Даниел Рикиардо реши да премине в Рено от догодина и макар че никой не може да каже какви точно са били мотивите му, е редно да се вгледаме в някои особено ярки индикации за това защо и как се стигна до подобен ход. 

Оттук нататък най-големият въпрос пред него е дали ще изпълни сценария на Люис Хамилтън, когато от силния Макларън премина в по-слабия Мерцедес (за времето си), за да доминира малко по-късно или ще премине по стъпките на Фернандо Алонсо, когато от Ферари премина в Макларън, за да сложи злощастен край на иначе невероятната си кариера.

За сега по нищо не изглежда Рикиардо да изпълни стореното от Хамилтън, защото дълго време преди решението на Люис се знаеше, че Мерцедес са с огромен бюджет и че в предстоящата (за времето си) промяна на правилата, именно те ще са в най-силната позиция. Да, Рено е заводски тим, но не e с бюджета на Мерцедес или Ферари, а дори и на Ред Бул. И дори често да е със симпатичното отличие “най-добър от останалите”, често остава на обиколка зад използващия същата задвижваща система отбор на Ред Бул.

Без значение как точно е разсъждавал Рикиардо, сигурното е, че рискува много в момента. Вероятно 29-годишната звезда не вярва, че РБР с Хонда ще му дадат шанс да се бори за титлата в следващите две години. Вероятно и бъдещето на този тим след този период е под огромна въпросителна. Така погледнато - да се инвестират усилия в отбор, който винаги е печелил титла във Формула 1 и който ще бъде в спорта поне до 2024-та, не изглежда като чак толкова лоша перспектива.

Със сигурност в решението има и емоционален заряд, тъй като отвъд светлата и забавна персона, която поддържа пред публиката, Рикиардо е адски амбициозен още от ранна възраст. Прекратявал е приятелства заради характера си и невъзможността да губи. Тази страст не се губи, а само се пренасочва. Решението му да напусне Австралия е било трудно прието от семейството му, но това не го е спряло да преследва целта си да доминира във Формула 1. Затова и според мнозина предпочете да не остане в екип с Макс Ферстапен, а да предприеме нещо ново.

Разглеждайки кариерата на Дани досега, никога не трябва да се пропуска, че победи четирикратният световен шампион Себастиан Фетел в неговия отбор. Огромното разочарование за австралиеца следва да е насочено към това, че се присъедини към Ред Бул след края на златната ера за тима и че никога няма да се разбере какъв щеше да е развоят на кариерата му, ако бе напуснал родният Перт две години по-рано. Затова и неколкократното Рикиардо е споделял, че Фетел е имал огромна доза шанс и късмет, за да попадне на правилното място в правилното време.

Дани трябваше да се изправи и срещу новия феномен - Ферстапен. Хлапе, израстнало на пистата, което е безстрашно и притежава невероятен талант. Балансът на силите между двамата изглежда като 50:50 в момента, но Макс е много по-млад и има много повече възможности пред себе си да обедини тима около своя стил и поведение. Пред камера всичко във взаимоотношенията им изглеждаше забавно, но в повечето случаи, защото едната кола отпадаше и нямаха пряк сблъсък помежду си.

Такъв обаче дойде в Баку тази година. Каква беше реакцията на тима след поредното нелегално второ движение, което направи Макс при спиране? - И двамата пилоти са виновни. Даниел вече е достатъчно зрял, за да знае, че публично противопоставяне на това, нямаше да му донесе нищо позитивно, а само още съмнения в коректността на неговите шефове.
 
Трудно е да се предположи, че пилот от такъв калибър може да позволи Верстапен да го побеждава, да получава по-високи бонуси, да разполага по-рано с по-добрите нови части в колата и т.н. Рикиардо трябваше бързо да взима решения и то рисковани. Когато ги взима на пистата, обикновено изглеждат като невъзможни, но в последствие се превръщат в шедьоври. Сега остава да видим дали ще постигне това и извън пистата.