на завоя, така и на излизане. Този стил му помага да се справя с болида, дори когато балансът не е перфектен, именно защото може да манипулира пренасянето на тежестта по особено забележителен начин.

Шарл Льоклер

източник: Gulliver/GettyImages

Траекториите му са много близо до идеалните с тенденция да ги отваря малко повече от традиционното. Стилът на Фетел, например, е спиране-завиване-насочване, докато Льоклер остава в завоя по-дълго. Това му позволява да поддържа по-висока минимална скорост. Разликата в стила на двамата пилоти може да се дължи и на разликите в болидите на Ферари и Заубер, но това ще го узнаем още в предсезонните тестове. Когато прехвърлянето на тежестта се случва по-плавно, както е в случая на Льоклер, тогава сцеплението като цяло е по-високо. Както изтъква моят колега Скот Мансъл, който се занимава с техника на пилотиране, представете си ако рязко блъснете някого, колко по-бързо той ще падне, отколкото ако е постепенно.

Шарл Льоклер

източник: Gulliver/GettyImages

Плавният стил на Льоклер го защитава от грешки. Той разполага с повече време, за да прецени къде е лимитът на автомобила. Това му позволява и по-добре да съхранява ресурса на гумите, което е жизненоважно в модерната ера на спорта. При задълбочен анализ на кадри от борда на автомобила му в множество квалификации се забелязва, че почти никога не се стига до превъртане на задните гуми и това е показателно. Състезателното му представяне също бе забележително, особено когато анализираме атакуващите му маневри и защитните. В битките гума-до-гума Шарл показа джентълменско поведение и така контрастира на агресивния на всяка цена Макс Верстапен например.

Шарл Льоклер

източник: Gulliver/GettyImages

Разликата в управлението на болид от GP3 и такъв във Формула 2 е по-голяма, отколкото между два различни болида във Формула 1, така че не се очаква периодът му на адаптация в новия му тим да е твърде дълъг. А и Заубер използваха задвижващите системи на Ферари, така че отива с добри познания.

Най-сериозният въпрос пред него е как ще се адаптира към колата на Скудерията за 2019-та, имайки предвид колко сериозна е разликата в стила спрямо Фетел. Себ има състезателни линии във формата на V, което означава, че е с по-ниска минимална скорост в завоя, но с по-висока такава на излизане. Ще бъде любопитно да видим дали Шарл ще промени стила си, за да е по-близък до този на Фетел или ако не го направи, как ще се справи със ситуацията. Льоклер бе бърз на почти всякакъв тип писти - от уличните до високоскоростните, както и на тези, на които не бе стъпвал никога. До сега показва, че се учи много бързо и това, че следващата стъпка нагоре идва още във втория му сезон, може да се окаже особено печеливш ход в дългосрочната перспектива.