Едва ли има човек, който да не е чувал за Ферари. Превърнала се в нарицателно за спортен автомобил и високи скорости, тази марка крие богата и интригуваща история зад себе си. А в основата на всичко стои едно момче, родило се именно на днешния 18 февруари през далечната 1898 година.

Енцо се появява на бял свят в Модена, Италия, а любовта му към колите се заражда още от крехка детска възраст. Адреналинът и тръпката, която носят със себе си автомобилите, го завладяват в пълна степен, след като баща му Алфредо го завежда заедно с брат му Дино на състезание през 1908 година. Още от тогава малкият Енцо крои мечти, които години по-късно успява да сбъдне.
Историята на Енцо разкрива върхове и падения. Животът нанася тежки удари по далновидното момче, което едва на 18 години губи баща си и брат си. Грипната епидемия разпростряла се в Модена отнема двама от най-близките му хора. На път е да покоси и самия Енцо, но той устоява и след края на Първата световна война поема бизнеса на баща си с метали. В това начинание бъдещият основател на Ферари не намира сполука, тъй като след войната има сериозна криза. 

Така Енцо започва работа в автомобилопроизводителя CMN, с което поставя начало на осъществяването на своите съкровени желания. Младокът тества коли и взима участие в различни състезания. През 1919 година с помощта на свой приятел успява да се прехвърли в Алфа Ромео. Именно там се заговаря по-осезаемо за него. Година по-късно завършва на второто място в надпреварата Tagra Florio.
Подемът в живота на младия пилот продължава, а такъв се забелязва и в личен план. През 1923 година омаян от танцьорката Лаура Гарел, Енцо минава под венчилото. 

Енцо продължава упорито и с още по-голяма стръв да следва мечтите си и през 1929 година основава Скудерия Ферари. Първите години използва коли на Алфа Ромео, като именно той ръководи състезателния отдел на Ромео. През 40-те години на миналия век обаче партньорството се разпада, а Ферари създава собствена фирма за производство на автомобили. Голямата амбиция на Енцо, който ръководи империята си с размах, го извежда до нови върхове и през 1952 година следва първият голям триумф за Ферари във Формула 1. Алберто Аскари вдига световната титла. 

Междувременно през 1932 година Енцо е зарадван от благата вест за първородния му син – Дино. Именно с наследника му  обаче е свързана и една от големите му житейски драми. Четири години след един от най-големите му професионални успехи, през 1956 година, Дино заболява от склероза и губи живота си. Трагичното събитие белязва по незаличим начин Енцо, който след мрачната случка слага черни очила и никога повече не се появява пред чужди хора без тях. 

След смъртта на рожбата си Енцо се потапя в работата си, като започва да ръководи бизнеса си по още по-авторитарен начин. Дори фактът, че има и друг син, само че от извънбрачна връзка, не го кара да омекне. 

Междувременно империята на Енцо продължава да расте, но през 60-те години на изминалия век се забелязва сериозен спад. В резултат на кризата компанията на Ферари е придобита от Fiat. Въпреки тези спадове, Енцо продължава да има решаващата дума и в новата структура. 

Енцо Ферари умира 14 август 1988 година на 90-годишна възраст, а незабравима и до днес остава една негова реплика: „Ако мечтаеш за нещо, значи може да го постигнеш“.